2017-а да прилича на времето от края на миналия век – след падането на Берлинската стена, но преди падането на Световния търговски център; време, в което демократичните общества не се съмняваха, че културният либерализъм е тяхното бъдеще, още вярваха на медиите и не бяха превърнали хейтърството в публичен ресурс. Това е пожеланието на доц. Георги Лозанов за новата година – за съжаление, той е скептичен в сбъдването му, четем в интервю с бившия председател на СЕМ пред Паола Хюсеин от „24 часа“.
В разговора медийният анализатор коментира, че 2016-а ще се запомни с проблема за фалшивите новини – но не с тяхната поява, а с осъзнаването и осмислянето му.
„Хората, и то в демократичните общества, изведнъж си дадоха сметка, че цената на фактите драстично е паднала на медийния пазар и те вече не живеят в истината, а в лъжа – обяснява Лозанов. – Ние тук познаваме това състояние от соца, когато четяхме само последната страница на „Работническо дело” с прогнозата за времето и програмата на телевизията, защото бяхме наясно, че останалото са идеологически фантасмагории и „стъкмистика”, както тогава наричахме подмяната на фактите.
Но вярвахме, че „голямата лъжа” е приключила с падането на комунизма. Докато четвърт век по-късно не дойде предупреждението – откъде ли не, включително и от Оксфордския речник с превръщането на „постистина” в дума на годината, че живеем в силно замърсена публична среда, че преди да погълнем поредната доза информация, задължително трябва да сме взели медиен антидот.“
По думите му не става дума за обичайните измислици на жълтата преса, а за добре организирани манипулации, които целят да накарат западния човек да изгуби ориентация и без да усети сам да посегне на собствените си ценности и да се саморазруши – „терористични атаки в мисленето, в представата за света“.
Лозанов е уверен, че фалшивите новини може да бъдат спрени само с истински новини, и то по темата за това откъде идват, защо и с какъв интерес „фалшивите“. Смята обаче, че засега не е задвижен адекватен политически процес в тази посока, а се чува само експертно говорене.
Според анализатора дезинформирането е изключително опасно – „почти колкото Октомврийската революция“.
„Всичко тръгна от развитието на комуникативните технологии, което даде възможност на потребителите на информация да започнат да се самоинформират, като пренебрегнат професионалните услуги на журналистиката. В началото това ни харесваше, ликувахме пред свободата в интернет, пред публично-частното общуване в социалните мрежи, а и беше попътно на общото разочарование от елитите.
Постепенно обаче се усетиха лепкавите следи на примитивизма, заприличахме на тези, които казват: „Аз на лекари не вярвам, най-добре се лекувам сам“, и по съвет на други като тях бодро пият урина. В задачата се пита колко информационна урина ще изпиеш днес, ако изчетеш всичко под рубрики като „Шок”, „Скандал”, „Бомба” и пр.“
Лозанов коментира, че по условие професионалната журналистика е обратното на постистината:
„Ако тя действително е такава, спазва определени правила, а единствено те могат да са гаранция за онова високо качество на информацията, което наричаме истина. Оттам нататък рискът да попаднеш на ментета е неизбежен. Включително и произведени от хора, които се крият зад етикета „журналисти”. Но те не са част от професията, част са от злоупотребите с нея, каквито има и в медицината, и в правото, и къде ли не. Това затруднява ползването на услугите ѝ, но съвсем не е основание да ги очакваш от съседа по форум, защото тогава доброволно попадаш в произвола на личните мнения и водовъртежа на колективните емоции, каквато е дефиницията за постистина. Те са опасни сами по себе си с това, че те карат да избереш нещо, което не е твоят избор, както стана с Брекзит.
Но още по-опасни са с присъщото им отрицание на професионалните авторитети. Когато те отпаднат, загубят легитимност (боя се, че у нас сякаш вече се случи), остава, както беше през комунизма, един-единствен авторитет – народът. В случая самоинформиращият се народ. А той от комуникативна гледна точка е масова аудитория, за чиято компетентност е изчислено, че е равна на компетентността на най-некомпетентния ѝ член.
Така некомпетентността, простотията става повод вместо за срам – за перчене, както след Девети септември, когато партизаните с шмайзер в ръка са слезли от гората и са унищожили по един или друг начин имената на нацията, за да заемат местата им. Винаги, щом чуя „В името на народа”, потръпвам, защото той наистина е само име, зад което стои всеки, което значи никой. Но пък е безотказен инструмент за принуда – кой смее да е срещу народа. Слави и неговите сценаристи отдавна са го разбрали“.
Георги Лозанов обяснява, че самият той няма как да повярва на фалшива новина, а и проблемът не е толкова в буквалната фалшификация на фактите, колкото във фалшификацията на интерпретациите. Той дава пример в реанимираната напоследък у нас битка между русофили и русофоби.
„Няма такава битка, просто защото няма русофоби. Аз поне не съм срещал някой, който да отрича Толстой, Достоевски, Чехов, Булгаков, Рахманинов или Тарковски, нито черния хайвер и водката. Срещал съм обаче много хора, които са против антиевропейската политика на Путин. Но това не е русофобство, а русофилство. Защото, ако обичаш руската култура, няма как да приемеш политика, която я противопоставя на европейската, запраща я в Азия, обрича я на някакъв мистически изолационизъм. Постистина е, ако си решил да защитаваш Путин, вместо да спориш с критиците му с рационални аргументи, да ги обвиняваш, че не разбират руската душа.“
За 2017 г. Лозанов смята, че предстои отрезвяване и ще започне да се връща санитарната функция на журналистиката в информационната среда – хората ще я търсят в „морето на постистината“ преди да гласуват, да вземат решения. Всъщност, според медийния анализатор, парадоксално, но хартиената преса ще оцелее именно благодарение на най-голямата заплаха срещу нея – самоинформирането в интернет.
„Обичам да казвам, че в съвременния град има три професии, пряко свързани със защитата на човека – лекарите, които се грижат за здравето му, адвокатите, които се грижат за правата му, и журналистите, които се грижат за информираността му – завършва Лозанов. – Първите две се практикуват след клетва, която трябва да ти напомни, че поемаш отговорност далеч по-голяма от препитанието. Мисля, че трябва да има и журналистическа клетва, защото, ако си дезинформиран, лесно могат да пострадат и здравето ти, и правата ти.
Не искам да бъда патетичен, но ако в хибридната война от едната страна на фронта стоят противници като Ислямска държава, от другата страна са журналистите.“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение