Гепардите заплашени от изчезване

Гепардите, най-бързото сухоземно животно на планетата, може да станат изчезнал вид, ако не се предприемат спешни мерки, твърдят учени, цитирани от „Гардиън“. Изследователите са оценили, че в момента само 7100 гепарда все още живеят в дивата природа, като заемат едва 9% от някогашните си територии.

Най-тежко са поразени азиатските популации – в Иран са оцелели по-малко от 50 животни, сочи проучване на Зоологическото общество на Лондон и Обществото за консервация на дивия живот.

В Зимбабве броят на гепардите се е свил с 85% за малко повече от десетилетие и половина.

Драматичното намаляване на вида доведе до призиви статутът му да бъде променен от „уязвим“ до „застрашен“.

„Това изследване представлява най-цялостния анализ на състоянието на гепарда към днешна дата – казва д-р Сара Дюран, ръководител на програмата за опазване „Рейнджуайд“. – Предвид потайния характер на тази трудно уловима котка, е трудно да се добие пълна информация за вида, което води до пренебрегването на положението му. Резултатите ни показват, че нужните на гепардите големи пространства за обитаване, в съчетание с комплексен спектър от заплахи, пред които те са изправени в дивата природа, означават, че са далеч по-застрашени от изчезване, отколкото мислехме досега.“

Гепардите са от месоядните, които се нуждат от най-големи ареали. Частично заради това, 77% от останалите техни хабитати попадат извън защитени територии и оставят животните под пряка заплаха от човешко въздействие.

Но дори и в добре управлявани паркове и резервати големите котки са изправени пред ловци, загуба на пространства, нелегален трафик и контрабанда на екзотични домашни любимци…

В Зимбабве тези предизвикателства са довели до намаляване на гепардите от 1200 до едва 170 за 16 години – спад с невероятните 85%.

Експертите настояват да видят нов подход при опазването на вида, който се фокусира наднационално и включва координирани регионални стратегии. Той би включвал мотивирането на държавни правителства и местни общности да защитават животното и да насърчават устойчиво съжителство между човека и дивата природа.