Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Герои са спасявали изкуството по време на война

Как световните музеи са опазили колекциите си с помощта на изобретателни практики за скриване и изнасяне на съкровища

Картината „Предаването на Бреда“ е първата, свалена от стената на музея „Прадо“ по време на Гражданската война в Испания. Репродукция: Уикипедия - Герои са спасявали изкуството по време на война

Картината „Предаването на Бреда“ е първата, свалена от стената на музея „Прадо“ по време на Гражданската война в Испания. Репродукция: Уикипедия

По време на военни конфликти произведенията на изкуството стават заложници на политиката и войната – те са първото нещо, което завоевателите отмъкват или унищожават, защото в тях е паметта на нацията. Тези дни стана ясно, че руските окупатори са отнесли повече от 15 хиляди експоната от Херсонския музей, демонтирали са статуи, отмъкнали са дори мощи на светци.

Изданието The Blueprint разказва няколко истории за героично спасяване на съкровища по време на война.

Във Франция историкът Александър Леноар се бори с разграбването на църквите по време на Френската революция. Всеизвестно е, че революцията е била съпроводена с многобройни актове на вандализъм. В края на XVIII век гневните граждани тръгват първо срещу главния символ и съюзник на монархията – църквата. Всички религиозни структури в страната били национализирани, а много храмове – разграбени.

Ограбеното е щяло да бъде повече, ако не били героичните действия на един човек – историкът медиевист и бъдещ първи директор на Музея на френските монументи – Александър Леноар. Той спасявал статуи, църковна утвар и надгробни плочи на кралска Франция, изцяло от уважение към историята. През 1789 г. новоизбраният кмет на Париж Жан Силвен Байи, учен астроном, драматург и монархист, поставя на Леноар задачата да следи за запазването на конфискуваните от революционерите паметници. Те били складирани в близост до Лувъра, където по-късно ще бъде открита Националната висша школа за изящни изкуства. Леноар се справя със задачата блестящо. Той освен това успява да спаси гробниците на френските крале в Сен Дени, които новата власт възнамерявала да унищожи.

Със събраните от Леноар съкровища през 1795 г. бил основан вторият френски национален музей след Лувъра, но след 20 години бил разформирован, а колекцията му – пръсната в други сбирки.

В САЩ робът Пол Дженингс спасява картини от горящия Бял дом. Една от най-известните истории за спасяване на изкуство по време на война дълго остава само частично разказана. Едната ѝ част е за това как през 1814 г. първата дама на САЩ Доли Мадисън, съпруга на четвъртия президент Джеймс Мадисън, организира евакуацията на произведения на изкуството от горящия по време на англо-американската война Бял дом. Тя е разказвана многократно, за нея са писани книги и дори са рисувани комикси. Но има и друга част, от която става ясно кой е отговорен за спасяването на една от най-важните картини в историята на САЩ –  портрет на първия президент Джордж Вашингтон. Картината била рисувана за Белия дом от основоположника на американската живопис Гилбърт Стюарт и се смята за символ на държавата – също като долара и самия Бял дом.

Когато британските войски по време на Втората война за независимост обстрелват Белия дом, герой става робът Пол Дженингс. Именно той заедно с портиера Джон Сюз и градинаря Макгроу в последния момент изважда картината от рамката и я изнася от горящото здание. За случката светът научава 50 години по-късно, едва през 1865 г., когато е публикувана автобиографията на Дженингс „Спомените на цветния човек за Джеймс Мадисън“. Дженингс е получил свободата си 20 години по-рано и междувременно е направил много неща – организирал е едно от най-масовите бягства на роби в САЩ, намерил е и е освободил собствените си деца и е успял да се пребори за държавна служба в Пенсионното бюро, което се занимавало с ветераните от войната. Книгата му се смята за първата в жанра „спомени от Белия дом“.

В Афганистан работници от Националния музей в продължение на 20 години крият съкровища от колекцията в подземно хранилище. През 1989 г., когато СССР извежда войските си от Афганистан, работниците от музея са обезпокоени, че златните произведения на изкуството могат да бъдат претопени и затова ги преместват в специално подземно хранилище. То било така сериозно обезопасено, че за да бъде отворено, трябвало да се съберат на едно място седем ключа, които никога не се съхранявали заедно. През 1993-та, когато музеят в покрайнините на Кабул вече бил обстрелван от талибаните, музейните ценности се спасявали в конспиративни квартири, в изоставени сгради и дори в подземието на хотел „Кабул“.

Колекцията в цялото ѝ великолепие била възстановена и събрана отново през 2003 г. Ключовете били събрани на едно място, а тайното хранилище отворено точно когато Афганистан приема новата си конституция и провежда първите в историята си президентски избори. Сред съкровищата имало артефакти от 2200 г. пр. н. е до 200 г. от н. е. – фрагменти от златни чаши, предмети от бронз, слонова кост, камък и теракота от елинистичния град Ай Ханъм, както и удивителното Бактрийско златно съкровище с 22 хил. златни предмета: корони, пръстени, монети, обеци, гердани, оръжия и други. В момента скъпоценностите са под надзора на талибаните.

В Руската империя и СССР многократно се е налагало да се спасяват безценни произведения на изкуството. Ермитажът за цялата си история е преживял три евакуации. За първата, през 1812-ра, се знае малко, била е секретна операция. Смята се, че колекциите са били изнасяни от града с шлепове по Нева. Охранявани са били от трима души.

Следващата евакуация е била след повече от век – през 1917 г. и организирана в най-добрите традиции на неспокойното време. Три ешелона, въоръжени с пулемети, били изпратени в Москва. Московските музейни работници искали да вземат колекцията за собствените си музеи, но сътрудниците на Ермитажа били командировани в столицата и ревниво пазели съкровищата си. Експонатите останали в Москва чак до 1924 г.

През 1941 г. Ермитажът бил евакуиран с невиждана скорост.  За това събитие обаче се подготвяли още от 1939 г., макар по това време арестували за всеки намек, че Германия може да воюва със СССР. Директорът на музея Йосиф Орбели обаче се постарал тихомълком да подготви предварително музея. На 1 юли 1941-ва, само 8 дни след нападението на нацистите, първият ешелон с произведения на изкуството тръгнал към Екатеринбург, тогава Свердловск. Вторият потеглил на 23 юли, а третият не успял – започнала блокадата на Ленинград.

Цяла Европа се е обединила, за да спаси Веласкес по време на Гражданската война в Испания. През 1899 г. на първата мирна конференция в Хага, където водещите държави в света се договаряли за бъдещия курс към разоръжаване, била приета Конвенция за защита на културните ценности по време на въоръжени конфликти. В нея се казвало, че произведенията на изкуството не могат да бъдат превръщани във военни цели и трябва да се опазват на всяка цена. 40 години след това съглашение се появява повод – Гражданската война в Испания.

През Първата световна война никой не се съобразява с Конвенцията от Хага, немските войски изгарят 230 хил. книги от уникалната университетска библиотека в белгийския град Льовен например. Но през 1939 г., когато военните действия в Испания продължават вече три години, в замъка Сан Фернандо министърът на външните работи на републиката Хулио Алварес дел Вайо и заместник-директорът на Лувъра Жак Жожар на светлината на автомобилни фарове подписват договор, че правителството на Испания ще предаде на Международния комитет всички произведения, евакуирани в безопасни места близо до испано-френската граница. В Международния комитет влизали представители на музеите „Метрополитън“ в Ню Йорк, Лувъра в Париж, Националната галерия и „Тейт“ в Лондон. Членовете на комитета поели задължението да пренесат испанските съкровища през Франция в Женева в неотдавна откритата щаб квартира на Лигата на нациите. Скоро след това към границата с Франция се отправили 71 камиона, превозващи 1842 сандъка, в които имало освен всичко останало 364 картини и 180 рисунки от Националния музей „Прадо“ в Мадрид. На 15 февруари 1939 г. лондонският „Таймс“ съобщил, че 115 творби на Гоя, 43 на Ел Греко, 45 картини на Веласкес, 18 на Тициан и 25 на Рубенс благополучно са пристигнали в Женева. Това бил първият случай, в който международната музейна общност работела в подобен синхрон. Помощ на международния спасителен комитет оказал и испански спасителен отряд.

Веднага след войната в страната започнал вандализъм и музейните работници били силно обезпокоени. Затова доброволци, ръководени от специално създадена комисия, само за няколко месеца събрали в мадридската базилика „Сан Франциско ел Гранде“ и в манастира Дескалкас Реалес повече от 50 хиляди произведения на изкуството. Помагали и студенти от висши художествени училища. Те разлепвали из града листовки:

„Научи се да виждаш в религиозния образ изкуство. Помогни да го опазим!“ и „Изкуството и културата те молят за помощ, гражданино!“

Според популярната легенда, първият шедьовър, свален от стените на музея „Прадо“, бил „Предаването на Бреда“ на Диего Веласкес, символ на старата военна и политическа мощ на Испания.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90