Софийски международен панаир на книгата

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Георги Господинов: Много рязко и грозно се остарява в България

Важно е човек да запази известно чувство за срам. Срамът е много здравословно нещо, казва писателят



Снимка: Румен Добрев, Архив на „Площад Славейков“ - Георги Господинов: Много рязко и грозно се остарява в България

Снимка: Румен Добрев, Архив на „Площад Славейков“

Нашето поколение се провали в това, в което се провали и предишното – в онова, в което тук се провалят поколенията. Много рязко и грозно се остарява в България. Това казва писателят Георги Господинов в разговор с Ан Фам и Йовко Ламбрев за „Тоест“. По думите му „живеенето тук не ти позволява да поддържаш дълго време някаква чувствителност и наивност. В това се състои нашият провал – много рязко остаряхме и загубихме тази чувствителност“.

„Както казва Яворов в пиесата „В полите на Витоша“, ако не се лъжа: „И в чужбина убиват, но там го правят със сребърна игла, а тук – директно с топора по главата“. И когато няколко пъти те ударят с топора по главата, ти бързо стихваш и си казваш: „Добре, стига толкова“. И други неща започват да стават важни за теб“, продължава Господинов.

Писателят коментира, че поколението му не е успяло в много неща, но поне е опитало да осмисли миналото и себе си.

„Ако нещо това поколение се опита да направи, е да се свърже с онова минало и да разбере в някаква степен хората от него – казва Господинов. – Защото е много важно човек да запази известно чувство за срам. Срамът е много здравословно нещо. Да те е срам, когато нещо си направил. Да те е срам, когато друг човек направи нещо непозволено. Това е като да присъстваш на лошо театрално представление – аз изпитвам зверски срам, че съм там.“

Вижте още: ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ: ВСИЧКО НА ТОЗИ СВЯТ Е ЖИВО И ГО БОЛИ

Още в началото на разговора Господинов заявява, че наблюденията му за състоянието на медиите у нас и по света са тъжни. Мнозинството от медиите в България в момента, посочва той, „сякаш копират жълтите сайтове и трафикът е свещената дума, около която се върти всичко. Трябва скандал на всяка цена. Говоря за медии с претенция за сериозност. Казано накъсо – всичко е позволено, а думите не значат много“.

По думите му в момента се наблюдава „радикално редуциране на смисъла“ и „плоско говорене“.

„Сега да говориш смислено, по същество, а не ad hominem – всичко това не носи трафик, не ни интересува – добавя писателят. Според него обаче това положение няма как да продължи дълго. – Моята най-оптимистична теория е, че ще има глад за сериозна публицистика и журналистика. Като стигнем края на махалото, отново ще има нужда от – да ги нарека – бавни медии. Което е също парадоксално като дефиниция, защото исторически медиите искат да са по-бързи от всичко останало…“

КАМЕРЕН ОРКЕСТЪР НА ТЕАТЪР ЛА СКАЛА – МИЛАНО (CAMERISTI DELLA SCALA)

Какво е „Фейсбук“? Кръчма и кухня,
в която можеш да се държиш смело

В разговора се обръща сериозно внимание и на активната гражданска позиция, с която е известен Господинов. На въпрос от Ламбрев по темата, писателят отвръща, че дълбоко в себе си не е човек, на когото „е първа радост да скача и вика на улицата“ и би предпочел да пише.

„Но все пак има моменти, когато някак си не можеш да останеш вкъщи с писането, трябва да излезеш с тялото си. Защото един от проблемите на нашето неслучило се бунтарство е, че ние сме страшни бабаити на маса в кръчмата, от Ботево време още, или в кухничката с радио „Свободна Европа“ от по-късно време, обаче нямаме смелостта на личното заявяване, на тялото, което излиза на улицата – казва Господинов.

Нашият бунт е такъв – анонимен, хихикащ, оплюващ, но дотам, вътре затворен. И сега „Фейсбук“ ни дойде таман. Защото той какво е – кръчма и кухня, в която можеш да се държиш смело, защото се мислиш за аватар и нападаш други аватари. С идеята, че няма да ги срещнеш на улицата, защото светът е голям. Във „Фейсбук“ можеш да реализираш целия този потенциал на бунт и протест.

За съжаление, част от писателите са бунтари във „Фейсбук“, но реално не застават с имена и позиции публично и си спестяват някакви социални неудобства. А в крайна сметка литературата – поне аз все още имам такива илюзии за литературата – тя може да даде смисъл, да утеши, да забави времето. Неща, които европейската литература на ХХ век е правила.“

Вижте още: ДА РАЗБЕРЕШ ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ


Целия разговор с Георги Господинов, озаглавен „Опит за нормалност“, можете да прочетете в сайта „Тоест“.