Софийски международен панаир на книгата

Глас, шлифован от Кабаиванска и Павароти

Андреа Карe се завръща в България за концерта „Тенорите на Райна Кабаиванска”

Андреа Каре е едно от откритията на оперната прима Райна Кабаиванска. Снимка: Личен архив - Глас, шлифован от Кабаиванска и Павароти

Андреа Каре е едно от откритията на оперната прима Райна Кабаиванска. Снимка: Личен архив

Един от Топ 3 на най-добрите италиански тенори в момента ще пее на 3 юни в зала „България“. Андреа Каре е сред солистите в концерта „Тенорите на Райна Кабаиванска” заедно с Давиде Риу (Корея) и Рейналдо Дроз (Венецуела). Каре приема поканата на Софийска филхармония и диригента Найден Тодоров след особено успешен сезон, включващ Дон Хосе от „Кармен” в „Театро Реал“ (Мадрид), Дон Карлос от едноименната опера в Дворец на изкуствата „Кралица София” (Валенсия) в партньорство с Пласидо Доминго (Родриго), отново Дон Хосе в „Ковънт Гардън“ (Лондон), Марио Каварадоси от „Тоска” в операта на Мичиган и др.

Според семейната легенда, прабаба му била първата притежателка на грамофон в Калабрия и споделяла този „лукс“ със съселяните си вечер, когато слушали опера на уличката пред къщата. Бабите му също били страстни почитателки на операта и знаели наизуст либретата и мелодиите на големите италиански опери. Родителите му, обаче, живеят изцяло извън света на оперната и класическата музика.

Андреа от дете обича да пее забавни и популярни песни. Като тийнейджър за кратко става водещ на караоке вечери в пиано бар, но не след дълго  решава да стартира самостоятелна кариера. С помощта на приятели си набавя оборудване. Свири по слух, по онова време не знае да чете нотите. Така от 16 до 19-годишна възраст протича кратката му „кариера” на поппевец. Един ден съседка го чува да пее и му казва, че има идеален глас за опера. Дава му плочи с оперна музика и… обръща живота му. Явява се на изпит и е приет в консерваторията в Торино. Много скоро след началото на обучението си си дава сметка, че това е неговият път, заниманието, на което иска да се посвети. Така, макар и прескочила едно поколение, наследствената любов към операта достига до Андреа Каре.

Вторият повратен момент в живота му е срещата с Райна Кабаиванска на конкурса за млади оперни певци в Театро Лирико „А. Бели“ в Сполето през 2005 г., където легендарната примадона е председател на журито. Каре печели конкурса – и награждавайки го, тя му казва:

Америка за България

„Гласът е хубав, но трябва да изградим всичко отначало. Ако се заемеш, можем да постигнем нещо хубаво“.

Андреа започва да учи с Кабаиванска в Музикален институт „Веки – Тонели” в Модена.

„Знаеше, че произхождам от обикновено семейство – споделя Каре. – Каза ми, че ако вложа усилия и съм сериозен, ще ми помогне. Плащаше ми пътуванията и разноските от собствения си джоб. И уроците ѝ бяха безплатни. Никога няма да престана да ѝ благодаря. След година и половина ми каза, че винаги ще продължава да ме подкрепя, но че иска да получа съвети от тенор. Заведе ме при Павароти! На човек лошо да му стане! Дойде с такси да ме вземе от гарата в Модена с букет цветя за него, защото аз наистина бях неподготвен. Прослушването беше с нея на пианото, а Павароти слушаше. Левият ми крак започна да трепери неконтролируемо…

И днес продължавам да се питам как извадих такъв късмет да изживея всичко това. Аз съм сто процента сигурен, че ако не я бях срещнал, вероятно щях да сменя занаята, защото щях да завърша консерваторията и никой нямаше да ме представи във важните среди, нямаше да мога да се докосна до операта.”

ДВЕ ТЕМАТИЧНИ СЪБИТИЯ В „ПЕРОТО“ ЩЕ УЧАТ ДЕЦА И РОДИТЕЛИ НА ПРАЗНИЧЕН ЕТИКЕТ

Павароти харесва гласа на Каре и се съгласява с желанието на Кабаиванска да го обучава, отново безплатно. Всеки следобед от януари до юни 2007-а Андреа ходи в дома на големия тенор. Последните им два урока са през юли същата година в Пезаро.

„Даде ми много в техническо отношение и като интерпретация, и много на психологическо ниво, защото да знам, че един от най-великите тенори в света вярва толкова много в мен, ме караше да усещам, че кариерата ми и бъдещето ми на професионален певец не са далече. Освен това един или два пъти седмично ходех и при Райна. Имах двойна подкрепа и от двамата: чуваха се, сравняваха, виждаха се. Беше много важно за мен…”, разказва 36-годишният днес тенор.

Репертоарът на Андреа Каре включва: Исмаил в „Набуко“, Алфредо Жермон в „Травиата“, Густав в „Бал с Маски”, Макдъф в „Макбет” и Радамес в „Аида” от Верди, Самсон в „Самсон и Далила” от Сен Санс, Полионе в „Норма“ от Белини, Марио Каварадоси в „Тоска“ и Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, Дон Хосе в „Кармен” от Бизе, граф Лорис Ипанов във „Федора” от Джордано, Штева Бурия в „Януфа“ от Яначек и др. Някои от тези вокални партии са много тежки и гранични за глас, определян като лиричен тенор.

„Затова със сигурност трябва да благодаря на Райна, която разпозна една точно определена същност на гласа ми – казва Каре. – „Кариерата на мнозина в операта започва с репертоар от Моцарт, но когато е възможно“, ми каза тя. Когато започнахме да учим, тя разпозна веднага, че бих могъл чудесно да направя кариера като баритон. Моят глас, макар да има обширен диапазон, бавно преминава към високата зона на баритона и едва след това през „прехода“ към тенора, където се превръща в звънлив. Това е глас, който трябва добре да загрее и върху който трябва много да работя. Със сигурност има особена окраска, подходящ за героични и ярки роли.

В началото това може да е плашещо – например, когато дебютирах Полионе на 27 години и Самсон и Дон Хосе на 28 години, всички бяха озадачени. Само Райна беше спокойна, защото знаеше, че е достатъчно да подходя съзнателно към тези роли, без да се прекалява в броя представления и продукции. Всичко се случи съвсем естествено. В кариерата на оперен певец не се „пътува“ единствено с гласа, а има страшно много компоненти, които ни съпътстват. Опитът е важен, включително отрицателният, защото води до израстване.”

Каре си партнира с много от големите певци на съвременния оперен свят Лео Нучи, Елина Гаранча, Мария Агреста, Вероника Симеони, Мариа Хосе Сири, Вилета Урмана, Соня Йончева, Витория Йео, Ана Катерина Антониачи и др. Една от най-големите му сценични срещи е с Пласидо Доминго.

„Той е невероятен артист, притежаващ необятен талант и енергия – казва Каре. – Малко са онези, които са постигнали толкова много и имат такава забележителна кариера. За мен е чест и изключително важно да бъда отново до него на сцената, както заради ролята, която ще пресъздавам, така и заради щастието да пея с неговия Родриго.”

Бъдещето на Андреа Каре изглежда бляскаво. Последният му подписан договор е за 2022 г. Планирал е дебюти в „Манон Леско“, „Турандот“, „Селска чест“, „Палячи“, „Трубадур“. Но ролята, която отказва вече седем пъти, е Отело. Макар да я е пял веднъж.

„Ще продължа да го отказвам още известно време, макар че усещам, че гласът ми е за тази роля. Пял съм арията и „големия дует“ от първото действие със сопраното Витория Йео и оркестъра на Софийската филхармония на грандиозния концерт за юбилея на моята учителка Райна Кабаиванска – и се чувствах прекрасно.

Беше вечер, която трябва да се помни, да се пази в паметта и аз съм горд, че бях част от това събитие както заради значимостта му, така и защото не можех да отсъствам от толкова важно мероприятие след всичко, което Райна ни е дала. За мен е гордост да съм част от артистичното ѝ семейство, гордост беше още веднъж да бъда на сцената с нея, а беше голяма емоция да я чуя да пее, да чувствам съпричастната публика. Помня още излизането за финалния поздрав „Nessun dorma“, а след като тя пя, ние, учениците ѝ, си сдържахме сълзите, защото наистина беше много вълнуващ момент. Усещаше се любовта на публиката към нея…

Виждам, обаче, Отело като цел в кариерата си, да го изпълня сега би лишило от стойност и внимание много други роли, които трябва и бих искал да дебютирам. Важно е да имаме степенувани цели в живота, пропорционални на възможностите за всеки отделен момент. Отело е моята мечта. Кабаиванска казва, че трябва вече да дебютирам с тази роля, но мен така ме респектира, че искам спокойно да стигна до нея. След като изпееш Отело на Верди, какво имаш още да правиш?“

Тенорите в творческия път на Райна Кабаиванска са съзвездие от безсмъртни имена. В началото на певческата ѝ кариера са легендарните Франко Корели, Марио дел Монако, Джон Викерс, Карло Бергонци и Алфредо Краус. В 80-те и 90-те години на миналия век Лучано Павароти, Хосе Карерас и Пласидо Доминго, великите трима тенори съпътстват българското сопрано по световните сцени. На 3 юни в зала „България”, в един специален концерт, Райна Кабаиванска ще ни представи Андреа Каре, Давиде Риу и Рейналдо Дроз – новото поколение тенорови открития, усъвършенствали вокалния и артистичния си талант в школата на Маестрата. Очакваме да бъде незабравимо.

Bookshop 728×90