Галеник на всяка власт, „главният режисьор на Русия”

Никита Михалков на 75

Никита Михалков на червения килим на Московския кинофестивал. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Галеник на всяка власт, „главният режисьор на Русия”

Никита Михалков на червения килим на Московския кинофестивал. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Той е галеник на съдбата още от раждането си. Появява се в семейство, събрало големите руски художници Василий Суриков и Пьотр Кончаловски. Родителите му са Сергей Михалков – литератор,  любимец на Сталин, който му поръчва да напише химна на СССР, автор и на днешния химн на Руската Федерация, и Наталия Кончаловска, една от най-големите руски преводачки. По-големият му брат Андрей Кончаловски става режисьор със световна слава. Това е трамплин, от който се излита много високо.

Затова и целият му живот е демонстрация на успеха. Наричат го Никита Сергеевич – точно както един от съветските лидери – Хрушчов. Иронизирайки този факт, във филма „Баскервилското куче” Никита Михалков в ролята на лорд Хенри удря демонстративно по масата с обувката си.

Биографията му е известна на всеки в пределите на Русия и бившия Съветски съюз. Той винаги има късмет, дядо му е дворянин – наследник на имения в Московска, Костромска и Ярославска губерния, но Никита не е опитвал от мрачните дарове на съдбата… и на Сталин. Не е плебей, а плейбой, макар и само по слухове. Видимо демонстрира консервативно приличие, добро семейство и завидно благосъстояние. Зад което прозира приятелство с най-важните хора в държавата.

НИКИТА МИХАЛКОВ: ИМАМ ВОЙНСТВЕН МОЗЪК, КРЪВТА МИ КИПВА КАТО ШАМПАНСКО

Фантастико

Първата си главна роля в киното получава в комедията на Георгий Данелия „Аз крача из Москва” (1964 г.). Младият обаятелен красавец заявява таланта си още тогава и бързо започват да го мислят за най-добрия и най-талантливия.
Разказват с усмивка, че най-първата му роля в киното била съвсем случайна. Брат му Андрей Кончаловски го помолил да го събуди за среща с актриса за един от ранните му филми. Никита се успал и Андрей закъснял. Тогава Кончаловски облякъл брат си като момиче, сложил му перука и го заснел в гръб, за да замени изпуснатата актриса.

Кадър от филма „Аз крача из Москва“, където Михалков получава първата си главна роля

Първият му филм като режисьор „Свой сред чужди, чужд сред свои” (1974 г.) – нещо като съветски уестърн за времето на белогвардейците – предизвиква едновременно възторг и критика от тези, които търсят историческа правдивост. След две години се появява „Робиня на любовта” – филм за същата епоха, но романтично-комедиен. Около него веднага възниква скандал – филмът първо бил заснет от Рустам Хамдамов по сценарий на Андрей Кончаловски, но по-късно сценарият е даден на Михалков, а копието на Хамдамов било загубено.

Критиката е доста строга към любимеца на съдбата Никита Михалков. За „Незавършена пиеса за механично пиано” говорят, че е блестящ, но студен. Критиката съсипва и „Очи чьорние” – съвместен проект на Михалков и Мастрояни. Но той е невъзмутим.

Безпощаден е, когато трябва да направи каквото реши. Актьорът Александър Калягин отслабва до неузнаваемост специално за ролята си в „Незавършена пиеса…”, защото любимият му режисьор го изисква. Но после завинаги загърбва Михалков, защото той взима за ролята на Обломов в „Няколко дни от живота на И. И. Обломов” не него, жертвено стопилия се, а пухкавия Олег Табаков. Подобни раздели се случват в режисьорската кариера на Михалков нееднократно.

В началото на 90-те Михалков става „главен режисьор на държавата”, по определенията на медиите. През 1994 г. снима „Изпепелени от слънцето”, който му носи „Оскар“ за чуждестранен филм и награда за най-добра режисура на фестивала в Кан. Снима го със звезден състав, сред който блести сценаристът Рустам Ибрахимбеков, написал и „Бялото слънце на пустинята”. Във филма играе самият Михалков, както и дъщеря му Надя, едва 8-годишна по това време.

Пак през 90-те създава и „Сибирският бръснар”, който получава противоречиви отзиви, но е най-касовият филм в Русия за цялото последно десетилетие на ХХ век.

Проблемът е, че тези шумно рекламирани и останали в историята на руското кино филми имат трагичен финансов резултат. През 90-те Михалков снима само с външни продуценти, защото в Русия, подобно на повечето страни от бившия социалистически лагер, пари за изкуство няма. Михалков снима мащабни, но не комерсиални филми, като разчита на стабилни бюджети. Оскароносният му филм „Изпепелени от слънцето” е с бюджет 2,8 милиона долара. В Русия филмът събира едва 160 хил. долара от билети. Почти всички приходи идват от външния пазар. За „Сибирският бръснар” пък са похарчени 35 милиона долара – невъзможна за Русия сума през 1997 г. В боксофиса филмът получава само 2,6 млн. долара.

ПОЛОВ АКТ ЗА 965 МЛН. РУБЛИ

ЗАЩО ФИЛМИТЕ МУ НАПОСЛЕДЪК СЕ ПРОВАЛЯТ?

Михалков е монархист и не го крие. Той е един от инициаторите за канонизация на император Николай ІІ. Затова и пресъздава образа на тази Русия, в която би искал да живее и да „царува“. Вплита във филмите си традиционни древни обичаи и обреди – балове, паради, юмручни боеве, театри, Масленица. Неговата Русия е неразумна, импулсивна, идеалистична.

Любопитните истории около него са толкова много, колкото се полага на почти митологизиран персонаж.
Разказват, че веднъж още в СССР Никита Михалков бил извикан „на килимчето” при висш чиновник от „Госкино” за разговор по поредния му филм. Когато разговорът стигнал до задължителните съкращения и редакции, Михалков мълчаливо извадил от джоба си траурна лента и започнал да я завързва на ръкава си.

– Какво правите? – попитал чиновникът.

– Как какво? – отвърнал Михалков. – Вие се каните да погребете филма ми. Това е траурно събитие.

Още при получаването на своя „Оскар”, Михалков го губи. Самият той разказва тази история. Докато чака да бъдат обявени победителите за чуждестранен филм, той нервно пие уиски в преддверието на залата. Смята, че ще попадне в Книгата на Гинес – четири пъти номиниран и нито веднъж награден. Но печели. След толкова уиски обаче забравя статуетката в колата, с която си тръгват от партито. И никой не успява да си спомни в коя точно кола…

„Много руска история”, отбелязва режисьорът.

Освен в киното, Михалков пробва силите си и като предприемач. През 2009 г. започва да произвежда вино в Тоскана. Марката на виното е с името на един от известните му филми – „12”. Михалков твърди, че му харесва как звучи на италиански 12 – „додичи”.

Двамата с брат си Андрей Кончаловски се бяха наели да създадат в Русия конкурентна фирма за бързо хранене на американската верига „Макдоналдс“, наречена „Да хапнем вкъщи“. За целта поискали държавна помощ от президента Путин в размер на 17 млн. евро.

Братята Никита Михалков и Андрей Кончаловски. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Той е член на Съвета на директорите на банка „Възраждане”, притежава дялове във фирми за софтуер, притежава горско стопанство в Нижегородска област с размер около 30 хиляди хектара, както и предприятие за дървесина и мебели. Има дялове в един от най-големите заводи за обработка на диаманти в Русия.

Притежава апартамент в историческия център на Москва, също и голямо извънградско имение. Доходите му годишно надвишават няколко милиона долара.

Никита Михалков и руският президент Владимир Путин. Снимка: ЕПА/БГНЕС

От 2011 г. Никита Михалков е и водещ на собствено предаване със сложна съдба – „Бесогон ТВ”. Едночасовите серии, в които режисьорът разсъждава върху реалиите в света, са откровено прокремълски и силно консервативни.

Първоначално те бяха излъчвани по телевизията, но по-късно бяха спрени и продължават в собствен канал на режисьора в Ютюб. В тях Михалков, особено през последните години, съвсем сериозно развива теории на конспирацията (включително и за коронавируса), напада свои врагове и съставя списъци от „правилни” и „неправилни” хора и идеи. В едно от последните си предавания той обяви протестите в Беларус за фейк и компютърна графика.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах