Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Геноцидът над евреите не е жертвоприношение

Употребата на термина „Холокост“ е въведена от писателя Ели Визел, нобелов лауреат за мир

Сцена от филма „Списъкът на Шиндлер“ на режисьора Стивън Спилбърг, 1993 г. - Геноцидът над евреите не е жертвоприношение

Сцена от филма „Списъкът на Шиндлер“ на режисьора Стивън Спилбърг, 1993 г.

Международен възпоменателен ден за Холокоста отбелязва светът днес, след като през 2005 г. ООН приема резолюция по този повод. Прието е с този термин да се нарича масовото изтребление на евреите през Втората световна война, но през последните години терминът се употребява и в по-широк смисъл – като обозначение на зверското отношение на нацистите и към други маргинализирани групи.

Думата „Холокост“ произлиза от гръцката ὁλοκαύστος, която означава „пълно изгаряне“. В древността е съществувал такъв ритуал – животното, предназначено за боговете, било изгаряно до пепел. Първоначално терминът е бил употребен по отношение на арменския геноцид в началото на ХХ век. Започва да се използва основно по отношение на еврейския геноцид едва след края на 80-те години на миналия век, а най-широка популярност му дава филмът на Стивън Спилбърг „Списъкът на Шиндлер“.

Много думи се опитват да опишат онова, което се е случило с европейските евреи през годините на Втората световна война. Освен „холокост“, трагедията е наричана и просто „Катастрофата“, а през новото хилядолетие се появява дори думата „джуицид“ (Jewicide), предложена от американския професор Стивън Кац по аналогия с термина „геноцид“. Израелските историци предпочитат термина „Шоа“.

Учените казват, че „холокост“ заради произхода си е най-неудачният термин. В него е заложена идеята за жертвоприношение, което практически придава някакъв извратен смисъл в избиването на 6 милиона души. Неприемлив е, защото всъщност жертвоприношение няма, има безсмислено и зверско изтребление. Аб Мише, историк от Израел, казва:

„Думата Холокост дава някакъв сакрален смисъл на всичко, съдържа дух на поклонение пред божество. Това не е вярно. Евреите не са принасяни в жертва…”

Думата Холокост е въведена в обращение от нобеловия лауреат за мир, писателя Ели Визел, който по чудо оцелява в лагерите на смъртта. През 2005 г. Визел заявява, че вече не може да използва тази дума, защото тя е станала тривиална, все по-често се използва уж метафорично в ситуации, които принизяват значението ѝ – включително и при коментари за футболни мачове.

Също толкова неудачен според историците е терминът „катастрофа“, изкривяващ природата на станалото. В тази дума се намеква за някаква стихийност, трагична случайност. А случилото се с евреите не е стихийно бедствие. Смъртта на цял народ е била мислена до последния детайл, била е чиновническа задача, конвейерен продукт.

Израелските историци и мислители се придържат към думата „Шоа“, взета от Тората, която  на иврит означава „бедствие“, но по-скоро в смисъла на пълна пустота, космическа празнота, пълен мрак, в който не проблясва ни една искра.

Според данни от „Енциклопедията на Холокоста“, издадена от израелския музей „Яд ва-Шем“, през Втората световна война загиват 3 млн. полски евреи, 1,2 млн. евреи от СССР, 219 хил. евреи в Литва и Латвия, 560 хил. евреи от Унгария, 280 хил. от Румъния, 140 хил. от Германия, 100 хил. от Нидерландия, 80 хил. от Франция, 80 хил. от Чехия, 70 хил. от Словакия, 65 хил. от Гърция и 60 хил. от Югославия.

Точно затова терминът, с който се обозначава трагедията, трябва да е точен. Учените казват, че не количеството на жертвите в тази трагедия я прави уникално събитие на тази епоха. Имало е и други унищожения на огромни групи население, масови геноциди и терор. Но в почти всяко насилие е имало фактори, които го ограничават. Например 9 милиона африканци в продължение на 400 години са били отвличани в Новия свят и превръщани в роби. Почти 20% от тях са загинали. Тази чудовищна жестокост продължавала няколко века. Робството било икономически обусловено и не било изгодно да бъдат унищожавани – това е възпиращ фактор. Евреите са работили, но по-важно за нацистите е било да бъдат унищожени.

Геноцидът над арменците е бил религиозен фанатизъм, чудовищно избиване на невинни, но е имало ограничаващ фактор – би спрял при приемане на друга вяра. На евреите през Втората световна подобен избор не е бил даван.

Това не е била революция или идеологически погром, който по-скоро има стихиен характер. Било е методично и подробно документирано от армия чиновници избиване на истински хора, целенасочено и неизбирателно. Обреченият народ не е можел да потърси справедливост нито от човешки, нито от божи съд. Не е имало правителство или комитет, пред който да се пледира запазване на живота. Не е имало дори защитници на онеправданите и осъдените поради произхода си.

Свободният свят изцяло е бил отвърнал глава от еврейския народ с малки изключения. Антисемитизмът е бил напълно приемлив модел на мислене.

Алън Бълок в книгата си „Хитлер. Изследване на тиранията“ отбелязва, че когато обявява евреите за антираса, Хитлер в „Моята борба“ не привежда нито един факт в защита на това твърдение. В безумното му съзнание евреинът е митична фигура на дявол, изкривен в гримаса, напълно изгубил човешкия си облик. И точно тази въображаема карикатура е виновна за модернизма в изкуството, който Хитлер не харесва, за критиката срещу държавата в пресата, за несправедливото отношение към работниците… Расовата теория на нацизма израства в почвата на многовековната ненавист на християнската църква към юдейството. Нацистите просто възраждат юдофобските митове, закодирани още в Евангелията.

Едва ли някога човечеството ще успее да осмисли Холокоста и едва ли ще си отговори на всички въпроси защо се е случил. Но главният урок е ясен – изтреблението на големи групи хора в миналото още е ненаучен урок за човечеството на бъдещето.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС