Георги Господинов: Да убиеш няколко човека с лека ръка, е апокалипсис

Какво бихте направили, ако ви остават 8 минути и 19 секунди живот? Този въпрос си задава писателят Георги Господинов, преди да напише разказа, озаглавен „8 минути и 19 секунди“ – за толкова време слънчевата светлина стига до Земята. Разказът е част от сборника „И всичко стана луна“.

„Хрумна ми, че ако един ден Слънцето спре, ние ще имаме бонус от 8,19 минути да свършим всичко необходимо преди края. От това тръгна всичко, от един факт. След това си мислиш: а какво мога да направя с тези осем минути и деветнайсет секунди – за какво би ми стигнало времето. Не много неща, но най-важното е да държиш ръката на близък човек – нищо по-добро срещу апокалипсис няма. Или да опиташ черешовото сладко в хладилника… Тези 8,19 минути могат да текат и сега“, каза Господинов в студиото на Нова телевизия в петък сутринта.

В неделя книгата „Сляпата Вайша“ с едноименния разказ на Георги Господинов и илюстрациите на Теодор Ушев – част от филма, номиниран за „Оскар“ – ще бъде представена на „София диша“. Там, на щанда на „Жанет 45“ от 18 ч., писателят заедно с аниматора ще дават автографи, а същата вечер концерт на площада пред „Александър Невски“ ще има и Котарашки, чиято музика звучи във филма. Господинов твърди, че все още не се познават с музиканта – запознанството им ще бъде тази неделя. Междувременно Георги Господинов празнува и годишнина – 25 години от първата си издадена книга, стихосбирката „Лапидариум“ (1992).

„Няма отговор в разказа „Сляпата Вайша“. Вайша разбира, че нито в миналото, нито в бъдещето ще намери покой, така че това нейното е и дарба, и проклятие. Ние го правим непрекъснато, поне за себе си знам, че вървейки да речем по „Графа“, с лявото око виждаме една София от началото на века, а с другото око си представяме някаква София от бъдещето – цялото минало и бъдеще си ги носим в двете очи“, коментира Господинов.

Според писателя младите днес гледат повече с „дясното око“, по-спокойни са за бъдещето.

Покрай идеята за референдум срещу мигрантите в родния град на Господинов, Ямбол, репортажи откъдето бяха излъчени по Нова същата сутрин, както и след новината за „убийството“ на 71 мигранти в микробус в Унгария, гостът сподели, че и в двата случая става дума за едно и също нещо – „за прекрачване на човешки граници“:

„Аз пиша, за да дам история на всеки човек. И за да кажа, че нараняването на един човек е вече катаклизъм. Това с лека ръка да убиеш няколко човека, е апокалипсис. Всеки човек има история и в този смисъл той би трябвало да е неуязвим“.

Писателят казва, че живеем във „фабрика за омраза“. И причината за това е, че забравяме колко сме крехки, нетрайни, че имаме 8,19 минути помежду си и трябва да останем в границата на човешкото. Според Господинов това ще бъде проблем не само пред нас, българите, а и пред всички хора, в следващите години – че има граници, които не трябва да се минават. Писателят призовава да не забравяме, че около нас има деца, както и че и ние някога сме били деца – все някак у нас трябва да е останала „памет за невинност“.