Гигантската пирамида в Мексико, скрита под църква на Богородица

Те идват с хиляди. Калени във война със свирепото местно население, в глад и непознати болести, Ернан Кортес и неговите испански войници влизат във великия град Чолула, очаквайки сражение. Но това е свещен град. Вместо да коват оръжия, обитателите му строят храмове. За тях се твърди, че имат свещена пирамида за всеки ден от годината. След тази щедрост, боговете им сигурно ще ги защитят…

Сериозна грешка. Когато испанските войници нахлуват по улиците, храмовите съкровища са плячкосани, а светилищата – подпалени. За три часа за избити около 3 000 души. Дванадесети октомври 1519-а е ден на кървава баня в безпрецедентен мащаб. Поне 10% от жителите на града са избити, разказва Би Би Си.

В крайна сметка испанците се заселват в Чолула (днес в Мексико) и издигат достатъчно свои сгради, така че днес да може да се каже, че там има църква за всеки ден от годината. Последният щрих – символ на християнската победа – е катедралата „Нуестра сеньора де лос Ремедиоса“, посветена на Богородица, издигната върху възвишение, което те смятат за естествен хълм.

Но нещата не са, каквито изглеждат. Под църквата, скрит долу в тревата, торфа, дърветата и пръстта, стои старинен храм с гигантски пропорции. С ширина от 450 метра и височина 66 метра, от край до край Великата пирамида в Чолула е еквивалент на девет олимпийски стадиона.

Като за неизвестен храм, за който никой не е чувал, този държи много рекорди: това е най-голямата пирамида на планетата, с основа четири пъти по-голяма от тази на Великата пирамида в Гиза и с почти двойно по-голям обем.

Да оставим това за „най-голямата пирамида“: става дума за най-голямата самостоятелна сграда, построена от която и да е цивилизация, където и да е, включително до днес. Местните ловко я наричат Тлачиуатлепетл, „Изкуствената планина“. Благодарение на църквата отгоре, това е и най-дълго ползваната сграда на този континент.

Разказва се, че докато местните не започнали да строят голяма лудница през 1910-а, никой не знаел, че това е пирамида. По времето, когато Кортес и хората му са пристигнали, тя вече е била над хилядагодишна и изцяло скрита под пръст и растителност.

Ранните разкопки разкриват поредица страховити открития, включително деформираните черепи на обезглавени деца.

Пирамидата под храма е с големината на девет олимпийски стадиона.

Какъв е произходът й? И защо е останала скрита толкова дълго?

Въпреки грамадния й размер, много малко се знае за ранната история на пирамидата. Вероятно строителството й започва около 300 г. пр. Хр. Кои са първостроителите остава загадка. Митът свидетелства, че строителят е бил великан. Най-вероятно жителите на града, чолутеките, са били космополитна смес от народи. Градът е бил многоетничен, с мигранти от различни доколумбови племена, твърди Давид Карбайо, археолог от Бостънския университет.

Които и да са били, тези хора са били много богати. Чолула е удобно разположен във високото Мексиканско плато и хиляди години е бил важен търговски център, свързващ царствата на толтеките и чичимеките на север с маите на юг.

Кортес нарича Чолула „най-красивия град извън Испания“. По негово време това е вторият град в ацтекската империя, вече сменял владетелите си много пъти.

Има и още изненади. Всъщност това изобщо не е една-единствена пирамида, а матрьошка от изградени една върху други ни повече, ни по-малко, а шест пирамиди. Растяла е постепенно, като всяка следваща цивилизация е подобрявала завареното. Това е съзнателно усилие да се запази и надгради досегашното строителство. Става дума за съзнателен опит да се съхрани връзката с миналото.

Пирамидата е изграждана като матрьошка – добавяни са нови и нови слоеве.

Според легендата, когато научават за наближаването на конкистадорите, местните сами затрупали храма с пръст. Всъщност това може и да естанало случайно. Колкото и невероятно да звучи, но най-голямата пирамида в света е изградена от… кал.

Тухлите са направени от глина, смесена с други материали като пясък и слама и изпечена на слънце. Най-външните тухли са от по-чиста глина, за да може да бъдат изрисувани. В най-добрите си години храмът е бил покрит с червени, черни и жълти изображения на насекоми.

В сух климат такива тухлени постройки са изключително устойчиви и траят хилядолетия. Във влажно Мексико глинените тухлени сгради са отличен терен за възстановяване на джунглата. Храмът е изоставен през VІІ или VІІІ в. сл. Хр. Чолутеките са разполагали с по-нов пирамидален храм наблизо, който е бил разрушен от испанците.

Топографските особености също са в полза на пирамидата – тя лежи върху голяма естествена платформа.

Днес градът си е върнал пирамидата, която може да се разгледа през мрежа от седем километра тунели, издълбани в началото на ХХ в. Но над 500 години след колониалното завоевание градът е изправен пред ново нашествие: туристите.