Гените, а не наркотиците са погубили Елвис Пресли, твърди нова книга

Елвис Пресли е бил жертва не на зависимостите си, а на лоши гени, твърди нова биографична книга за рокмузиканта. Кралят на рока умира на 42-годишна възраст през август 1977 г., но не е бил наркоман в типичния рокендрол стил, твърди Сали Хьодел, автор на „Elvis: Destined to Die Young“ (Елвис: Обречен на ранна смърт).

Генетичните проблеми на Елвис най-вероятно са наследени от баба му и дядо му по майчина линия, които са били първи братовчеди, се казва в изданието, чието публикуване е финансирано от самата Хьодел. Здравословните му проблеми често погрешно са били приемани като последици от наркозависимост. При предшествениците на певеца по майчина линия ранната смърт е обичайна, така се е случило например с трима от чичовците му, отбелязва Хьодел, историк по образование и дългогодишна почитателка на Елвис, която се среща с близки на семейството му за проучването си. Според нея не е случаен фактът, че майката на Пресли Гладис е починала на 46.

„И при двамата е забелязан 4-годишен период на влошено здраве, а тя не е приемала същите медикаменти като него“, посочва авторката, цитирана от „Гардиън“.

Начинът на живот на Елвис също започва да оказва влияние върху здравето му и се преплита с наследствените му проблеми – роклегендата е страдал от имунен дефицит, проблеми със стомаха, черния и белия дроб, безсъние… Пет от заболяванията са били налице още от рождението му.

„През годините Елвис е разглеждан не като човек, а като рокендрол легенда, починал в банята след свръхдоза – разказва авторката. – Това не е достатъчно за личност, която изменя културния ход на вселената ни. Не е достатъчно, нито точно. Елвис е бил болен човек, който е криел много от проблемите си, за да пълни концертните зали и да подкрепя семейството си. Изследвайки неговите пороци и здраве, може би отново ще започнем да виждаме човешкото у него.“

Повечето от биографиите на Пресли досега търсят сензациите в живота на звездата, отбелязва Хьодел, а той трябва да бъде разглеждан като историческа фигура по подобие на Томас Едисън и Хенри Форд. И докато повечето автори описват семейството му като група странници, женитбата между роднини не е необичайна в онези години – неизвестно е защо бабата и дядото на Елвис са сключили брак, но Франклин и Елинор Рузвелт (също братовчеди, но не първи, както при предците на Елвис) например са го направили, за да запазят семейното богатство.

Голяма част от схващанията за прекомерната употреба на лекарства идва от печално известния лекар на Пресли Джордж „Ник“ Никопулос – според Хьодел той е „противоречива фигура“ и наистина се опитвал да помогне на Елвис, но неусетно размил границата между лекар и приятел.

„Една от причините Елвис да се обърне към лекарствата е болката – разказва авторката. – От време на време е прекалявал, да, но се е опитвал да се лекува сам, да открие начин да продължи да бъде Елвис Пресли.“

Специалистите по зависимости вероятно ще обяснят, че опитите на Хьодел се свеждат до търсенето на оправдания за поведението на фигура от огромно значение, но тя твърди, че Елвис е бил натоварен с голяма отговорност – десетина роднини са живели с него в имението „Грейсланд“, отделно той е трябвало да се грижи и за групата си и за т. нар. „Мемфис Мафия“ – приятели, братовчеди и последователи, които помагат на певеца от началото на кариерата му.

„През 70-те, когато обикаля по турнета, той осигурява прехраната на повече от сто души – обяснява Хьодел. – Той казва: „Болен съм, не се чувствам добре, но не мога да спра, защото всички разчитат на мен“. Животът на Елвис е представян като история на падението, но всъщност това е отчаян опит за оцеляване въпреки бедността и по-късно въпреки здравословните проблеми. Било е трудно да бъдеш Елвис, никой досега не е вкусвал подобна слава и никой не е могъл да поеме бремето от нея. Той е опитвал да съществува в собствената си реалност.“