Генералът и диванната армия

За пръв път терминът „диванна армия“ възниква през 2014 г. Тече конфликтът в Украйна, а интернет е пълен с коментари по темата. Тогава някъде в безкрайните дебри на Рунета (термин, използван за рускоезичното пространство в Интернет) се появява този израз, който веднага е преведен на английски – armchair warriors – и става част от терминологията на хибридната война. И май беше напълно естествено у нас да се появи от устата на генерал, зает със спасяването на нацията от самата нея.

Интересни хоризонти разкрива дълбокото тълкуване на фразата в контекста, който ѝ придаде генерал Мутафчийски. Армията се използва за война, това лекарят генерал го знае прекрасно. Кой е врагът на „диванната армия“ обаче? Самият генерал? Дали се смята за враг на едно огромно количество залепени по принуда към диваните си хора, които самият той настоява да си останат там до второ нареждане? Или е прозрял, че българинът открай време воюва най-вече със себе си и „диванната армия“ е насочила щикове към собствените си позиции?

До вчера генерал Мутафчийски имаше задача да воюва само с вируса. Днес сам си определи нов фронт – „диванната армия“. На двете бойни полета врагът е масов, анонимен и невидим. Само един генерал стои извисен над него като Ахил пред гръцките войски, готов за еднолична схватка с к`вото дойде.

„Диванната армия“ също като SARS-CoV-2 няма персонификация. Тя е безлика и безименна, от подобен персонаж всичко може да се очаква. Идентифицира я, при това безпогрешно, само епичният герой. Такива са правилата на големите драми. И за да не остане след епидемията без враг, на фона на който да изглежда голям, генерал Мутафчийски си създаде нов само с една реплика.

Звезден миг, начало на нова епопея, заявка за по-голям професионален потенциал от някакъв си щаб, който скоро ще се стопи, както се стапя всяка нощ… Генералът премина към тактики, стратегията вече е ясна – трябва да се отворят няколко фронта. След като издаде заповед да се сложат маските, генералът свали своята и тънката му усмивка се оказа по-скоро фантасмагория.

Тактиката му всъщност не е чак толкова нова. На ръба на излизане от извънредно положение, точно когато ролята му в ежедневието на хората ще се сведе до спорадични появи в любопитни медии, генералът извади картата със заплахите за живота.

Един друг генерал хвърляше тази карта на масата всеки път, когато властта му беше застрашена, вследствие на което е на власт вече 13 години. Няма нищо по-удобно от героичната поза на застрашения живот.

Генерал Мутафчийски се вживя в ролята си на спасител на нацията. И тази роля също вече я изпълняваше един друг генерал. Народът обикновено има нужда от спасяване, когато някой развие силна амбиция.

Скоро ще станем от диваните. Ще се раздвижим отново. Тогава обучените добре генерали ще използват инерцията, за да ни повалят отново – поне единият от тях знае тази хватка от източните бойни изкуства.
Проблемът е, че също като „диванната армия“, и те стават повечко на бойното поле. А това, знаем, не завършва добре. Питайте Омир.