Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Георги Лозанов: Държавата да финансира само културата, която не би оцеляла сама на пазара

Анкета на „Площад Славейков“ за най-спешното, което трябва да свърши новият парламент в областта на културата

Снимка: Румен Добрев/Площад Славейков - Георги Лозанов: Държавата да финансира само културата, която не би оцеляла сама на пазара

Снимка: Румен Добрев/Площад Славейков

С надеждата, че новият парламент ще обърне сериозно внимание на наболелите културни проблеми и ще превърне културата в приоритет на държавната политика, решихме да направим анкета сред хора, изградили име в областта на културата, пряко ангажирани със създаване на културен продукт, както и сред депутати с културен профил, които ще имат ангажимента да изграждат, поддържат и развиват политиките в тази област. На всички тях зададохме по 10 въпроса.

Доц. Георги Лозанов е активна фигура и автор в полето на българската култура и медии от около четири десетилетия. Работил е като редактор и зам.-главен редактор на в. „Култура“, член и председател на Съвета за електронни медии, дългогодишен преподавател във Факултета по журналистика във СУ „Св. Климент Охридски“.

– Защо културата трябва да бъде приоритет на държавната политика?

– Защото държавната политика е част от културата, чиито части са свързани в общо цяло. Така че колкото по-малокултурно е едно общество, толкова по-слаба е държавната му политика, а оттам и по-ниско качеството му на живот.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

– Кое е неотложното, което трябва да се свърши в културата?

– Науката! И по-специално науките за обществото, които да превърнат познанието в основа и легитимация на обществено-политическите практики. Вместо волунтаризмът, котерията и корупцията да решават съдбините на нацията.

– Кой е най-подцененият от държавата сектор в културата?

– Не мисля, че поставянето на културните сектори в конкуренция помежду им е перспективен подход. Това се видя при подбора на артисти, които да получат пенсия като награда (или обратното). Колко справедливо е например сред тях да няма художници, които също рядко са били на щатна работа? И това е само един от много въпроси, които поставя секторната насоченост в администрирането на културата.

– Кое трябва да преобладава във финансирането – пазарният принцип или държавната субсидия?

– Нищо не трябва да преобладава по условие, а държавата трябва да финансира само културни продукти, които по законите на пазара не биха оцелели. А не обратното, както сега е в театъра, да кажем.

– От чий чужд опит трябва да черпим примери?

– От френския и американския, защото Франция е пазител на съвременната културна традиция, а САЩ – двигател на авангардните ѝ прекъсвания. И дори когато си разменят местата, продължават да са законодатели на модите в изкуството и науката.

– Трябва ли „пенсионерите“ в културата да получават специално отношение от държавата?

– Не и, както вече споменах, по този унижаващ получилите и подценяващ неполучилите пенсия начин. Но трябва да има много повече, давани по различни поводи, държавни отличия с материален израз за конкретни постижения. Особено такива, които отварят националната култура към световната или са превърнали авторите си в „живи класици“. Подпомагането на творците не трябва да е на синдикален, а именно на творчески принцип.

– Как трябва да бъдат подпомагани младите в културата?

– Не мисля, че в културата има млади и стари, но има такива, които още не са влезли в нея и им е трудно да го направят, защото вече завзелите територии си ги пазят. Така че изходът е в специализирани конкурси за дебютанти, какъвто е предвиден в сесиите за филмопроизводство, да речем.

– Каква трябва бъде държавната политика за износ на българско изкуство и култура?

– Тя, според мен, не е отделна политика, а съвпада с политиката за подпомагането на стойности произведения, които да се конкурентни на световната културна сцена. И, разбира се, важно е познаването на международните форуми и насърчаването, включително финансово, на участието в тях.

Освен това, ние с 2-милионната си емиграция вече сме изнесли не малко изкуство и култура. Държавата трябва да съдейства за активния диалог с творците в емиграция и то така, че да подържа интегрираността им към националната култура в един културен свят без национални граници.

– Медиите трябва ли да бъдат ангажимент на Министерството на културата?

– И тук е важно разграничението комерсиално-некомерсиално. Държавата трябва да подпомага само медиите от втория тип, както прави с БНР или БНТ. Извън тях има множество оф- и онлайн медии, към които Министерството на културата трябва да прояви ангажимент, за да не лишава от конституционното право на информация малките аудитории и да подържа културното многообразие и медийния плурализъм.

– Кой е най-подходящ за министър на културата?

– Струва ми се, че е излишно да посочвам имена, защото този пост в последна сметка е въпрос на политическа селекция и разум. Както е известно, пред министъра на културата има два риска – партийната зависимост, която е изконно чужда на културата, и гилдийната зависимост, която създава асиметрии в администрирането на културата. Затова ми се струва, че най-подходящ за поста би бил интелектуалец с максимално широка култура, либерални виждания и международни контакти и авторитет. Търси се българският Андре Малро.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах