Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Георги Господинов най-четен през 2013

Писателят Георги Господинов - Георги Господинов най-четен през 2013

Писателят Георги Господинов

Коя книга бе най-четена и продавана през 2013-а, как държавата помага или пречи на книгоиздаването, как влияе кризата върху четенето, има ли книжна мафия?

На финала на Панаира на книгата „Площад Славейков“ покани някои от най-популярните блогъри и редактори в издателства да разкрият проблемите на родния книжен пазар. Въпросите към всички са едни и същи. Отговорите им в анкетата ще пуснем в няколко серии. В първата ще прочетете анализите на Христо Блажев – редактор в „Изток-Запад“ и автор на един от най-четените блогове за книги „Книголандия“; Георги Вълков от издателство „БГ книга“ и автор на блога „Книжен Жор“; Мила Ташева от издателство „Жанет 45“ и автор на блога „The reading room“; Гергана Димитрова от издателство „Милениум“.

В отговорите им има почти единодушие по въпроса, че най-четеният български автор през отминаващата 2013-а е Георги Господинов. Най-големият проблем пред издателите отново е ДДС върху книгите, който е най-висок в Европа – 20%.

Георги Господинов е безспорната звезда на родния книжен пазар през 2013 г. Той издаде „Невидимите кризи“ и „И всичко стана луна“.

– Какво чете най-много българинът през отминаващата година – романи, учебници, поезия, кулинария, родни автори…?

Христо Блажев, „Книголандия“: – Както си е било винаги, българинът чете най-много художествена литература, основно трилъри и романтични книги, с обичайните временни увлечения – в случая еротичната литература, която замени манията по вампирите. Очевидно е, че се четат все повече български автори. Най-видим е успехът на Георги Господинов, който се наложи като един от най-популярните относително млади интелектуалци у нас. Мисля, че нивото на нашите автори видимо се повишава и това ще поведе хорото в посока да достигнем европейската нормалност най-продаваните автори във всяка държава да са местните.

Георги Вълков, Книжен Жор: – Българинът чете романи и родни автори. Романи, защото са най-често срещаната форма, а за българските автори нямам обяснение. След като се разочаровах няколко поредни пъти, отстъпих от „нашата“ литература.

Мила Ташева, „Жанет 45“: – Личните ми предпочитания са към художествената литература, затова ми се е струва, че тя е доминираща. Открояват се няколко много силни сборника с разкази и няколко поетични книги, но като цяло превес имат романите – жанровото разнообразие е все така голямо, но като че ли много повече се говори за българската литература.

Гергана Димитрова, „Милениум“: – Най-четеният автор през последната година е Георги Господинов, у нас се търсят все повече книги на български автори. Като че ли все повече нараства интересът към публицистиката. Криминалните и любовните романи традиционно си имат своите читатели.

– Намаляват ли или се увеличават читателите по време на криза?

Христо Блажев: – Сложно е да се каже – сумарно вероятно намаляват купувачите на нови книги, но това не значи, че спират да четат, разбира се. Смятам, че за по-качествените книги – тези, които ще се запомнят – има повече читатели. Статистиките са противоречиви – хем оборотите намаляват, хем на панаирите идват повече хора и се купуват повече книги.

Георги Вълков: – Със сигурност не е вярно, че българинът не чете!

Мила Ташева: – Увеличават се. В книгите търсим както бягство от от реалността, така и изход от кризите – и обществените, и тези вътре в нас. И най-вече отговор на въпросите „защо“ и „кой“.

Гергана Димитрова: – По време на криза читателите със сигурност намаляват. Но през последните години се купуват все повече книги за подаръци, защото са по-евтини.

– Коя е книгата-събитие на 2013 г.?

Христо Блажев: – За мен книгата-събитие е „Бежанци“ на Весела Ляхова, която буквално месеци преди кризата с войната в Сирия извади изумителен дебютен роман, в който българинът лесно може да се огледа като в криво огледало и да види, че тези, което мрази публично и страстно – чуждите, различните, тези, които имат нужда от помощ – са същите като него преди 50 години. Ако този роман бъде четен повече, може би ще имаме едно по-космополитно отношение към различните.

Георги Вълков: – Книгата-събитие (субективно) е „Бледа синя точица“ на Карл Сейгън. Обективно сигурно ще трябва да кажа „Невидимите кризи“ на Георги Господинов, защото немалко хора започнаха да четат покрай тях.

Мила Ташева: – Литературната сцена е доста динамична, една книга трудно може да доминира цялата година. За мен 2013 беше изключително богата на книги-събития, но ако трябва да избера една единствена, това ще е „Невидимите кризи“ на Георги Господинов. Тази книга каза неща, за които дълго време нямахме сили да говорим, тя говори от името на няколко поколения. Мисля, че романът на следващата, 2014, ще се казва „Бежанци“ от Весела Ляхова. Мащабно историческо изследване в най-добрите традиции на класическия роман, тази книга повдига исторически и обществени теми, за които се е мълчало повече от половин век.

Гергана Димитрова: – Няма книга събитие за 2013 г.

– А коя е най-продаваната книга?

