Гениалният ни съсед (видео)

Без съмнение най-интересното събитие на фестивала One Dance Week тази години е присъствието на гръцкия хореограф Димитрис Папайоану със спектакъла „ Великият укротител“

Сцена от спектакъла „Великият укротител“ на Димитрис Папайоану - Гениалният ни съсед (видео)

Сцена от спектакъла „Великият укротител“ на Димитрис Папайоану

С най-търсения и атрактивен хореограф-режисьор в момента в Европа ще се срещнат за пръв път у нас любителите на съвременния танц. Недвусмисленото доказателство за това е поканата, отправена към Димитрис Папайоану от трупата на Пина Бауш, която 9 години след нейната кончина не се е доверявала на друг хореограф за цялостен спектакъл. През месец май тази година излиза премиерата на Since She („Откакто тя“), която, както личи и от заглавието, е изцяло инспирирана от Пина Бауш.

Танцьорите от „Вупертал танц театър“ се отнасят с голямо разбиране към идеите на Папайоану. Ветераните от състава, някои от които са работили 30-40 години с легендарната Бауш, оценяват неговото оригинално и внимателно отношение към пространството и светлината, както и към жеста и детайлите. Спектакълът се посреща с огромен интерес и множество проникновени рецензии, които ерудирано тълкуват образите, изградени от гръцкия хореограф на сцената във Вупертал. Папайоану, както и всеки съвременен хореограф, признава непреодолимото влияние на стила „Бауш“, но съумява да запази своята самобитна изразност. Публиката и критиците оценяват този факт, както и затрогващото му преклонение пред артистичната фигура на Бауш.

Какво обаче е определило избора на „Вупертал танц театър“ (ВТТ)? С какво Димитрис Папайоану, който почти не е поставял извън Гърция, е предпочетен от този световноизвестен театър, на фона на необозримото многообразие от действащи в Европа и света хореографи? Отговорът на този въпрос донякъде се намира в думите на румънката Адолфи Биндер, бивш директор на ВТТ:

„Търсех хора, които не са в класическия смисъл хореографи. Кой може да проучи какво означава танцов театър в XXI век? Хора, които не са били обвързани с един жанр, но са прегърнали други жанрове като рисуване, кино, театър, философия“.

Америка за България

Така тя обяснява избора си на продължители на репертоарното развитие на трупата на Пина Бауш. След Папайоану с трупата ВТТ ще работи Алън Люсиен Иуен от Норвежкия национален балет.

У Димитрис Папайоану сюблимира танцовата традиция от последните сто години. Почти по едно и също време, от средата на миналия век едновременно в Европа, САЩ и Япония се зараждат нови тенденции в развитието на танца: европейският танц-театър, американският постмодерен танц и японският стил „буто“. Интересното е, че всеки от тях като че ли се противопоставя на останалите – европейският е рационален, добре структуриран, емоционален и философски; американският е абстрактен, формалистичен и механичен; а японският е самият хаос, деструкция и движения на подсъзнанието извън всякаква форма. От тогава е минал половин век в условия на засилваща се комуникация и миграция на артисти. Забъркайте всички тези принципи заедно и си представете пред каква пищна трапеза от възможности се изправя един съвременен хореограф, когато започва своя постановка. Проблемът вече не е какво да измислиш, а от какво да се откажеш, за да намериш себе си.

Папайоану е от тези, които не се колебаят да експериментират във всички посоки – той е повлиян от античното гръцко наследство, от европейския танц-театър и от японското буто и ги употребява по целесъобразност, за да изрази идеите си.

И все пак с какво, освен с хореографския език, Папайоану е толкова забележителен? Моят отговор е: с непосредствената яснота, с която представя човешкото състояние в момента. Творчеството е отражение на човешкото състояние и това обяснява всичко за съвременното изкуство.

Bookshop 300×250 3

Още Марта Греъм в началото на миналия век заявява, че „танцът е скритият език на душата на тялото“. От тогава тази максима няма опровержение, а само безброй интерпретации. Няколко десетилетия след нея Пина Бауш посява семената на жанра „танц-театър“, които поникват в необятни разновидности в полето на съвременната танцова сцена.

„Бауш разбира, че танцовият и линейният разказ не винаги са били най-добрите средства за обсъждане на човешкото състояние. (…) Бауш те кара да чувстваш. Тя имаше куража да продължи безцеремонно на сцената собствените си очарования и обсесии за времето и човешките отношения, без значение колко незначителни или епични могат да бъдат тези идеи; и това беше нейният гений“, казва Лойд Нюсън.

Сякаш се сбъдва Вагнеровата мечта за симбиоза между изкуствата. С неограничен размах артистите качват на сцената „собствените си очарования и обсесии“, а Папайоану ги превръща в съвременна митология. Той самият има образование и практика на художник и се осланя на гръцкото класическо наследство. Но пиесите му дишат въздуха на нашата съвременност. Силно експресивни, ексцентрични, понякога на ръба на ексцеса, но неизменно в защита на хуманността, постановките на Папайоану са колкото визуални, толкова и психологично натоварени. Те нямат сюжет, но напластяват серия от поливалентни образи, които предизвикват асоциациите на зрителя.

„Гъркът Димитрис Папайоану е вероятно най-вълнуващият режисьор/хореограф днес на международната сцена на театъра и танца. В хода на последните театрални сезони този мургав, мрачен човек, надарен с определен тъмен средиземноморски чар, се е превърнал в много търсен артист.“

Така говори за него авторитетната италианска арт критичка Леонета Бентиволио, за която Папайоану е „новият гръцки мит“. Геният му се изразява по всякакви начини, чрез всякакви медии, защото той изразява собственото си виждане за света и няма значение дали го прави с два крака и два пирона, или с лазерни инсталации и свръхскъпа техника.

За Папайоану казват, че съчетава сюрреализма с бурлеската в напълно отворени театрални илюзии, с магичен и поетичен ефект. Питат се дали той представя някакъв нов Ренесанс, или края на света. Но начинът, по който „обединява множеството действия, роли и образи в едно безпрецедентно единство, не само визуално, но най-вече в големия темпоритъм, в многопластов маниер, в който контрастира времето и разстоянието между нещата и хората, дава основание той безопасно да се нарече хореограф“.

Димитрис Папайоану е такъв съвременен майстор, при когото артистичната ерудиция, в съчетание с творческата му интуиция ражда поразяващи съзнанието визии, в които се оглеждаме, без да подозираме. Сигурен знак, че стоим срещу съвременен гений.

Спектакълът „Великият укротител“ на Димитрис Папайоану ще бъде показан на 28, 29 и 30 септември в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив, в рамките на фестивала „One Dance Week“.

Bookshop 728×90