Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Има опасност да подменят вота за нов шеф на писателите

Това твърди поетът Георги Константинов, кандидат за председател на СБП

Георги Константинов е един от кандидатите за нов председател на Съюза на писателите. Снимка: Румен Добрев - Има опасност да подменят вота за нов шеф на писателите

Георги Константинов е един от кандидатите за нов председател на Съюза на писателите. Снимка: Румен Добрев

Днес писателите ще гласуват за нов председател на своя Съюз. В 9 ч. стартираха изборите в Дома на науката и техниката в София.

През есента на 2013 г. почина лидерът на сдружението Николай Петев и оттогава в СБП са във война. Сблъсъкът е между два фронта – от едната страна е кръгът, приближен на Петев, от друга – онези, които искат да изяснят къде са милионите от продажби на имоти в последните 10-ина години. Начело на първия е Боян Ангелов, за когото се твърди, че е посочен от Петев за наследник на поста, а на втория – Георги Константинов. Двамата ще се изправят един срещу друг в изборите за председател.

През януари в СБП направиха опит да излъчат нов шеф, но никой от кандидатите не успя да събере необходимия брой гласове – половината от участниците в избора. Осуетено беше намерение в урната да бъдат добавени пълномощни от писатели, които отсъстват от събранието.

Предлагаме ви разговор с поета Георги Константинов, главен редактор на списание „Пламък“.

 

– Какъв е сценарият, който предвиждате да се развие на избора за нов председател на СБП, г-н Константинов?

– Вероятно има сценарий, но аз не знам какъв е. Ако обаче бъде предложена моята кандидатура за председателския пост, аз няма да си направя отвод. Защото искам Съюзът да излезе от това блато на финансова непрозрачност, на едва мъждукаща творческа дейност и особено на изборната манипулативност по време на събранията, когато не се спазват много неща от нашия устав. Една камара пълномощни се носят от провинцията и докато едни гласуваме тайно, някои явно прибавят тези пълномощни, за да наклонят везните в определена посока.

– През януари, когато бе първият опит на СБП да си избере нов лидер, успяхте да пресечете опита за гласуване с пълномощни. Къде ще бъдат насочени усилията ви в събота?

– Първо ще има прочит на ревизионния акт – проверката на съюзните пари, и второ – ще има поправка в Устава. Възможно е сегашното ръководство да се възпротиви, защото яростно бранят статуквото. Много е възможно да направят така, че да бъдат взети под внимание пълномощните, за да бъде подменен истинския вот на писателите.

– За кого ще бъдат тези пълномощни, запознат ли сте?

– Да, пълномощните ще бъдат за кандидата на временното ръководство в Съюза на писателите.

– Кои са в двата лагера на тази „игра на тронове” в Съюза?

– Това не е игра на тронове – има едни хора, които гледат да си запазят столовете, и други, които искат промяна. Столовете се организират, правят всякакви комбинации, а ние, останалите, не участваме в сценарии и заговори. Има писатели, които не правят отвод за своите кандидатури за председател – Атанас Капралов, Венко Евтимов, аз съм един от тях… Упорита словесна борба води и Никола Инджов. Но ни отвръщат с клевети, с подливане на мръсна вода.

Какво излезе срещу вас?

– Имаше куп доноси, включително за мои публикации, начин на живот… Някои са подписани, други не. Има една псевдолитераторка от Управителния съвет на Съюза – Благовеста Касабова, която написа явен донос срещу мен, при това с 20 правописни грешки. Впрочем тя написа и, че „Време разделно” на Антон Дончев е манджа с грозде, нарече го лош роман. Толкова явно разбира от литература… Но тези хора сега се насочиха и към списанието, в което работя. Целта е, когато говорим срещу корупцията и пропилените стотици хиляди левове в Съюза на писателите, да се каже: „И там, в „Пламък”, има нещо…”

– Какво има в „Пламък”, всъщност“?

– В „Пламък” няма съюзни пари. Ние искахме да бъдат проверени парите в Съюза на писателите, а те се хванаха най-напред с „Пламък”, потърсиха всякакви пролуки и проблеми, отправиха се упреци и намеци за списанието. Ние всяка година ние сами си осигуряваме средствата за излизането му. Една стотинка не сме получили от СБП в продължение на 20 г.

– Колко струва издаването на списание „Пламък”?