Христо Блажев: – Няма точна статистика за това. Предполагам, че е поредният роман на Дан Браун – „Ад“, лично аз бих се изненадал, ако е нещо друго. Модата и на Запад, и у нас диктува подобен род книги да се четат масово и безкритично. Аз го четох също, признавам, хареса ми като пътеводител за Флоренция.

Георги Вълков: – Най-продавана сигурно пак е някоя на Георги Господинов, заради името и популярността му.

Мила Ташева: – Сред най-продаваните за годината са книгите на Георги Господинов, Милен Русков и Радостина Ангелова, а от преводната литература – детския психолог Йеспер Юл, „Творците на памет“ на Джефри Мур, разказите на Етгар Керет.

Гергана Димитрова: – Може би най-продаваната книга през годината е „И всичко стана луна” на Георги Господинов. Той пое щафетата от Стефан Цанев с неговите „Български хроники”.

– Добра или лоша беше за книгоиздаване 2013-а?

Христо Блажев: – Смятам, че беше добра година, видимо се повишава качеството на издаваните книги, появиха се няколко млади издателства като „MBG Books” например, които внесоха струя свеж въздух в бранша със своя ентусиазъм и отдаденост.

Георги Вълков: – 2013 беше добра, защото аз се появих в българското книгоиздаване!

Мила Ташева: – Беше чудесна!

Гергана Димитрова: – За някои издателства годината беше много лоша. Част от тях не издадоха нито една книга. Други обаче работят на по-високи обороти, но са малко.

– В какво държавата ви пречеше, в какво помагаше и в какво показа пълно безразличие?

Христо Блажев: – Не мисля, че нещо се е променило през тази година спрямо предните – държавата е безразлична изобщо към културата, прави възможния минимум и се грижи за приоритетните според управляващите неща в държавата – полиция, армия, чиновници и прочие.

Георги Вълков: – Държавата (и по-скоро държавниците) с нищо не ни помогнаха, само ме подразниха неведнъж. Ще ми се най-сетне ДДС върху книгите да падне, за да станат книгите по-достъпни за читателите.

Мила Ташева: – Не мисля, че държавата помага по някакъв начин на книгоиздаването – за книгите въобще не се говори, за тях няма място в политиката, освен по 24 май и 1 ноември.

Гергана Димитрова: – Държавата се прави, че книгоиздаването у нас не съществува. Четящите хора не са достатъчно интересни като гласоподаватели. Затова книгите не са приоритет.

– Каква би трябвало да е политиката в книгоиздаването догодина?

Христо Блажев: – По-малко халтура, повече книги, които си заслужават – аз лично бих искал да се издава повече рационална литература, защото това ще е инвестиция в бъдещето, но това едва ли ще се случи. Скептичен съм, че изобщо гледането 5-10 години напред съществува в бранша ни – всичко е до момента, до осигуряването на няколкомесечни печалби от модните бестселъри и толкоз.

Георги Вълков: – Ще ми се най-сетне ДДС върху книгите да падне, за да станат книгите възможно по-достъпни.

Мила Ташева: – Ще бъде добре, ако най-после се създаде последователна държавна политика за книгата.

Гергана Димитрова: – Всички се надяваме ДДС върху печатните издания да падне, за да може цената на книгите да стане по-ниска, а така и купувачите на книги да се увеличат. Би трябвало стимулирането на четенето да е държавна политика – кампаниите да са финансирани от държавата, а не от издателите, които и без това имат финансови проблеми.

– Коя е книжната мафия? Помага ли й държавата?

Христо Блажев: – Не разбирам този въпрос.

Георги Вълков: – Книжната мафия? Не знам за подобна организация.

Гергана Димитрова: – Точно „книжна мафия” едва ли има, но има издателства, които по-често получават държавни поръчки. Може би проблемът е, че АБК работи по примера на соцорганизациите отпреди 1989 г.

– По какъв начин големите издателства блокират дейността на малките?

Христо Блажев: – Като работещ в едно от най-големите издателства у нас, не мисля, че има такова нещо. Всички издателства имат равна възможност да привличат внимание към себе си чрез интернет например – не са нужни огромни финансови инвестиции, за да постигнеш добри резултати. Разбира се, големите могат да правят различни неща, недостъпни за по-малките, но личните ми наблюдения са, че най-колоритните иновации на пазара идват именно от вторите, примерно „Артлайн Студиос“ са малки, но привличат винаги внимание със страхотното оформление на книгите си и на щандовете си на панаирите.

Георги Вълков: – Не съм сигурен, че големите издателства блокират дейността на малките. Малките издатели обикновено се изхранват с някоя по-комерсиално заглавие и благодарение на него имат възможност да издават по-смислени заглавия, макар и не толкова познати. Проблемът май е повече в рекламата.

– Появата на кои книги през 2014-а очаквате с нетърпение?

Христо Блажев: – Не са малко, но ще се спра само на „Dr. Sleep“ на Стивън Кинг и „TheBetter Angels of our Nature“ на Стивън Пинкър. Надявам се и на нов роман от Милен Русков, доста време мина от „Възвишение“. Ако Петър Делчев приключи с втората част на „Кастинг за Месия“, би било прекрасно.

Георги Вълков: – През 2013-а толкова задръстих библиотеката си с книги, които искам да прочета, че не ми се мисли все още за книгите на 2014-а. Тръпна да бъда изненадан!

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах