„Гардиън“ за българския „Януари“: Скица на източноевропейския ум плюс малко Кубрик

„Януари“ на Андрей Паунов е „горчива, странна призрачна история със зимен полъх“, пише Питър Брадшоу в ревю за българския филм в „Гардиън“. Критикът, популярен в киносредите със своя остър изказ, дава на продукцията 3 от 5 звезди. Игралният дебют на Паунов е завършен отдавна и вече бе показван фестивално, но получи широко разпространение в кината у нас преди дни, на 20 януари. Премиерата му в Лондон е насрочена за днес, 24 януари, което е и повод за отзива, след това филмът ще може да се гледа в британската столица от петък, 27 януари.

Двама мъже на средна възраст зъзнат в отдалечена снежна колиба точно на границата на тъмна гора, пълна с вълци, обобщава сюжета Брадшоу. В ролите са Самуел Финци и Йосиф Сърчаджиев, за които критикът предполага, че са горски рейнджъри, служители в научноизследователска станция или нещо друго. Трети жител на селото – Петър, е тръгнал по-рано към града, като е взел със себе си коня, шейната и пушката.

Докато Петър го няма, зловещо заплашителен мъж (Захари Бахаров) се появява с друг човек, чието лице е скрито от шалове, искайки помощ за повредения си снегорин, продължава Брадшоу. Пристига и агресивен свещеник (Леонид Йовчев), който иска да разбере къде е Петър. Но тогава конят на Петър се връща, само че без Петър и със замръзнал труп на вълк на шейната. Един по един героите настояват да прекарат коня и шейната през гората към града и всеки път конят се връща както първия път, спокойно, потропвайки с копита, но без човек – просто с още един замръзнал вълк отзад, преразказва критикът.

Във филма участват още Малин Кръстев и Борислав Чучков. Сценарият е писан от Паунов и британеца Алекс Барет.

Ревюто на Брадшоу е озаглавено „Пинтърова зимна приказка в пълната с вълци българска пустош“.

„Тази странна малка притча наподобява средноевропейския Пинтър или скица на източноевропейския ум, парализиран от призрака на съветския комунизъм – пише Брадшоу. – Но след това прави странен ляв завой, превключва от черно-бяло към цветно в имитация на „Сиянието“ на Кубрик. Защо? Не знам. Това не е особено успешна идея и всъщност подкопава отличителната идентичност на останалата част на филма. Но Паунов запазва наситеността на настроението на филма и ефектът е завладяващ.“