Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Герой

България отбелязва 143 години от обесването на Левски. Хиляди поднасят цветя на Апостола

Малчугани в дълги колони, поведени от учителките си, се стичат към паметника. Носят букети, бърборят весело, но личи, че не смеят да се заиграят, изсмеят, извикат. Снимки: Емил Георгиев - Герой

Малчугани в дълги колони, поведени от учителките си, се стичат към паметника. Носят букети, бърборят весело, но личи, че не смеят да се заиграят, изсмеят, извикат. Снимки: Емил Георгиев

„Помниш ли като дойдохме и миналата година, мамо?“, пита едно момченце на 5-6 годинки. Хванало е майка си за ръка, тъкмо са поднесли цвете на паметника на Васил Левски и се отправят към къщи. „Помня, мамо“, отвръща жената с усмивка – от онези, които ти се ще все да виждаш. Поводът е тъжен. България отбелязва 143-ата годишнина от обесването на Апостола. Но да видиш върволицата от хора на всякакви възрасти, с цветя, български знамена и живи погледи да отдава искрената си почит към Левски – това е тържество на ценностите.

Като че ли в последните години тълпите от столичани под погледа на революционера не са били толкова гъсти. „Радвам се, като виждам колко много сме дошли да го почетем“, казва възрастен мъж с два червени карамфила в ръка, напът към паметника.

Разминава се с баща, приклекнал до сина си в разказ за Гина Кунчева, майката на Левски. На нейно име, знае се, е кръстен и площадът срещу монумента – между Националната галерия и Ботаническата градина. Детето изглежда пленено от историята, затаило е дъх. Не вярвайте, ако някой ви каже, че малките се вълнуват само от игрите на таблетите си. Накрая пита: „А тате, от какво е умрял Васил Левски?“ Бащата помълчава малко. После разказва.

Малчугани в дълги колони, поведени от учителките си, се стичат към паметника. Носят букети, бърборят весело, но личи, че не смеят да се заиграят, изсмеят, извикат. Над тях се носят възрожденски песни, невидими трубадури възпяват бурята над Балкана, де е България.

Вятър ечи, когато питам малко русо момиченце, хванало за ръчичка майка си, какво знае за Левски. Поглежда ме сякаш съм най-глупавият човек на света. „Ами Левски е герой“, казва ми. „Герой е“, съгласявам се и ѝ благодаря за това напомняне.

24456263174_711fb546cb_z

25008678692_5820061bed_z

24499684813_6aede766e3_z

24500062563_9e9d0f2ef0_z

25126523545_213f690738_z

24759209799_de6caa077f_z

24759214039_b6079ecf85_z

24759220939_6cc36d7ba5_z

24831251100_c89da4bb60_z

24831252670_a92b9538c7_z

25008307102_5aafc324e5_z

25008310602_ca1fe6332b_z

25033625021_fafe3070ea_z

25126530425_7af2ab1cf6_z

Levski2

25100565366_a8ab87d891_z

25126520945_24c940b4c8_z

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах