Героични пози в телевизията

Докато bTV облъчва с драмите на Гюнер и Нарин, а Нова възпява панелната любов на Сийка и Генчо, БНТ продължава да прави високобюджетни сериали. Отстрани изглежда сякаш държавната телевизия с последни сили удържа фронта срещу враговете на добрия вкус – турските сапунки и вмирисаното на яхния документално риалити. Постоянно, със сериозен глас, „Сан Стефано” 29 ни напомня, че е единственият бастион на родното телевизионно кино. И като войник скача при всяка критика на поредиците й.

Но това не е патриотична позиция, а по-скоро някаква поза. Защото държавната телевизия няма героична, а обществена функция. Тя е длъжна да развива българското телевизионно кино с нашите пари, а ние, като данъкоплатци, да бъдем критични към крайния резултат, вместо да блеем: „Добре, че в БНТ все пак правят нещо, я да не мрънкаме.”

За съжаление „нещото”, създадено с между 150 000 и 200 000 лева на епизод, често е разочароващо. Защо? При положение, че обществената телевизия има пари за сериали, може би нещо друго не й достига? Например ясни критерии за качество на сценария, обмислен избор на продуцент с опит, разделяне на професионалните от личните симпатии, баланс между комерсиално и артистично, спазване на правилата при класиране, публично отчитане на свършеното. При подобни дефицити е нормално вместо повече модерни, високорейтингови, способни на живот зад граница поредици, да се раждат повече скъпи провали.

Последните ще станат първи…

Ето защо не сме оптимисти за бъдещия сериал на БНТ, чийто бюджет ще бъде 900 000 лева за шест серии, т.е. по 150 000 лева на епизод – добра сума, с която частните канали правят два-три епизода. Напролет ще бъде обявено кой се е преборил за парите, а в края на 2015-а или поне през 2016-а ще видим самия продукт.

По пътя към реализацията му стоят два въпроса. Първият – защо няма да бъдат снимани 12, а само 6 серии? Дали телевизията иска с малко да постигнете много по примера на Би Би Си с „Имението Даунтън” (8 епизода на сезон) или „Шерлок” (3 епизода на сезон)? Или стиска финансиране за продълженията на „Под прикритие” и „Четвърта власт”? Със сигурност второто.

Интересно е също каква гаранция дава БНТ, че новият проект, класиран под №1, няма да бъде изместен от някой недостоен подгласник? Практиката е категорична – подобна гаранция няма. Спомнете си как през лятото на 2012 г. обществената телевизия обяви за победител „На границата” в категорията „исторически сериал”. След него се наредиха „Железният светилник”, „Български любовни летописи”, „Недадените” и т.н. После, като в лош сценарий, четвъртите станаха първи. „Недадените” изтика с лакти „На границата”, получи 2 135 648 лв. (т.е. по около 180 000 лева на епизод) и беше сниман преди всички. Обяснението – излъчването му непременно трябвало да „съвпадне със 70-годишнината от спасяването на българските евреи”.

В резултат от това бързане и спасителите, и спасените бяха натресени на „Негледаемите”. В търсене на обяснение за пренареждането в класирането се заговори за политически натиск, но от продуцентската къща „Артишок” на Мирослав Боршош отрекоха да участват в задкулисни игри. Ако името му не ви говори нищо, ще припомним, че навремето той беше съсобственик на в. „Новинар” и собственик на сайта „Всеки ден”, а отскоро е шеф на НДК.

Подмяната на реда на заснемане доведе до серия събития, останали скрити за зрителя. Отлагането на „На границата” се оказа шамар за създателите му, спечелили не само конкурса през 2012-а, а и този през 2009 г. Докато чакаха старта на снимките почти пет години, някои от избраните актьори пораснаха, други остаряха, трети си отидоха от този свят. Изхабени емоционално от тъпченето на едно място, режисьорът Лъчезар Аврамов и операторът Стефан Куцаров се отказаха и бяха заменени от Станимир Трифонов и Цветан Недков…

От същия онзи конкурс през 2012 г. ефир още не е видял и победителят в категорията „сериал с младежки и ученически сюжет”, т.е. „Ескейп” на братя Чучкови. Дали по вина на БНТ, или на продуцентите, не е ясно. Но е факт, че конкурентната bTV не се мота, пусна своята ученическа „Революция Z” през зимата на същата година и оттогава навъртя няколко сезона. Сега, когато тийнейджърите вече имат идоли с розови коси, а всички в един глас вият: „Не-е-е, няма да ме видиш долу”, за БНТ ще бъде по-трудно да им наложи нови лица.

А големината на рейтинга важна ли е?

Разбира се, това са само част от проблемите на „Сан Стефано” 29.

След като сценарият е одобрен, а сериалът заснет и излъчен, държавната медия трябва да направи още нещо – да отчете до колко хора е стигнал. БНТ обаче се отнася към рейтинга както средностатистическият българин към Господ. Вярва в него, но само по празници.

Когато с „Под прикритие” дойде Великден за българското тв кино, обществената телевизия започна редовно да цитира пийпълметричните данни. Със заслужена гордост обяви, че финалът на втория сезон е гледан от над 547 000 зрители, т.е. има забележителните 7,6% рейтинг. За подобни постижения продължи да ни информира при следващите сезони. С появата на първите два епизода от “Четвърта власт” БНТ също обяви средния им рейтинг – приличните 4,3 %. После, обаче, изведнъж, замлъкна. В тази тишина се промъкнаха данните, че третата серия е гледана от 3,4 %, а пред екраните са се събирали максимум 130 000 зрители.

Приблизително по същото време ръководството на държавната телевизия ни сюрпризира, че на пийпълметрията не можело напълно да се вярва, а трябвало да се отчитат онлайн посещенията. „За разлика от рейтингите, данните в интернет са проверими по много показатели. Интернет не отнема, точно обратното – прибавя аудитория. И дава ясен ориентир за реалния интерес към един продукт, а гледанията на „Четвърта власт” показват абсолютен парадокс, съпоставени с ефирните”, каза Севда Шишманова, подчертавайки любопитството към сериала, на който тя е консултант, в YouTube.

Всъщност, Шишманова е права за интернет ориентирите, но само донякъде. Ако има сравнително точен „онлайн барометър на интереса”, това са торент сайтовете, от които населението масово тегли филми. За съжаление данните в един от най-големите се разминават с очакванията на БНТ. По критерия „най-свалян епизод” излиза, че за „Под прикритие” това е епизод №3 от сезон 4. Теглен е внушителните 106 653 пъти*. От „Четвърта власт” е епизод №10 – 16 020 пъти. От „ На границата” епизод №2 – 2 516 пъти.

С всички тези примери не намекваме, че БНТ трябва да прави само суперкомерсиални продукции като „Под прикритие” и да избягва бутикови, „арт” сериали. Напротив, програмата й има нужда от разнообразие. Със сигурност обаче спешно се налага държавната медия да започне да отчита резултатите от разнообразието по безспорни критерии, а не както й изнася. Например в прости таблици, от които да ни стане ясно следното: колко милиона е глътнал сериалът Х; колко души са го гледали според пийпълметрията; колко уникални потребители са го проследили в официалния YouTube канал на БНТ и на стрийминг; на колко чуждестранни телевизии е продаден.

Дали е толкова трудно да се направи подобно сравнение? Или е по-лесно да се шикалкави?

„Под прикритие 5” срещу „Четвърта власт” 2

Когато БНТ започне да се държи партньорски, а не високомерно със зрителите, самокритичността й рязко ще скочи. Дебатът вложение-възвръщаемост, комерсиална-обществена полза също ще стане по-задълбочен. Докато това обаче се случи, ръководството ще продължи да защитава решенията си по-скоро емоционално, отколкото балансирано и рационално.

Съвсем пресен е примерът с „Под прикритие” и „Четвърта власт”, на които реши да направи продължения през 2015 г. От една страна е логично сериалът на Димитър Митовски да има нов, пети сезон, заради все още силния зрителски интерес и факта, че правата му са продадени в 72 държави. Този огромен, уникален за родна продукция успех не променя факта, че четвъртият сезон беше сценарен провал. Да теглиш ножа на логиката, да убиеш с лека ръка главния, магнетичен злодей, да оставиш аверите му да се лутат с по един пищов из клишетата, да затриеш почти всички женски персонажи и да запълниш един час с приключенията на криволичещ втростепенен образ не е шега работа. Митовски, като Барон Мюнхаузен, ще трябва някак да се измъкне от това блато с косата си, а не с Куката си.

Случаят с „Четвърта власт“ е далеч по-хлъзгав. Вторият му сезон ще бъде осъществен въпреки разгромяващите критики, че първият беше направен с раздут, неотговарящ на реализацията бюджет, а диалозите звучаха, меко казано, странно. Явно предстои отново да слушаме журналистически патос от типа: „Само че този път си във война с истината. Няма как да спечелиш!” или „Не сме заразени с отровата на миналото, можем да говорим, можем да се борим за това, в което вярваме!”. Ама хак да ни е, като така си говорим из коридорите на редакциите…

Колкото и да са убедителни репортерките от „Четвърта власт”, гласът им още не може да се чуе из чуждите телевизии. Въпреки че ни проглушиха ушите, че сериалът на Найо Тицин е селектиран на най-големия фестивал за аудио-визуална продукция във Франция, а в Източна Европа и Русия има огромен интерес към него, досега не е известно да е продаден зад граница.

Нищо. Може пък от втори опит да се пласира. Ако не, БНТ ще му даде трети, дори четвърти шанс. Защото е щедра към своите любимци.

*(В торент сайтовете няма информация за броя сваляния на отделните епизоди от „Под прикритие” 1 и 2, защото те вече са „пакетирани” за теглене като сезони. Като се има предвид обаче фурора около тях, можем да предположим, че първите серии са свалани дори повече от тези в сезон 3 и 4).