Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

„Гардиън“ за Севт в музея „Гети“: Великолепен с жизнените си воднисти очи

Бронзовата глава на тракийския владетел - част от единствена по рода си изложба, наречена „Патос и могъщество“

„Открит в България през 2004-а, портретът на Севт ІІІ е великолепно запазена глава на одриския владетел, заслужаваща отбелязване заради жизнените си, почти воднисти очи и детайлно изработена коса“, отбелязва кураторът Кенет Лапатън. - „Гардиън“ за Севт в музея „Гети“: Великолепен с жизнените си воднисти очи

„Открит в България през 2004-а, портретът на Севт ІІІ е великолепно запазена глава на одриския владетел, заслужаваща отбелязване заради жизнените си, почти воднисти очи и детайлно изработена коса“, отбелязва кураторът Кенет Лапатън.

Древни съкровища, които никога преди не са били събирани заедно, заети от 34 музея от 12 страни, представя изложба в музея „Гети“ в Лос Анджелис.

На гръцкия остров Родос трийсетметрова бронзова статуя на божеството патрон Хелиос, прочута като Колоса, закриля пристанището повече от петдесет години, докато земетресение не я събаря през 226 г. пр. Хр. Египетският цар от гръко-македонската династия Птолемей ІІІ предлага да я възстанови, но Делфийският оракул заявява, че народът на Родос е оскърбил Хелиос и бронзовите останки трябва да лежат на място осем века, преди да могат да бъдат издигнати отново, разказва в статия „Гардиън“.

Никой не знае къде точно е мястото на Колоса, нито дори какъв е видът му, което може да се каже за мнозинството гръцки бронзови скулптури от периода между края на Александровото царуване в 323 г. пр. Хр. и началото на Римската империя. Скулпторът на Колоса – Харес от Линдос, е ученик на Лизип, придворния скулптор на Александър и е смятан за корифей в занаята си, но от всичките му хиляда и петстотин работи не е оцеляла дори една.

GMX_004309_010_x1024

Тази единствена по рода си изложба, събрана от десетки музеи в много страни, включва множество национални съкровища, които никога преди на са поставяни едно до друго.

Днес са запазени под двеста големи бронзови статуи от епохата и 47 от тях са изложени в експозицията „Патос и могъщество: бронзовите скулптури на елинистическия свят“ в Лос Анджелис. Тази единствена по рода си изложба, събрана от десетки музеи в много страни, включва множество национални съкровища, които никога преди на са поставяни едно до друго. Изложбата има само три спирки: Флоренция през март, Ел Ей в момента и Вашингтон през декември.

„Тези два термина сочат какво представлява елинистическата скулптура. В този период се появява доминираща жанрова култура“, обяснява заглавието на изложбата кураторът Йенс Денер.

Съкураторът му Кенет Лапатън добавя:

„На гръцки „патос“ означава един вид изживян опит, противопоставен на идеалните фигури“.

Кенет Лапатин, куратор на изложбата

Кенет Лапатин, куратор на изложбата

Последната забележка сочи точно какво отделя елинистическите бронзови статуи от техните предшественици. Докато по-старите архаични и класически теми са предимно митически фигури и полубожества, представени в идеализирана форма, то изложбата в „Гети“ показва хора от ежедневието – аристократи, занаятчии и атлети, отразяващи нова политическа реалност, оформена от Александър и неговите наследници. Повечето находки са от вторични и третични локации – далеч от местата, където са изработени и изложени първоначално. Така че повечето образи са на неизвестни градски водачи, богати патрони, граждани и покойници.

Между акцентите на изложбата е и Боксьорът от Терме, забележителна и добре запазена голяма бронзова статуя, извадена на бял свят на хълма Куиринале в Рим. Макар да му липсват очите от камък и стъкло, зъбите и червеникавото оцветяване, представляващо кръв по увитите в бинтове юмруци и открити наранявания, Боксьорът е самото въплъщение на заглавието на изложбата. Мощната му, но чувствителна структура и покритото с вени изразително лице изискано предават физическото и душевно изтощение след двубой.

Боксьрът от Терме

Боксьорът от Терме

„Той възнаграждава отстранения наблюдател с чистата си сила, художествената воля и композицията си, но е впечатляващ и при съвсем близък поглед заради детайлите – отбелязва Денер заради счупения нос и пресните рани, но най-вече заради нежната повърхност на косите и брадата. – Това е необикновен степен на реализъм“.

Статуите от този период са миметични, целта им е да бъдат толкова реалистични, че да могат всъщност да внушат усещане за аурата на изобразения човек. Бронзът е идеален за детайлно изобразяване, защото оригиналните модели са извайвани от восък, което позволява на скулпторите по-голяма ковкост на метала при създаването на фини подробности.

Произведени от кухи отливки, статуите са по-леки от мрамор, а еластичната сила на бронза позволява и по-голям обхват от физически изражения.