– Успяваме да съберем пари от проекти, спечелени в Министерството на културата, и от поръчани броеве по региони. Преди издавахме по 6 броя на година. Отпечатването на една книжка е 2500 лв., значи общо издаването на списанието излиза към 15 000 лв. А общата сума, която сме успявали да осигурим на списанието, е 17-18 000 лева годишно. Останалите пари отиват за парно, ток, вода, телефон, входна такса. Често съм си бъркал в джоба, за да платя битовите разходи в редакцията. Понякога остават пари и за малки възнаграждения, не всеки месец.

Сега обаче средствата не са достатъчно и издаваме списанието само 4 пъти годишно.

В ревизионния акт на 4 места се споменава, че в сп. „Пламък” няма отчет на паричните потоци и на основния капитал. В списанието обаче няма парични потоци. Ако не беше тъжна тази история, щях да се засмея. Има и още един момент – нямали сме Бюджетна книга. За такава чух едва преди половин година от главния счетоводител на Съюза, отговорих му, че съм писател, а не счетоводител. Ако наема счетоводител в „Пламък”, трябва да му осигуря 1000 лв. заплата, които нямам.

– Отношението в Съюза на писателите към „Пламък” е като към нещо чуждо, собственик на списанието не е ли СБП?

– Те са наш собственик, който е длъжен да се грижи за нас. Към нас има само изисквания, едва в края на миналата година получихме малка парична помощ от тях.

– Струва ли си борбата за промяна в Съюза на писателите, след като получавате в отговор по думите ви доноси и клевети?

– Големите, значителни наши писатели в Съюза, настояват някой от нас да се противопостави на това потъване в блатото, в небитието. Зад нас са сенките на Димитър Димов, Георги Джагаров, Павел Матев…, които символично ни заставят да запазим достойнството на Съюза на българските писатели, чийто пръв почетен председател беше Иван Вазов. Днес има писатели, които искат нормален писателски живот – да се занимаваме не с обсъждане на наеми и какви пари са изчезнали, а да бъдем на по-светло място в обществения живот.

– Проблем ли е днес Съюзът на писателите да бъде оглавен от авторитетна личност, позната в обществото?

– И аз си задавам този въпрос. Стигам до извода, че както на много места в държавата, и при нас има разруха на ценностите, на йерархията на личностите. Много от най-големите ни писатели стоят встрани, защото виждат какъв е напънът на хора, които все пак по-малко са дали на литературата. На нашите събрания в Съюза не съм виждал много от нашите най-известни писатели. Може би моето съгласие да не си правя отвод, ако ме предложат за председател, създаде тази агресия срещу мен и сп. „Пламък”. Нарушил съм тяхното спокойствие. Но аз не съм свикнал да отстъпвам. Тук е моят личен проблем.

– Вярно ли е, че третият мандат на Николай Петев не е бил легитимен?

– Така е, съдът доказа, че не е легитимен – както не е легитимен и сегашният временен председател на Съюза. Тръгнаха да събират подписи от Управителния съвет, защото неговият подпис не важи.

– Защо Валери Петров, Антон Дончев, Любомир Левчев не изразят позиция по сблъсъка в СБП?

– Някои са болни, други не могат. Сблъсъкът е да спасим нашия Съюз от посредственост, корупция и от липса на творческа дейност. Първата от много време насам творческа дискусия в СБП беше едва преди двайсетина дни, но от 700 писатели присъстваха 35. Беше много тъжно събиране, което в една медия нарекоха „мъртвило”.

– Синът на Николай Петев е нарекъл „гробница” Съюза на писателите, а членовете му – „мишоци”. Текстът му е публикуван в специално създаден блог към официалния сайт на сдружението. Как си го обяснявате?

– А кой е Васил Петев?! Той говори като най-голям специалист в СБП, разбирате ли докъде е изпаднал този Съюз?!

– Ако ви изберат за председател, кое ще е първото, с което ще се захванете?

– Може би се налага един истински одит на Съюза, наново. Струва ми се, че е недостатъчна и частична тази ревизия. А от есента трябва да започнем подготовката на голяма творческа дискусия, за да погледнем върховете на това, което сме създали. Аз съм от писателите, които четат книгите на своите колеги, може би съм изключение. Миналата година бяха издадени прекрасни книги, но останаха в мъглата, в общия сив поток, а трябва да откроим най-доброто, да го покажем на обществото. Трябва да отделим пари за реклама на най-хубавите български книги.

– Ще има ли уволнения в СБП?

– Тази управа трябва да си отиде. Общото събрание ще избере нов Управителен съвет и ръководство. Знаете ли, да стана председател не е моя розова мечта… За жалост, знам какво ще ми струва това – скъсани нерви, изгубено творческо време и ненавист.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах