Гениалната „Загадка Феранте“

Нашумелият сериал „Гениалната приятелка“ по книгата на Елена Феранте събуди старо любопитство – кой се крие зад профила на авторката, която вече десетилетия не е излизала от своята анонимност. „Загадката Феранте“ не е решена и до днес и това донякъде затруднява дори анализите на книгите ú, защото не е ясно докъде се простира автобиографичният елемент в тях. Последният, четвърти сезон на сериала на HBO и RAI приключи наскоро и заглавието продължава да е сред най-обсъжданите на малкия екран.  

Първите опити да бъде разбулена тази тайна са предприети още през 2005 г. от журналиста Луиджи Галела, който обръща внимание на приликата между дебютния ú роман „Натрапчива любов“ с автобиографичния роман на Доменико Старноне „Улица Гемито“ от 2000 г. Старноне, известен италиански романист, категорично отрича да стои зад псевдонима Феранте, но става ясно, че тайнствената писателка произлиза от Неапол.

През 2006 г. подозренията на Галела са били подложени на метода на количествения анализ, при който романите на Феранте са сравнени с текстове на автори, родени в Кампания. Хипотезата, че Старноне е Феранте, изглежда потвърдена. До подобен извод стигат и изследователите от OrphAnalytics, които използват стилоизмерен инструментариум, а също така филологът Симоне Гато, който обръща внимание на приликата в детайлите в цикъла романи на Феранте „Неаполитански квартет“.

През 2016 г. обаче се появява нова теория, след като всички части от тетралогията са публикувани. Във втория том е описан процесът на обучение във Висшето нормално училище в Пиза между 1960 и 1969 г., което насочва литературния анализатор Марко Сантагата към професорката по италианска литература Марчела Мармо. Тя обаче също категорично отрича.

Също през 2016 г. разследващият журналист Карло Гати заявява, че е успял да види отчетите на издателство „Edizioni e/o“, което издава Феранте, и на базата на изплатените хонорари е стигнал до извода, че авторката е съпругата на Доменико Старноне, преводачката Анита Рая. Активността и незаконните методи, които е използвал Гати за разследването си, стават повод за обширен дебат за правото на автора да запази анонимност и да защити личния си живот.

За особено значимо е признато изследването, посветено на Феранте, проведено от Арюна Туци и Микеле Кортелацо от Университета в Падуа. Проведени с помощта на методи на количествения и качествения анализ, изследванията показват, че в текстовете на Феранте нямат особени съвпадения с други автори от неаполитански произход, освен със Старноне. Анализът е продължен и с помощта на невронна мрежа, като са проверени не само романите, но и нехудожествените произведения на Феранте – като сборника „Фрагменти“, в който има есе, писма и интервю на писателката. Резултатите показват, че в текстовете „се чуват гласовете“ на Старноне и съпругата му Анита Рая. Според данните, става дума за колективен продукт – мистификация, създаден от поне един мъж и една жена, родени в Неапол, и на възраст около 60 години.

Важно е да се отчете и самопредставянето на Феранте като жена писател, което се потвърждава и в публикуваната ú кореспонденция с Марина Абрамович, в която се проследява ясната граница между писателското „аз“ на Феранте и публичната ú идентичност. То личи и в двата персонажа на главните героини в „Гениалната приятелка“, които са сякаш един и същ образ, разделен на две.