Заради корозията, дължаща се на времето, днес повечето бронзови статуи са черни. Но първоначално са имали цвят, подобен на средиземноморския тип кожа, понякога със сребърни нокти, медни устни, зъби от слонова кост, изящни медни мигли и понякога – оцветяване, за да се създаде илюзия за живот.

При все че елинистическият стил обикновено бива описван като „натуралистичен“, това кара Денер да се подсмихва:

„Реализъм в случая е по-полезен термин. Лицето с бръчки може и да бъде наречено натуралистично, но човекът, когото портретувате, може и да не изглежда задължително по този начин – обяснява той, изброявайки приоритетите на скулпторите от епохата. – Портретът изпраща послание, показвайки човек на определена възраст, социалния му статус и статуята се стреми по-скоро към тези неща, които са по-важни от физическата прилика.“

Понеже повечето статуи са се запазили само като мраморни копия от ранната Римска империя, мнозина днес смятат елинистическите скулптури за редки оцелели оригинали. В действителност обаче няма други оригинали освен восъчните и глинени модели, около които са правени отливките. Единствената причина Лизип да има хиляда и петстотин работи е, че е съчетавал части от различни модели, а те са можели да бъдат събирани и с нови.

Късните мраморни копия на работите му и тези на негови събратя по занаят ни дават възможност да доловим нещо от ехото на художествените постижения на времето. Тази форма е била толкова популярна, че се е разпространила на изток, понякога показвайки местни вариции като Ерос, яздещ лъв, открит в Йемен през 1953а – статуя, изработена от по-плътен калъп, която демонстрира по-заострени елементи на лъвската грива, отколкото са типични за статуи, намирани по-близо до Гърция.

„С разпространението на класиката из Изтока се появява популярен стил, имитиран от хора по цял свят, включително с образци от Иран и Ирак, които не влизат в изложбата – отбелязва Лапатън. – Открит в България през 2004-а, портретът на Севт ІІІ е великолепно запазена глава на одриския владетел, заслужаваща отбелязване заради жизнените си, почти воднисти очи и детайлно изработена коса. Огромната брада и напрегнатият поглед – самата техника е в гръцки стил, несъмнено от пътуващ майстор, който е адаптирал работата си за местен поръчител.“

oko

Детайл от бронзовата глава на Севт Трети

Сред най-известните бронзови фигури е Момче, вадещо трън от петата си, и Спинарио, датираща от 50 г. пр. Хр. Копирана е много пъти през вековете, например с мраморно копие в колекцията Медичи, вдъхновило ренесансови художници като Микеланджело и Мазачо.

Момче, вадещо си трън

Момче, вадещо трън от петата си

„Спинарио е станал символ на древен Рим – казва Денер за този сякаш жив портрет на обикновено момче, седнало върху камък, изследващо стъпалото си. – Художниците столетия са се впечатлявали от това негово спокойствие извън времето, мигът на едно погълнато от моментната си грижа момче; позволено ни е да присъстваме, докато то изобщо не ни забелязва“.

Освен почти тотемичния брой репродукции, Спинарио може би е единствената бронзова скулптура, преживяла 2300 години на земята, отбелязана за първи път ок. 1160 г. върху колона пред Латеранския дворец в Рим. Колкото и разпространени да са бронзовите статуи, повечето в колекцията са били спасени от природни бедствия, които са ги покрили и запазили от претапяне за бижута, монети и оръжие. Голям брой бонзови находки под вода показват, че е имало редовен търговски пренос и процъфтяващ пазар на изкуство, подобен на съвременния – с познавачи, поръчки, посредници и меценати.

Родоският колос е финансиран с прихода от продажбата на оръжия, изоставени от бягащи кипърци, прогонени от силите на Птолемей при обсада от ІV в. пр. Хр. В 653 сл. Хр. Останките му са продадени на търговец от Едеса (в съвременна Турция), който ги товари на деветстотин камили. Не е известно какво става с бронза по-късно, но вероятно е бил превърнат в бижута, монети и оръжия.

„Патос и могъщество: бронзовите скулптури на елинистическия свят“е в центъра „Гети“ в Лос Анджелис до 1 ноември.

Вижте още от античните шедьоври в изложбата:

gm_341516EX1_x1024

Александър Велики на коня си, 100 – 1 г. преди Христа

gm_2570211EX1_x1024

Спящият Ерос, 300 – 100 г. преди Христа

gm_00991701_x1024

Колона на Дионис, 100 – 1 г. преди Христа

gm_341523EX1_x1024

Глава на Аполон, 50 г. преди Христа, 50 г. след Христа

gm_00891201_x1024

Атлет победител, 300 – 100 г. преди Христа

gm_341501EX1_x1024

Портрет на мъж, 300 – 200 г. преди Христа

gm_314015EX2_x1024

Конска глава, около 350 г. преди Христа

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах