Господинов: Не завиждам, други са по-добри в това

„Познавам завистта, но нямам достатъчно време и повод да я упражнявам. В това винаги има някой по-добър от мен…“, заявява Георги Господинов в интервю за в. „Труд“.

За читателите, които следят книгите и кариерата на писателя, тези негови думи не са хвърлени просто така. Господинов е в конфликт с другия голям автор в съвременната ни литература – Милен Русков, написал романа-събитие „Възвишение“. Русков не се скри зад метафори, а разкри напрежението между двамата в интервю за сп. „Биограф“. Господинов обаче избягва да говори открито за своя опонент, който му е съперник и за вниманието на публиката, и за наградите. Но ако съдим по интервюто в „Труд“, той е на ръба да изрече името Милен Русков.

Ето какво казва още Господинов за завистта: „Това е човешка работа, но агресивното мразене, което тя произвежда тук… Ако можехме да го вкраме в нещо смислено или да го пакетираме и изнасяме, то щеше да е българското чудо“.

На въпрос за лавината от номинации, които романът „Физика на тъгата“ получи в последно време, писателят отново праща „топката“ в чуждото игрище: „След като книгата излезе, тя наистина си има своя биография, и много грешат тези автори, които си мислят, че могат да й влияят по какъвто и да е начин или да подлъжат интереса към нея през скандал. Не вярвам в това“.

Господинов използва повода, за да отговори на Русков, който обясни в „Биограф“ за новия вид ченгета в литературата, наречени от него „демократските свински черва”. „Ако някой мисли, че с ченгетата се свършва през 1990 г. – не, не е така, – каза Русков. – След 1990 г. има ново поколение, нов вид „ченгета”. Те участват в разни полумасонски „приятелски кръгове” и организации и са окупирали много области. Мен в частност ме интересува литературата. Те са завзели ресурсите в тази област, разделят си ги един на друг и се стремят да не допуснат никой външен човек в това поле. Най-страшното за тях е да се появи добър писател, защото тогава рискуват да бъдат изместени. Това са хора, които според мен се интересуват единствено от днешния ден, за тях литературата не е нищо друго, освен средство да ласкаят суетата си и да печелят добри социални позиции, пари и известност. Литературата е вид ресурс. Не като петрола, да речем, а далеч по-скромен. Но ресурс все пак. И те искат да владеят този ресурс заради облагите, които това им носи.

Господинов се защити така: „Винаги се радвам, като изскочи отнякъде талантив човек. Хем се радвам, хем се боя за него. Защото тук, както пише Яворов, не убиват със сребърна игла, а грубо, с топора. Ама те си изскачат, слава Богу!“