Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Фройд и радостта от споделянето

„Театър по книга“ в Червената къща по „Анна О. Към психотерапия на хистерията“ от Зигмунд Фройд и Йозеф Бройер

„Случай 0: Анна О и дързостта на мисленето” не бе стандартното представяне на поредната книга. Вечерта бе театър, смешно-сериозно „изтанцуване” на емоцията от вдъхновението.  - Фройд и радостта от споделянето

„Случай 0: Анна О и дързостта на мисленето” не бе стандартното представяне на поредната книга. Вечерта бе театър, смешно-сериозно „изтанцуване” на емоцията от вдъхновението.

If I could tell you what I mean, there would be no point in dancing (от англ. – Ако бих могла да ви кажа какво имам предвид, не би имало смисъл да се танцува).
Айсeдора Дънкан

Езиковите игри често са едно от най-освобождаващите (авто)терапевтични средства. Знаете ли, че „Фройд” звучи и се пише на родния му език тъкмо като „радост”, Freude? Нека освободим въображението си и отхвърлим шаблоните – най-често дължащи се на незнание, – според които „Фройд” е до болка познатият автор на една до болка позната теория, която става едва ли не само за почва на нашите… вицове. Фройд – остаряла теория, пълна с уж гласни обяснения, а всъщност негласни обвинения на и за непристойните ни желания? Не. Истинското доближаване до Фройд може да бъде и извор на радост. Например от едно радостно заличаване на граници между жанровете културни събития.

anna_o_-_freud

От няколко години издателска къща „Критика и хуманизъм“ организира нестандартни премиери на новите си преводи на Фройд в Червената къща – „театър по книга”. Съвършено учудващото е, че книгата е теоретична. Защото би било твърде лесно, ако тя бе сюжетна литература, която е драматизируема по самото си естество. Но да драматизираш публично теория? Защо не. Особено когато става дума за процеса на създаването на една теория. А при Фройд обикновено е точно така: в текстовете си той ни води за ръка и ни споделя всяка своя стъпка, включително погрешните. Но трябва да се каже, че това не би било възможно, ако по удивителен начин едната „къща” – Червената, не приютяваше другата „къща” – издателската, заедно с все повече и повече зрители, сътворявайки чудноват уют на споделянето, подарявайки им кратко бягство от действителността – един театър на радостта. Тъкмо той прави тези премиери събития, дори само по размера на тяхната публика. На такова събитие присъствахме съвсем неотдавна.

Кулминация в хрумванията на организаторите и в броя на тълпящите се зрители, последната премиера – наречена във вариация по името на самата книга „Случай 0: Анна О и дързостта на мисленето” – бе случване на истински спектакъл. Заради всичко споменато, но най-вече защото в книгата „Анна О.” присъстваме на раждането на самата психонализа изпод „терапевтичните ръце” на младия Зигмунд Фройд и неговия учител, виенския лекар доктор Йозеф Бройер. А всяко „начало винаги е и вълнуващо, и възбуждащо”, по думите на д-р Давид Иерохам, известния психотерапевт, който е и автор на послепис към изданието. Всяко раждане, знаем, е трудно и болезнено, но пък е и толкова вдъхновяващо – подобно вдъхновение нямаше как да не бъде споделено, след като ни беше съблазнително предложено не да разговаряме за него, а да го съпреживеем в интерактивен театър. Разбирането минава през споделяне, естествено, точно както ни учи Фройд, а споделянето е емоционално; освен това емоцията, афектът трябва да бъдат отреагирани, иначе, както би казал пак Фройд, те ще имат патогенни последици. Дали не в нагласа на сериозно-иронична игра именно с тази класическа психоаналитична позиция организаторите на премиерата я бяха подготвили именно като емоционално споделяне?

Това не беше стандартното представяне на поредната книга. Вечерта бе театър, смешно-сериозно „изтанцуване” на емоцията от вдъхновението. Вдъхновението да съпреживееш раждането на психоанализата. За него, разбира се, можеше да бъде разказвано, то можеше дори да бъде теоретизирано. Но не: тук изборът бе друг. Тук вдъхновението – от раждането на психоанализата, това мощно променило и променящо душите, мислите, дори съдбите ни психологическо направление – бе въплътено… Стоил Атанасов – забележителен психодрама артист, въплътил се в ролята на д-р Йозеф Бройер, който вкара с роля в спектакъла цялата публика, включително увисналите по отворените прозорци на залата хора отвън, неуспели да се доберат до място вътре, Юлиана Сайска – драматична актриса, психодрама импровизатор и интерпретатор, въплътила се в „лошия Аз” на раздвоената героиня на психоанализата Анна О, Паула Ангелова – сияйна в синия шифон на „добрата” част от Анна О, забележителният Валентин Калинов – млад и дързък също колкото Фройд по време на създаването на този текст, музикантът и психодрама пърформър Иван Стоянов – който превърна музиката на спектакъла в пълноправен артист, преливайки се междувременно в „лицето” на един или друг от съвременниците на младия Фройд, и накрая Антоанета Колева – същинският вдъхновител, сценарист и режисьор на прекрачването на границите между жанровете, издателят, хвърлил ръкавицата на много голямо предизвикателство в една професионална битка за новаторство и истинска отдаденост на онова, над което се работи издателски и културно. Ще има ли кой да поеме тази ръкавица, впрочем? Та, тези хора играха театър пред около двеста души, разпределени в две зали, като за втората събитието се излъчваше по видеомост. Тези професионални и непрофесионални актьори, психодраматисти и обикновени читатели на Фройд, вмъкнали се в кожите на героите му и на него самия, се смяха, крещяха и импровизираха до радост и до лудост. Но най-важното: те позволиха да бъдат докоснати.

И понеже бяха вече заразени от Фройд и от естествено произтичащата от текстовете му радост от самоопознаването, сякаш по магия бяха обречени да предадат част от тази зараза на присъстващите близо 200 души. Забележително и паметно разчупване на границите между културните жанрове, което не те оставя безразличен.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах