Галин Стоев: Живеем в хорър версия на „Алиса“

„Абсурдът на политическия живот до такава степен се банализира, че съществуваме като в някаква хорър версия на „Алиса в Страната на чудесата“. Но все повече хора започват да се откачат от тази програма на потисничество. Поемат отговорност за собствените си чувства, мисли и постъпки. Откриват стратегии да остават себе си въпреки невъзможността на ситуацията. Изграждат алтернатива на чудовищната реалност, която всички трябва да изтърпяват.“

Така описва гледката „от птичи поглед“ към България режисьорът Галин Стоев, който се завърна за кратко у нас. В интервю пред Албена Атанасова за „Стандарт“ Стоев твърди, че с възрастта е станал по-смирен: „Разбираш, че разбираш много по-малко от всичко онова, за което до вчера си бил убеден, че разбираш. В момента съм много по-несигурен, отколкото когато бях на 20. Но пък отглеждам и уважавам тази несигурност. Тя позволява на мен и на околния свят да съществуваме в хармония.“

От много години Галин Стоев живее в Париж и поставя в „Комеди Франсез“. В момента там се играе с огромен успех неговият „Тартюф“.

„Това е моя пета работа с трупата на „Комеди франсез“ – разказва режисьорът. – Текстът е френска класика, която там знаят наизуст. Когато седях на чина с пиесата в ръка – в седми клас в четвърта езикова гимназия във Варна – никога не съм предполагал, че един ден ще я работя в оригиналния й вариант в Дома на Молиер, както наричат театъра. Не успях да устоя на предложението – то се случва само веднъж. И без да имам ясната представа какво точно ще предприема, казах: „Добре“.

В „Комеди франсез“ има толкова много история около „Тартюф“ – кой я е поставил, кой е играл, как е направил диалога – че за французина е трудно да понесе цялата тази тежест, да измисля нови неща и да се чувства свободен. Така че за чужденеца е малко по-лесно – той не носи бремето на традицията. Може да бъде малко по-гъвкав, но пък и да се спъне в някоя типично френска подробност. Трябваше да открия баланса – да остана себе си в класическата рамка. Да осветя тези теми в него, които намирам за интересни днес. Предизвикателството си струваше. Получи се класическо представление, пронизано със съвременна чувствителност. Този микс докосна актьорите и публиката.“

Мошеникът Тартюф не се е променил през столетията, казва Стоев: „А манипулаторите обикновено работят с някои от най-виталните енергии. При Тартюф – сексуалността и вярата. Манипулациите успяват в объркани и раздробени общества, в които няма консенсус върху нравствените стойности. В общества, в които моралът и успехът са едно и също. Като в България през последните 25 години – натрупване на капитали, но не и акумулиране на етика и морал. Подобно общество е импотентно в същността си – то не може да произведе бъдеще.“

„В момента съм много по-несигурен, отколкото когато бях на 20. Но пък отглеждам и уважавам тази несигурност. Тя позволява на мен и на околния свят да съществуваме в хармония“, казва режисьорът.

Галин Стоев разкрива защо е напуснал България още през 90-те: „Заради театралната ни система, в която бях поне десетина години. В един момент започнах да виждам ограниченията дори в това, което все още не бях подхванал. И си казах, че трябва да се размърдам и да положа усилия – за да не потъна в личното си безтревожно статукво. Не исках да заспивам. А имах и непримиримост към случващото в социалния живот. И понеже не съм от търпеливите, спокойни и разсъдъчни хора, често реагирам много емоционално. Докато бях тук, това ме разнищваше до степен на пълна непоносимост към околната действителност. Единственият начин да се сдобря с нея беше отдръпването. Като се връщам, много повече съм склонен да разбирам и да прощавам. Но не препоръчвам моя модел. Той е за по-глупави хора като мен. Умните се учат от грешките на другите – дори без да стават от стола си. Понеже не съм толкова гениален, трябваше да пообиколя доста. Но пък успях да се конструирам през непрекъсната смяна – на мислене, на правене на театър, на схеми… Осъзнах, че противопоставянето е възможно – и не е необходимо едно да бъде унищожено за сметка на друго.“