С надеждата, че новият парламент ще обърне сериозно внимание на наболелите културни проблеми и ще превърне културата в приоритет на държавната политика, решихме да направим анкета сред хора, изградили име в областта на културата, пряко ангажирани със създаване на културен продукт, както и сред депутати с културен профил, които ще имат ангажимента да изграждат, поддържат и развиват политиките в тази област. На всички тях зададохме по 10 въпроса.
Доц. Георги Лозанов е активна фигура и автор в полето на българската култура и медии от около четири десетилетия. Работил е като редактор и зам.-главен редактор на в. „Култура“, член и председател на Съвета за електронни медии, дългогодишен преподавател във Факултета по журналистика във СУ „Св. Климент Охридски“.
– Защо културата трябва да бъде приоритет на държавната политика?
– Защото държавната политика е част от културата, чиито части са свързани в общо цяло. Така че колкото по-малокултурно е едно общество, толкова по-слаба е държавната му политика, а оттам и по-ниско качеството му на живот.
– Кое е неотложното, което трябва да се свърши в културата?
– Науката! И по-специално науките за обществото, които да превърнат познанието в основа и легитимация на обществено-политическите практики. Вместо волунтаризмът, котерията и корупцията да решават съдбините на нацията.
– Кой е най-подцененият от държавата сектор в културата?
– Не мисля, че поставянето на културните сектори в конкуренция помежду им е перспективен подход. Това се видя при подбора на артисти, които да получат пенсия като награда (или обратното). Колко справедливо е например сред тях да няма художници, които също рядко са били на щатна работа? И това е само един от много въпроси, които поставя секторната насоченост в администрирането на културата.
– Кое трябва да преобладава във финансирането – пазарният принцип или държавната субсидия?
– Нищо не трябва да преобладава по условие, а държавата трябва да финансира само културни продукти, които по законите на пазара не биха оцелели. А не обратното, както сега е в театъра, да кажем.
– От чий чужд опит трябва да черпим примери?
– От френския и американския, защото Франция е пазител на съвременната културна традиция, а САЩ – двигател на авангардните ѝ прекъсвания. И дори когато си разменят местата, продължават да са законодатели на модите в изкуството и науката.
– Трябва ли „пенсионерите“ в културата да получават специално отношение от държавата?
– Не и, както вече споменах, по този унижаващ получилите и подценяващ неполучилите пенсия начин. Но трябва да има много повече, давани по различни поводи, държавни отличия с материален израз за конкретни постижения. Особено такива, които отварят националната култура към световната или са превърнали авторите си в „живи класици“. Подпомагането на творците не трябва да е на синдикален, а именно на творчески принцип.
– Как трябва да бъдат подпомагани младите в културата?
– Не мисля, че в културата има млади и стари, но има такива, които още не са влезли в нея и им е трудно да го направят, защото вече завзелите територии си ги пазят. Така че изходът е в специализирани конкурси за дебютанти, какъвто е предвиден в сесиите за филмопроизводство, да речем.
– Каква трябва бъде държавната политика за износ на българско изкуство и култура?
– Тя, според мен, не е отделна политика, а съвпада с политиката за подпомагането на стойности произведения, които да се конкурентни на световната културна сцена. И, разбира се, важно е познаването на международните форуми и насърчаването, включително финансово, на участието в тях.
Освен това, ние с 2-милионната си емиграция вече сме изнесли не малко изкуство и култура. Държавата трябва да съдейства за активния диалог с творците в емиграция и то така, че да подържа интегрираността им към националната култура в един културен свят без национални граници.
– Медиите трябва ли да бъдат ангажимент на Министерството на културата?
– И тук е важно разграничението комерсиално-некомерсиално. Държавата трябва да подпомага само медиите от втория тип, както прави с БНР или БНТ. Извън тях има множество оф- и онлайн медии, към които Министерството на културата трябва да прояви ангажимент, за да не лишава от конституционното право на информация малките аудитории и да подържа културното многообразие и медийния плурализъм.
– Кой е най-подходящ за министър на културата?
– Струва ми се, че е излишно да посочвам имена, защото този пост в последна сметка е въпрос на политическа селекция и разум. Както е известно, пред министъра на културата има два риска – партийната зависимост, която е изконно чужда на културата, и гилдийната зависимост, която създава асиметрии в администрирането на културата. Затова ми се струва, че най-подходящ за поста би бил интелектуалец с максимално широка култура, либерални виждания и международни контакти и авторитет. Търси се българският Андре Малро.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение