Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Георги Тошев: Политиците не разбират културата, как да се грижат за нея?

Българските творци все още не могат се справят със свободата, твърди журналистът

„Вярвам, че талантът и характерът винаги намират своята публика и реализация“, казва Георги Тошев. Снимка: НДК - Георги Тошев: Политиците не разбират културата, как да се грижат за нея?

„Вярвам, че талантът и характерът винаги намират своята публика и реализация“, казва Георги Тошев. Снимка: НДК

Културата е терра инкогнита в най-големите български телевизии. И все пак има един журналист, който успява да превземе минираното от злободневната политика пространство с истории за големите авторитети в културата на нашето време. Георги Тошев е може би единственият български журналист, който е добре приет в ефира както със значимите събития, така и с най-влиятелните фигури в изкуството – от родната и световната сцена.  

Днес на „Площад Славейков“ Тошев не определя въпросите, поканихме го да даде отговорите. Зададохме му „Въпросите на Площада“, за да представи своите герои в културата.

Междувременно очакваме новия сезон на авторската му поредица „НепознатиТЕ“, която стартира на 6 март и ще върви до юни всяка неделя от 12,30 ч. по Би Ти Ви. Георги Тошев ще разкаже историята на „Куийн“, на журналистката Ориана Фалачи, ще ни срещне с баща и син – Хулио и Енрике Иглесиас, ще ни покани на виртуален танц в най-стария клуб за танго в Буенос Айрес… На 3 март е премиерата на телевизионната версия на филма му за Катя Паскалева – „Последната роля“.

– В крак ли е с времето българското изкуство?

– Понякога е в крак, понякога изостава, но понякога изпреварва времето. Зависи за кои български творци и периоди говорим. В момента е спряло, озърта се, намества се, чака…

– Има ли родни произведения, които поставяте на световно ниво?

– Категорично да! Тракийското златно съкровище! Един скулптор като Андрей Николов и неговата творба „Торс“ например, смятам, че незаслужено непознат на света е един художник като Иван Вукадинов или покойният Димитър Казаков… Но пък имаме Кристо, Недко Солаков. И независимо дали приемаме или не част от произведенията им, те са толкова категорично заявени в световните арт среди с това, което са постигнали и правят, че е глупаво да се водят спорове дали това е изкуство или не. Харесвам работите на Стефан Николаев и съм свидетел колко е ценен във Франция. В България има талантливи творци, за които обаче светът не е чул. Това не прави творчеството им по-малко интересно. Ако трябва обаче да посоча творци, които имат определен успех извън България, бих отбелязал театралното наследство на режисьора Димитър Гочев в Германия или постиженията на Галин Стоев във Франция и Белгия, успехите на Самуел Финци. Българските гласове Красимира Стоянова, Александрина Пендачанска, Соня Йончева, Светла Василева. Хорът „Мистерията на българските гласове“ с диригент Дора Христова във формата от 70-те и 80-те години с Олга Борисова, Кремена Станчева и други забележителни народни певици, най-младият концертмайстор в историята на Кралската опера в Лондон – Васко Василев. Миналата година, когато празнуваха неговата 20-годишнина като концертмайстор, аз видях с очите си как от членове на кралското семейство до обикновени меломани ценят неговия талант. Но държа да отбележа, че сме все пак малка държава и мегаломанията на някои, които твърдят, че видите ли какви таланти се раждат у нас, е несъстоятелна.

– Кои според Вас са тримата най-влиятелни български творци?

– Трудно ми е така категорично да посоча, защото се сещам само за един, който е постигнал тоталното признание по света – Кристо! Има, разбира се други, които са добри в определени жанрове, области на изкуството, но не са така тотално разпознаваеми, както е Кристо! Той е нещо като Христо Стоичков, но в арт средите. Друг е въпросът, че не всички знаят, че е българин. Ако все пак трябва да посоча творци от различни сфери, които имат категорично признание по света, те са – Кристо, Силви Вартан, Димитър Гочев.

Що се отнася до влиятелни творци в България, много е субективно. Но една Лили Иванова, един Йордан Радичков, една Невена Коканова! Това са личности с дълга и респектираща творческа биография. За тях винаги ще се говори. Те имат сериозно творческо наследство, което остава.

– А кои са недооценените?

– Споменах Вукадинов, бих добавил Митко Воев като поет, дори Катя Паскалева приживе…

– Необходимо ли е да сте част от нечие лоби, за да имате успех?

– Не, не вярвам. Аз мога да говоря само от мое име. Преди години във Филмовия център една мила дама приятелски ми каза, когато мислех да кандидатствам с проект за документален филм за Невена Коканова, че комисията никога няма да ми даде пари, защото „не съм един от тях“, т.е, не съм от киносредите. Аз направих сам своя филм, който се радва на голям успех. Спечелих и пари от него! По-късно направих филми за Емир Кустурица и АББА, които бяха купени от световни тв канали, без да съм „нечий“ и без помощта на лобита.

Вярвам, че талантът и характерът винаги намират своята публика и реализация. Разбрах го, когато започнах да работя за чужди медии. Разговарял съм с талантливи личности от цял свят, някои от тях наистина световни звезди днес, на всички им е било трудно, но ако имаш посока, разбира се и доза шанс, нещата се получават. Подписвам се под това. Но само с талант, без характер, не става.

– Посочете три културни събития, които очаквате с нетърпение.

– Очаквам „София филм фест“ – адекватен фестивал, със страхотни филми и гости, Международния театрален фестивал „Варненско лято“, защото винаги програмата ме изненадва, концертът на Васко Василев в зала „Арена Армеец“, за да проверя дали една цигулка е достатъчна да напълни зала с този капацитет. По света мога да изброя поне още 3х3 събития, но знам, че на 4 април съм на концерт на Адел в Лондон.

– Кое за Вас е най-значимото културно събитие в последно време?

– Трудно ми е да посоча едно. Харесвам проекти с мащаб е стил! Такава беше ретроспективната изложба на фотографката Ани Лейбовиц в Ермитажа, която заснех… Не мога да забравя ретроспективите на Дейвид Боуи и Александър Маккуин в Музея „Виктория и Алберт“ или миналото лято концертите, включени в програмата на 35-то издание на фестивала „Джаз във Виен“, Франция.

– Кои три български издателства публикуват най-стойностните книги?

– „Сиела“, „Колибри“, имам още две, които се борят за третото място. Но добрата новина е, че напоследък се издават наистина стойностни книги.

– Будител ли е днешният интелектуалец?

– Не, категорично не! Ако не е пиян или дървен философ, който обикаля тв студиа и е „компетентен“ по всички теми на деня, то със сигурност ще се е прибрал в себе си, погнусен от средата на безкултурие, която ни смазва през последните години. Вижте политиците ни! Колко бихте посочили като културни, образовани и умни? Да не говорим за медиите… Има дефицити! И те не са само икономически днес в България.

– Кои са класиците в съвременното българско изкуство?

– Класиците ги намества времето. Кои от тях избираме да припознаем като свои, също е субективно. За мен може да е Блага Димитрова или Павел Вежинов, за вас – Антон Дончев или Георги Господинов…

– Трябва ли да има специална държавна политика по отношение на живите класици?

– Да, категоричен съм! Аз съм много за това личности, които са посветили живота си на другите, да бъдат почитани приживе, обгрижвани, помнени. Това е моя лична мисия. Държава, която забравя класиците си, няма бъдеще.

– Какви са критериите, по които да бъде определяно кои са класици?

– Талант, устойчивост и творческо дълголетие. Вземете разказите на Радичков и стиховете на Валери Петров, филмите на Въло Радев и Людмил Кирков, ролите на Невена Коканова и Катя Паскалева… Нима са остарели, нима не въздействат?

– Има ли битка между млади и стари в родното изкуство?

– Изкуството е територия, на която не ми се иска да се водят „битки“, а да се преодоляват граници… Възрастта и полът нямат значение.

– Страдат ли от предразсъдъци хората на съвременното изкуство у нас?

– Да, смятат, че са непризнати. И сигурно имат основание донякъде, но пък изборът да живееш и да се изразяваш по един определен начин, е само твой. Промени посоката, държавата, себе си, ако не си доволен от днешния си ден… Намери се!

– Коя тема е пренебрегвана от съвременните български творци?

– Формалната свобода е ограничение, с което мнозина все още не могат да се справят. Има теми, в които повечето съвременни български творци като че ли не смеят или не могат да потънат, да навлязат дълбоко…Някак си у мен остава усещането за фрагментарност. И затова не ни припознават навън като новатори. Не сме им интересни нито с новите си филми, нито с голяма част от книгите и музиката, която създаваме.

– Избягват ли да коментират явления и пороци в политиката?

– Политиката! Не съм сигурен, че тази, която се прави у нас, от тези хора в парламента, заслужава да бъде обект на изкуството. Всичко е политика, дори сексът, но… Пороците на политиката трябва да са обект първо на медиите, но на свободните медии.

– Съществува ли травма в българската култура?

– За травма не мога да кажа, според мен съществуват комплекси и предразсъдъци, понякога автоцензура.

– Защо културата е последна грижа на държавата?

– Защото това е въпрос на избор. При това съзнателен, но този избор се прави от хора, които са възпитани в културна среда, имат изградени потребности. Не мога да се сетя за повече от 10 действащи политици в България, които изпитват необходимост да общуват с културата. Как тогава искате те да лобират за закони, за данъчни облекчения, за достойни бюджети… Те не я разбират, как да се грижат за нея?

– Довършете стиха на Петко Славейков: „Не сме народ…“

– Харесвам Петко Славейков, но не харесвам точно този стих. Предпочитам:

Зла ни стигна орисия.
Разделени друг от друг,
ние чезнем в самотия —
на север ази, ти на юг.


Всички интервюта от „Въпросите на Площада“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах