Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Георги Господинов: Ако не намираме смисъл, да затваряме тогава?

Миналото ще се завърне, ако мълчим за него, твърди писателят

„По-смирено, по-човешко е да има пауза след всичките ни приказки - пауза, в която малко да се съберем и да се върнем към себе си“, заяви пред Би Ти Ви писателят Георги Господинов. Снимка: Стопкадър - Георги Господинов: Ако не намираме смисъл, да затваряме тогава?

„По-смирено, по-човешко е да има пауза след всичките ни приказки - пауза, в която малко да се съберем и да се върнем към себе си“, заяви пред Би Ти Ви писателят Георги Господинов. Снимка: Стопкадър

„Ние сме на ръба на нещо, от което трябва да решим какво правим нататък“, каза Георги Господинов в сутрешния блок на Би Ти Ви. Срещата с писателя бе в Созопол, където в момента се провежда фестивалът „Аполония“, част от който бе и представянето на новата книга на Господинов „Всичките наши тела“, с над 100 свръхкратки истории.

Запитан как се пише кратка история, Господинов отвърна, че кратката се пише по-дълго от дългата, защото нямаш право на грешна дума – „грешната дума ще откънти веднага“.

Днес всички медии стимулират едно непрекъснато говорене, сподели гостът – и се губим лесно, трудно ни е да различим кое е истина и кое не е:

„Като човек, който идва от литературата, за мен е важно да не изтощаваме думите толкова бързо и да имаме малко повече уважение към това, което казваме. В този смисъл мълчанието и краткостта са нещо, което ще ни помири с говоренето.“

Вижте още: ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ: ИСКАХ ДА НАПИША КНИГА, СЛЕД КОЯТО ТИ СЕ МЪЛЧИ

Писателят смята, че сме свикнали да говорим напосоки, малко като в кръчмата, защото „да си гневен или истеричен е по-лесно, да си смирен изисква повече култура и сила на характера“.

„Много важна тема за мен, а и въобще за литературата, е онова, което не е изговорено – защото онова, което се натрупва като мълчание, рано или късно избухва. То е особен динамит, който не може дълго да стои сух и кротък. Липсва разговор в общността ни, бих могъл да употребя и думата „общество“ – но в някакви общности разговорът е прекъснат, говоря за разговор, в който се разменят спокойно мнения и се заменят с нещо, което е по-лесно: с изкрещяването. Когато думите вече не действат, когато няма разговор, се стига до изкрещяване“, каза Господинов.

На въпрос защо обществото ни все още избягва разговора за паметта, за грешките, Господинов отвърна, че ние никога напълно и навреме не изговорихме онези неща, които минаха преди 1989 г.:

„Много рязко решихме тогава да кажем „Каквото било – било, отиваме нататък“. Но така не стават нещата. Неизговореното се връща, неслучилото се рано или късно се случва. Това е завръщането на миналото, което винаги ще преживяваме отново и отново, ако не сме го изговорили“.

Дали ще дочакаме бъдещето, за което мечтаем?

„Ние го очаквахме и преди, но бъдещето не е дефицитна стока, която ще пуснат в магазините, не е нещо, което ще ни спуснат отнякъде. Ако продължаваме да го чакаме, то се е изчерпало вече, няма го. Ние сме на ръба на нещо, от което трябва да решим какво правим нататък.

Липсата на хоризонти, на бъдеще, е особено опасна – защото ако живеем с идеята, че каквото и да направим, нищо не може да се промени и утре не ни интересува, да затваряме тогава?“ 

Господинов твърди, че събития като фестивала „Аполония“ са малко чудо във времето, в което живеем.

„Съществува от 34 години – и аз не си спомням друго нещо, свързано с изкуствата, което да трае толкова дълго. Особено в последните 29 години, когато много лесно започваме и бързо свършваме – липсва ни някакво траене, а културата е траене. Трябва ние, нашите бащи, нашите деца да си спомняме едно и също нещо, да си спомняме една и съща книга, да са си предали едни и същи спомени. Това е културата. 

Културата във време като днешното е част от националната сигурност на страната“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах