Георги Господинов: Никоя война не свършва на 9 май

„Никоя война не свършва на 9 май. Никоя война не свършва с последния изстрел“, каза писателят Георги Господинов на среща с читатели във Велико Търново на 27  април. Събитието, което бе част от поредицата „Фоайе на книгата с автограф“, инициатива на Регионалната библиотека „Петко Рачев Славейков“, събра стотици почитатели на Господинов в голямата зала на Великотърновската община. И руската инвазия в Украйна бе призма на целия разговор – тема, която логично изникваше в различни части от диалога с Господинов.

На въпрос на читател дали времето предизвиква повече от обичайно писателите да бъдат обществено ангажирани, авторът на „Времеубежище“ и „Физика на тъгата“ обясни, че за него да си мълчи и да не реагира е невъзможно.

„Много ми се иска да не съм ангажиран писател, да си живея в къща с пчели, да бъда градинар и да не се занимавам с нищо друго, освен с литература. Но за мен това е невъзможно. Няма как да си писател и да не реагираш. Ако човек е направен от реагиращо вещество, писателят би трябвало да е направен от двойно повече такова вещество. Каквото и да му струва, писателят трябва да реагира.“

За Господинов тази война ще продължи с години, много след последния изстрел:

„Всяка война счупва човешки животи. Всичко, което се случва сега, е дълъг процес на полуразпад. Никоя война не свършва на 9 май. Никоя война не свършва с последния изстрел. Всяка война продължава години, години, години… Както в Чернобил продължава процесът на полуразпад.

Това, което ще стои пред нас, са „невидимите кризи“. Нарочно цитирам това заглавие, защото основният въпрос ще бъде „А какво ще правим със смисъла на живота и със следващите 15 години?“.

Най-тежкото на войната е какво идва след това, каза писателят.

„Живеем в много трудно време. Вие, младите, сте в най-трудното време. Това, което преживяваме днес, вероятно ще окаже влияние върху близките 10-15 години. Възхищавам ви се и се опитвам да ви разбера, защото имам дъщеря. Много ми се иска да го преживяваме заедно с различните поколения. Заедно да преживеем това време.“

В началото на тази война Господинов изпитва усещане за дежавю. И осъзнава, че времето може да се връща назад.

„Времеубежище“ завършва с това как едни войски са струпани на една граница, гръмва един куршум, танковете тръгват и започва Трета световна война, която повтаря Втората световна. И когато на 24 февруари започна войната в Украйна, си дадох сметка колко лесно, неприлично лесно повторими са нещата.

Днес вероятно всички писатели, които се вълнуват от това, което става, си записват някакви неща. Аз не пиша нищо в момента, въздържам се. Сега е моментът, когато се ражда нова памет, нова история. Сега е моментът да запомним, за да разкажем след това какво се е случило. И да спечелим, ако можем, отново 50 или 70 години мир. Както беше след Втората световна война. Философията и литературата свършиха много работа след Втората световна война. Надявам се литературата сега да свърши отново тази работа.

За мен това е безумно връщане във времето. Оказа се, че времето може да се връща, благодарение на отделни диктатори и незрели общества. Това съчетание – диктатори и незрели общества – може да връща времето назад.“