Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Георги Лозанов: Няма невинни, че националистите са във властта

Дълг на психиатрите е да посочат отклоненията при родните политици, които застрашават обществото, казва медийният експерт

„Работата на журналиста е да търси „лошите“ новини, да бърка с пръста в раната, защото по този начин информира хората за рисковете пред тях“, казва Георги Лозанов. Снимка: Румен Добрев - Георги Лозанов: Няма невинни, че националистите са във властта

„Работата на журналиста е да търси „лошите“ новини, да бърка с пръста в раната, защото по този начин информира хората за рисковете пред тях“, казва Георги Лозанов. Снимка: Румен Добрев

По отношение на националистите, които влязоха във властта, няма невинни, казва доц. Георги Лозанов в интервю пред Юлиана Методиева за сайта „Маргиналия“. Бившият председател на СЕМ обаче отчита, че няма смисъл за това да се стоварва отговорността само върху двете обществени медии, а вина носят всички.

„Няма ги! – отвръща на въпрос къде са българските аналози на Би Би Си, за да „разгонват фамилията на несъстоятелните или ултрадесните политици. – Затова говоря за известна плахост, за липса на смелост, особено след като националистите започнаха да увеличават подкрепата си, та чак влязоха във властта.“

Лозанов коментира, че в сравнение с частните медии (където има водещи, „които представят нетолерантността като здрав разум“), обществената допуска далеч повече говорители на либералната идея. Но има „плахост“:

„Известно умълчаване за рисковете на национализма се чувства в собствените ѝ говорители, „пазят им хатъра”, далеч повече отколкото е здравословно за обществото“.

Медийният експерт смята, че до голяма степен това се дължи на „съобразяване с общата анти-либерална конюнктура“, тъй като „обществените медии няма как да не се влияят от настроенията в обществото“.

„Обществената медия затова е обществена, за да хваща тенденциите в обществото – обяснява Лозанов. – А няма никакво съмнение, че антилиберализмът е на мода. Либералната демокрация е превърната в основен виновник за всички днешни беди и това си има своите корени. От 2001 година след падането на двете кули в Ню Йорк започна да се говори, че толерантността към бежанците ще ни изяде главата. Нямаше как да не се появят безскрупулни политически бенефициенти, които да яхнат тази вълна.“

Но Лозанов заявява, че защитата на толерантността и проявите ѝ в едно или друго предаване не рисуват черно-бяла картина, а реакциите на гражданското общество остават единственият валиден коректив в това отношение. Експертът дава пример със заместник-министъра, уволнен заради снимката с нацисткия поздрав:

„Това спокойно може да се приеме и за шега с нацизма, за пародия. Той, според  мен, не биваше да бъде уволняван за тази снимка. Пародията е също начин да заклеймиш нещо, да покажеш негативно отношение към него. Докато неговият защитник Валери Симеонов, абсолютно еднозначно, говорейки, че си е правил майтапчийски снимки в Бухенвалд, се погаври с паметта на загинали хора. Човекът, който трябваше да бъде обект на обществена санкция и на медийна нетърпимост, трябваше да бъде той. А не на всичко отгоре медиите да му дадат арбитражна роля! Отсъжда кой прав и кой крив. (…) Един реален нарушител на човешки права си изми ръцете с един набеден“.

Вижте още: ПАРАД НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РАЗВРАТ

Лозанов смята, че скоро преходът ще превърне и националистите у нас във „фигури на властта без свои отличителни белези“, а „Валери Симеонов вече няма да говори така, или поне няма да звучи страшно, а смешно. Тези негови идеи да реши демографската криза като внася етнически българи отвън, са като на политик от английска комедия за политици“.

Бившият шеф на СЕМ коментира и Доналд Тръмп, като заявява, че ако се изпълнят прогнозите на експерти, че до една година бизнесменът вече няма да е президент на Щатите, „радикалните политици ще се почувстват „на течение“, особено предвид факта, че зад Океана процедурата по импийчмънт е изключително трудна.

„В Америка 50 хиляди психиатри са подписали, че Тръмп е психически неуравновесен – продължава Лозанов. – Питам се къде са българските психиатри да издадат експертиза за психическото състояние на българските политици. Имахме драстични очевидни случаи – фюрерски вид и реторика, фанатизиране на враждебност, маниакалност… Според мен, дълг на психиатрите е да посочат психически отклонения, които заплашват обществото.“

Интервюто засяга още БНТ и обявения конкурс за нов генерален директор – с една година закъснение. Според Лозанов избраната сега дата е „израз на административен произвол“, а това ще е основание за обжалване на законността на избора от всеки неуспял кандидат. Медийният експерт смята още, че дори с промени на козметично ниво законодателят е можел „да извади СЕМ от тупика, в който нищо чудно сам да го е вкарал“.

Косвено Лозанов критикува и структурата:

„Не е добър вкус да коментирам действията на орган, който наскоро съм напуснал. Ще кажа само, че след излизането ми Съветът до голяма степен се озова извън полето на публичността. Винаги съм отчитал значението на тази втора, коментаторска роля на регулатора, която често се оказва първата му. Членовете на съвета на базата на експертния си потенциал и институционалния си авторитет са длъжни да изразяват публично мнение по всички горещи медийни теми. Да говорят в медиите за медиите. Аз поне го правих, независимо че все се намираше някой да твърди, че това надхвърля правомощията ми по закон. Но там е записано, че СЕМ трябва да защитава обществения интерес и в много случаи публичната реч е единственият начин да го стори“.

Вижте още: НЯМАМ ДРУГ ИЗХОД, ПРОГОНЕН СЪМ

Отново по отношение на медиите и плурализма, Лозанов заявява, че „в общата офанзива на словото на омраза БНТ е някакъв анклав, в който се запази изискваният за обществените медии плурализъм на всички нива – политическият, на културните и социалните различия и т.н. Плурализмът предполага да дадеш на зрителя правото да направи собствения си избор, а не да набиваш твоя в главата му. Свободата на словото е право на избор на аудиторията“.

С общото падане на протестния градус в обществото след 2013-а („когато имаше очевидно взаимодействие между обществените медии и гражданското общество“) медиите са станали по-плахи.

„Рядко [медиите] заявяват категорична позиция по болезнените проблеми. А работата на журналистиката е тъкмо да проблематизира света. Аз много се дразня като чуя, особено от политици, „стига с тия лоши новини“! Клишето „за журналистиката лошата новина е добра новина“ е ценностно правило. Не че има само лоши новини. Но работата на журналиста е да търси „лошите“ новини, да бърка с пръста в раната, защото по този начин информира хората за рисковете пред тях. А в съвременния свят информацията е най-добрата защита. Всички проблеми трябва да бъдат представени дори по-драстично, отколкото реално съществуват. Защото  на медията това ѝ е работата. И журналистиката в БНТ и в БНР, пък и навсякъде, трябва да носи такъв професионален хъс. По някой път той не ми стига.“


Цялото интервю с доц. Георги Лозанов можете да прочетете в „Маргиналия“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах