Гавра с Чехов и Толстой, голям смях

Никога досега сцената на Театър 199 не е ставала бойно поле на ожесточени мнения, полярни като жегата и студа. След като са реалност злите сблъсъци между различни позиции относно явления и факти в изкуството (възприемането на изложбата на Ода Жон е бодлив пример), следва да очакваме гневни изблици на русофили и консерватори по повод премиерния спектакъл „Ясна поляна“. В него авторът, хърватският драматург Миро Гавран, се глуми над два паметника на руската култура, Лев Толстой и Антон Чехов. Ама как находчиво го прави и какво велико удоволствие е да гледаме в тези роли Георги Кадурин (Толстой) и Иван Юруков (Чехов)!

Сюжетът хваща Чехов и жена му, известната актриса Олга Книпер (София Бобчева), да пристигат в имението Ясна поляна, където са ги поканили Толстой и жена му София (Марияна Миланова). Зад любезното посрещане стои един грамадански изблик на егото на Толстой, който предлага на младия писател да записва мислите му, които след това ще публикува. Хонорар – 1000 рубли. По онова време 1000 рубли сигурно са стрували повече от 1000 евро. Изглежда сякаш си наема секретарка или, както е по-модерно: асистент. Когато диктува глупостите си, Толстой на Кадурин на всяка втора дума величае себе си като най-най-големия писател в Русия.

Останал насаме с Олга Книпер, този Толстой се хвърля да я сваля. По сходен начин София Толстая предлага секс на гостенина Чехов. Няма нужда да чакаме финалния цирк с купона по случай годишнината на сватбата на Толстой и жена му, за да разберем, че гледаме мистификация. Толстой се държи като диджей с микрофон, Чехов мучи, заеква и се оригва, докато произнася тоста си. На изпроводяк Толстой и жена му организират взаимни обвинения в долнопробни постъпки, като укритото проституиране на майката на София Толстая. Но сме се сетили, че гледаме пародия, още когато Кадурин се появява ту с култовата дълга развята брада на автора на „Война и мир“, ту голобрад. А Иван Юруков излиза в познатата от снимките външност на Чехов едва на купона, където обаче мустаците му непрекъснато се разлепват.

Защо му е на Гавран майтапа с класиците на руската литература?

Може би авторът мрази руснаците, след като врагът на Хърватия, Сърбия е приятел на Русия? Но да не задълбаваме в геополитически кроежи. Един анекдот е много по-смешен, когато действащите в него лица са популярни. Изблиците на маниакално величие и долнопробните семейни препирни са по-комични, когато зад тях стоят Толстой и жена му. Чехов е пощаден от подобно самовъзвеличаване, но също така смешни са неговата покорност пред гениалния стар писател и рационалната готовност за участие в игрите на Толстой.

Представлението, режисирано от Иван Урумов, е много качествено – и това допълнително ще разядоса консерваторите. Друго си е събарянето на руските авторитети да беше несполучливо. Обаче Кадурин и Юруков са страхотни лицедеи, а двете актриси са точни и атрактивни.

Има една малка подробност. Структурно пиесата на Гавран много прилича на класиката на Олби „Кой се страхува от Виржиния Улф?“. И там една възрастна двойка интелектуалци, преподаватели в местния университет, кани на купон у дома младо семейство на новопостъпил преподавател. Да се опознаели. И при Олби домакините са ужасно досадени един от друг и за развлечение започват игра с гостите, включваща еротични забежки. И там в диалога се провира тайна за детето на домакините, аналогично на укритата майка на София Толстая, която непрекъснато се моли на мъжа си да не разкрива тайната. И там узнаването на истината е скандално и опустошително. Но, разбира се, в „Ясна поляна“ всичко е комично, за да следва правилата на мистификацията.

Няма начин да не се обидят чугунените естети, на които умът не побира майтапа с Толстой и Чехов. Значи ще има скандал! Най-добрата реклама на спектакъла!