Георги Марков загина, а Чеслав Милош оцеля

„Свидетелство за поезия. Шест лекции относно недъзите на нашия век” на полския писател Чеслав Милош, сборник с публично произнесени в Харвардския университет беседи от началото на 80-те, излезе на български език и бе представен пред читатели в клуб „Перото“. Дисидент, невъзвръщенец, поет и носител на Нобелова награда за литература от 1980 г., Милош е един от най-влиятелните източноевропейци в свободния свят през Студената война.

Темите на Милош, сред които се открояват „неговата” Европа и „заплахата от Изток”, говорят за поезията на ХХ в. като част от една голяма и отговорна функция на изкуствата изобщо – функцията на смелостта.

Не става дума само за гражданския характер на смелостта, той дори е на второ място. Важна е друга смелост, тази на твореца, който се стреми към Действителността – или поне към нейното пълно усещане и изразяване. Примерите на Милош от Кавафис до Збигнев Херберт са за лирика, внимателно взираща се в неочаквани детайли.

Снимка: Емил Л. Георгиев

Изобщо е странно да се мисли за поезията и за някаква нейна „отговорност” или значение извън чисто литературните проблеми, но Милош носи със себе си нещо като просвещенско разбиране за поета и изобщо човека на изкуството като носител на известен хуманен дълг. Точно у този автор това никак не стои наивно, защото той е избягал от тоталитарната хватка на соцреализма с железните му канони. Говорим за автора на „Поробеният разум”, описанието на типовете прелъстени от сталинизма интелектуалци.

Същевременно Милош демонстрира напълно съвременно разбиране за свободата на изразните средства. Книгата му може да освежи представите за широтата на поезията, ако попадне у любители. За филолозите най-голям интерес ще предизвика интересът на поета към по-неизвестни автори (като полусъименника му Оскар Милош) и свободното обсъждане на литературните течения. Самото заглавие „Спор с класицизма” привлича веднага с възможността за конфликтно четене, а схващането на Милош за сюрреализма носи истинско удоволствие заради едновременната си отдалеченост и разбиране към този експлозивен епизод в историята на живописта и литературата.

Преводът на Богдан Глишев е адекватен и прави впечатление, че този път българското издание не си спестява полезния показалец на имената в текста. Още един плюс на книгата.

„Свидетелство за поезия. Шест лекции относно недъзите на нашия век” от Чеслав Милош е издание на „Рива”.