Гладиаторите – от етруските до онлайн платформите

След боксовата среща между Кубрат Пулев и Антъни Джошуа стана ясно, че въпреки напредъка си, цивилизацията все още отдава почит на кървавите двубои-зрелища, а тълпата продължава да се трупа (по дигитални трибуни), за да гледа с наслаждение и да отсъди „смърт” или „живот” за падналия.

Разбира се, днешните гладиатори са роби само на пиара, но това май е една от малкото разлики с миналото.

Да си припомним как са изглеждали нещата преди около 2000 години, когато гладиаторски битки имало и по нашите земи, които са били част от Римската империя. В София и до днес има останки от арената, оцелял е и един каменен афиш.

Думата „гладиатор” означава „меченосец” и идва от названието на късия меч гладия, много популярен сред военните по това време. Традицията на боевете пред публика идва още от времето на етруските, които са устройвали погребални битки над гробовете на починалите. Рим възприема традицията, която се разпростира в ежедневието и гладиаторски боеве започват да се устройват по всякакви поводи. Най-честата причина била… предизборни кампании. Римските политици, които искали да бъдат избрани в Сената, с помощта на зрелищата си осигурявали благосклонността на хората.

Гладиаторските боеве са и първото място, където жените постигнали равенство. През 63 г. сл. Хр. император Нерон разрешил на свободните римлянки да участват в гладиаторски турнири. През 89 г. пък император Домициан организирал гладиаторски боеве между малки хора.

Понякога битките достигали невиждан размах. По времето на император Тит Андроник било организирано чутовно представление с гладиатори, продължаващо 100 дни. Император Траян пък, за да ознаменува покоряването на Дакия, извадил на арената 5 хиляди двойки гладиатори. Най-скъпи били морските гладиаторски битки, наречени навмахии. Най-голямата такава била организирана от император Клавдий – в езерото Фучино до Рим били пуснати 50 бойни кораба с 20 хиляди гладиатори в тях. Броят на зрителите надвишил половин милион.

На арената излизали не само роби и престъпници. Много знатни римляни се включвали инкогнито (участието в подобни начинания се считало за много непрестижно). Но пък римският император Комод участвал като гладиатор в 735 битки. Легендата твърди (а филмът „Гладиатор” я затвърждава), че Комод е убит с нож на арената. Истината е, че е бил задушен ден преди битката.

Най-известният в историята гладиатор е Спартак, който вдига въстание против Рим. След няколко години въстанието е потушено, а пътят от Капуа до Рим е обграден от дървени разпятия, на които висят 6000 пленени роби-гладиатори. Телата им остават там за назидание няколко години.

Много роби се опитвали да влязат в гладиаторските школи, защото това им давало надежда – ако някой гладиатор спечелел уважението на публиката, често му дарявали свободата. И не само – знае се, че император Нерон подарил на гладиатора Спикола цял дворец. Но дори свободни, много от тях продължавали да се бият, защото печелели добре. Гладиаторът Филама четири пъти получавал символа на свободата, но всеки път подписвал нов договор. Останал гладиатор до края на дните си. Смъртта го настигнала в 39-тата му битка.

Край гладиаторските арени в Древен Рим в специални павилиони можело да се купят животинска мас и пот от гладиатор. Дамите използвали двете вещества като козметично средство. Гладиаторите освен това били скъпоплатени любовници на знатните матрони.

Когато гладиаторът бил ранен и не можел повече да се сражава, той вдигал нагоре показалеца и средния си пръст в знак, че иска публиката да реши съдбата му. Макар да е широко разпространено мнението, че публиката гласувала с вдигнат палец за запазване на живота му, а с обърнат палец – за смъртта, истината е, че знаците са били съвсем различни.

Вдигнатият палец, независимо дали сочел нагоре, настрани или надолу, означавал смърт. Той имитирал движението на меча, който прерязвал гърлото на падналия. Живот обещавал скрит в юмрука палец.

Битките между гладиатори на живот и смърт били забранени едва през 404 г., когато християнството станало преобладаващата религия в Римската империя. След това гладиаторите се сражавали само с животни. Техни наследници днес са тореадорите.