Георги Мишев: Неверието във ваксините е последица от социализма

Георги Мишев разкри с добродушна усмивка психологията на обикновения българин в творбите си – като сценарист на „Дами канят“, „Момчето си отива“ и „Вилна зона“, в романите, разказите и новелите си. Днес, на 86-ия си рожден ден, писателят е в добро здраве и по-важното – с все същия здрав дух.

В празничния си ден Георги Мишев даде кратко интервю по телефона за „Площад Славейков“.

– Как сте със здравето в тези болни времена, господин Мишев?

– На 86 години се чувствам като на 86 години. Иначе чакам развръзка за болните времена, не в личен план, а за всички. Стоя си вкъщи и се пазя.

– Получихте ли поздравления за празника от президента, от министъра на културата?

– Какъв министър, каква култура? Нищо не съм получил, но денят не е свършил, да видим.

– Докато си стоите вкъщи, четете ли нова българска литература, гледате ли новите български сериали?

– Гледам, гледам. Но няма какво да гледам. Май се получава, че както младите не одобряват нас, старите, ние им отвръщаме със същото. Взаимна нелюбов.

– А пишете ли нещо ново?

– Не пиша вече нищо, защото никой не чете. Българската литература няма читатели.

– Като познавач на българската народопсихология, как си обяснявате пандемичната ситуация в България, споровете и слабото ниво на ваксинация?

– В моя квартал (Кокаляне – бел. ред.) само аз и жена ми сме ваксинирани. Всички други не вярват. Това са последици от последните 80 години. Невярването на българина тръгна оттогава и стигна до невярване във ваксините. Като в народната песен „Дали се зора привърши, или се две нощи преляха“, дългата комунистическа нощ преля в демократичен здрач.

– Каква е рецептата за справяне с това?

– Няма рецепта за справяне, всеки трябва да проумее какво да прави. Явно така ще бъде, докато не разберем, че първо трябва да мислим и след това да действаме.

– Имате ли някакво специално послание към българските читатели?

– Ще пожелая на българския читател, който е доста призрачен, да разширява територията си, да се бори с невежеството, защото то е причина за всичките ни злощастия.