Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Фрида, пред чиито картини плачат Кандински и Миро

Пикасо вярвал, че не може да рисува лица като мексиканската художничка

Фрида Кало, заснета от Гилермо Кало на 1 януари 1932 г. Снимка: Уикипедия - Фрида, пред чиито картини плачат Кандински и Миро

Фрида Кало, заснета от Гилермо Кало на 1 януари 1932 г. Снимка: Уикипедия

Животът на великата мексиканска художничка Фрида Кало е ярък като картините ѝ. Днес се навършват 113 години от нейното истинско рождение и 110 години от избраната от нея дата на раждане – една от странностите, които съпровождат всяка история, свързана с Фрида, жената, събуждаща фанатична преданост и любов у всеки, който я усети поне за миг. Жената, която съдържа в себе си самата идея за женственост и творчество. Мексиканката, която принадлежи на света.

Магдалена Кармен Фрида Кало е родена на 6 юли 1907 г. в Койоакан, изискано предградие на град Мексико. По-късно тя променя годината си на раждане на 1910, за да съвпадне с датата на Мексиканската революция. Но не е съвсем местна – баща ѝ Карл Вилхелм е наследник на семейство немски бижутери, който решил да открие нов живот отвъд океана, в екзотичното Мексико. Там сменил името си на Гилермо, оженил се за мексиканка с индиански корени и останал завинаги.

Фрида израснала в женско царство, в красивата „Синя къща“ с вътрешно дворче, управлявана от деспотичната и депресивна Матилда, майката на Фрида, която дъщеря ѝ цял живот наричала „шефе“.

На 6 години Фрида се разболяла от полиомиелит и прекарала 9 месеца в леглото, обградена от грижите на наети медицински сестри, повалена от болка. Успяла да се оправи, но заради атрофиралите мускули завинаги щяла да накуцва. Децата започнали да я наричат „Фрида Дървения крак“. Но тя притежавала и завидна упоритост. Баща ѝ направил цял комплекс от упражнения, немислими тогава за момиче от уважавано мексиканско семейство – тя карала кънки и велосипед, занимавала се с гребане и борба, дори ритала топка на улицата с момчетата. Куцането ставало все по-незабележимо, но кракът ѝ си оставал по-тънък от другия. Фрида се опитвала да го скрие, носейки няколко чифта чорапи под ботушите. По-късно носела или дълги рокли, или торбести панталони, все в опит да прикрие недъга.

Мечтаела да учи медицина. През 1922 г. била едно от общо 35-те момичета сред 2000 ученици в Националната подготвителна школа, най-добрата в Мексико. Подготвяла се да стане лекар. Курсът на обучение бил 5-годишен.

Но през 1925 г. 18-годишната Фрида със своя приятел Алехандро хванала автобуса, за да отиде в центъра на града. Миг по-късно автобусът се сблъскал с трамвай. Фрида била толкова ранена, че лекарите не вярвали, че някой може да я спаси – тройно счупване на гръбнака, смазана ключица, счупени ребра… Смятали, че ще умре на операционната маса, но подценили необикновената ѝ жажда за живот. След операцията Фрида се събудила, заявила, че е зверски гладна и иска да види семейството си.

Но пак била прикована към постелята. Майка ѝ пригодила леглото ѝ по специален начин – поставила балдахин, снабдила го с огледало и поръчала специална поставка за платна, а баща ѝ ѝ донесъл кутия с бои. Всичко, което било достъпно за изучаване, било собственото ѝ лице. Така се появили първите автопортрети на художничката, които тя щяла да продължи да рисува през целия си живот. Провокационни, чувствени, странни. В национални носии и в мъжки костюми.

„Рисувам себе си, защото познавам най-добре този образ“, казвала Фрида.

Когато започва отново да излиза, Фрида се запознала с Диего Ривера – мексикански художник монументалист. Той станал нейната най-голяма любов, макар че когато се запознали, бил по-стар от нея с 20 години, по-висок с 20 сантиметра и по-тежък със 100 килограма.

Оженили се на 21 август 1929 г. Наричали връзката им „съюз между слон и гълъб“. Майка ѝ не одобрявала този брак, само бащата на Фрида присъствал на сватбата. Ривера бил облечен в американски стил, с огромна каубойска шапка, а Фрида избрала индианска носия. По-късно Диего си спомнял често как по средата на церемонията Гилермо Кало станал и извикал:

„Господа, това е някаква комедия!“.

Макар да била еманация на женствеността, Фрида останала без деца. Лекарите настоявали дори да не опитва заради многобройните ѝ наранявания, но тя не ги слушала. Забременявала три пъти и три пъти правила спонтанен аборт.

През януари 1939 г. Фрида заминала за Франция. В Европа нацизмът вече вилнеел. Нейни картини били част от изложба, наречена „Мексико“. Никой не очаквал особен успех на тази изложба с художници от другия край на света и особено във време, натоварено с усещане за предстояща война. Но не познали – на изложбата дошли много европейски художници, Хуан Миро и Кандински дори се разплакали пред картините на Фрида. Пикасо ѝ подарил обици във формата на малки ръце като символ на начеващото им приятелство. По-късно казал на Диего:

„Никога не бих могъл да нарисувам лице, както го прави Фрида Кало“.

През 1943 г. Фрида започнала да преподава в държавното училище за живопис и скулптура в Мексико. Работела 3 дни в седмицата по 12 часа срещу мизерната сума от 252 песо. Но учениците ѝ били във възторг. По-късно те започнали да се наричат „лос фридос“. Тя не преподавала в академична скука. Провеждала занятията в импровизирани ателиета – в собствения си дом, в градината. Водела студентите на пазара, в коптори, на археологически разкопки и в мръсни барове в лоши квартали.

Всичко в живота ѝ било необичайно. Домът, който споделяли с Диего, също. В него имало много растения и животни – кучета, малкото еленче Гранисо, папагала Бонито, орлицата Гертруда Кака Бланка, маймуните Фуланг Чанг и Каймито, множество пуйки, гълъби и риби.

В този дом царувала любов и страст, включително политическа. Известно време в дома на Фрида и Диего дори живял Лев Троцки по време на изгнанието си. Злите езици твърдят, че той дори е имал кратка авантюра със самата Фрида.

Първата самостоятелна изложба на Фрида Кало в родното ѝ Мексико се състояла едва през 1953 г., само година преди смъртта ѝ. По това време проблемите ѝ със здравето били толкова сериозни, че дори се наложило да ампутират единия ѝ крак, затова на изложбата си тя присъствала в болничното легло, с което я докарали. В Европа вече била звезда и Лувърът вече бил откупил една от картините ѝ.

Именно изпод четката на Фрида Кало е излязла картината, която до скоро държеше рекорда по стойност сред всички работи на латиноамериканските художници, преди да бъде победен от платно на съпруга ѝ. Автопортретът ѝ „Корени“ нарисуван с маслени бои върху метал, е продаден на аукцион за 5,6 милиона долара. В момента експертите го оценяват на 7 милиона.

Във Венецуела съществува компания, наречена „Фрида Кало Корпорейшън“. Именно тази фирма пуска всички стоки, брандирани с името и образа на мексиканската художничка – козметика, обувки, бира, бижута и дрехи. Компанията е купила правото да използва името на Фрида от нейните роднини.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах