Гласът за напускане на Европа не е от любов към нейната култура

Борис Джонсън греши – не можем да се преструваме, че обичаме европейската култура, ако напуснем Европейския съюз. Някои от най-великите художници, работили в Британия, са мигрирали от континента, така че кампанията за оставане в ЕС може да разиграе културната карта.

Борис Джонсън не е лицемер. Писал е за древния свят и красноречиво оплака разрушението на Палмира от ДАЕШ. В своята декларация за британската независимост, публикувана в „Телеграф“*, той очевидно искаше да наблегне на това, че напускането на Европейския съюз не означава презрение към европейското изкуство, литература, музика, архитектура и, разбира се, прекрасната храна. В статията си той възхвалява Европа като „дом на най-богатата и велика световна култура, към която Британия винаги ще дава своя принос“.

Да обичаш европейската култура, твърди Джонсън, няма нищо общо с приемането на това, което той смята за недемократични амбиции на Европейския съюз: отхвърлянето на Брюксел няма нищо общо с ограничена подозрителност към чужденците или тяхното изкуство.

Но тази двумисъл на Джонсън (по „1984“) е съвсем неубедителна. Как би могъл гласът за напускане на Европа да значи любов към нейната култура? Цялото великолепно европейско културно наследство си има цена. Статуите и храмовете струват доста, а Европейският съюз помага на своите страни-членки да плащат поддръжката. Ако напуснем, ще отхвърлим своя дял от отговорността за поддържането на безценното европейско културно наследство.

Чудесен пример за това как ЕС съхранява европейската културна слава е огромната инвестиция в музея на Акропола в Атина. Този образцов музей със стъклени стени, позволяващи гледка към Партенона, докато разглеждате експозицията на гръцко изкуство, преобрази изцяло опита на ценителите при посещение на това огромно европейско културно съкровище. Европейският съюз, а това все още означава и Великобритания, внася почти 25 милиона евро за този зрелищен проект.

Очевидно е защо. Колоните на Партенона, 5 в. пр. Хр., издигащи се от скалата над съвременна Атина, съвършено символизира нашето общо европейско културно наследство. Древните гърци са създали култура, копирана след това от Римската империя, съживена от Ренесанса и станала обект на почит оттогава насам; тя е гръбнакът на общата европейска цивилизация. Членството ни в Европейския съюз означава, че и ние плащаме своя дял в запазването на съкровищата, които Борис Джонсън твърди, че толкова много обича.

Решението да напуснем или да останем засяга не само парите, а и това кои сме ние. Лагерът на напускащите защитава лъжа относно британската идентичност; Борис проявява наивност спрямо част от съюзниците си. Погледът на Найджъл Фарадж към културата е ясен: ние сме британци, обичаме бира, а не вино и кръчми, а не италиански ресторанти. Гласуването срещу Европейския съюз показва, че Британия е остров не само физически, а и в културно отношение.

Дългът ни към европейската култура е една от многото причини това твърдение да е лъжа. Лагерът на оставащите трябва да разиграе културната карта. Столетия наред Британия с благодарност е споделяла бляскавото културно наследство на континентална Европа. Някои от най-великите художници, работили в Британия, са били – да го кажем ясно – гастарбайтери от континента.

В царуването на Хенри VІІІ германският художник Ханс Холбайн създава хипнотично точни, призрачни придворни портрети. Флорентинският скулптор Пиетро Ториджано (прогонен от града си, задето счупил носа на Микеланджело) също работи за Хенри. Чарлс І също довежда плеяда блестящи европейци на работа в Британия: Рубенс, Ван Дайк, Орацио Джентилески и надарената му дъщеря Артемизия, която също работи тук.

Големите произведения на изкуството също пътуват. Шекспир почти сигурно взима идеята за поемата си „Венера и Адонис“ от картината на Тициан, която е гостувала в Тюдорова Англия – великолепен пример за това как дори най-голямата ни културна фигура е дълбоко потопена в европейската културна атмосфера. Британските колекционери на изкуство влагат сериозни суми в това за донасянето на европейско изкуство у нас: най-голямата колекция от рисунки на Леонардо да Винчи е притежание на нашите монарси от ХVІІ в. насам.

Когато нашата Национална галерия е била основана през 1824-а, създателите й са изложили в нея съвсем не само британски художници. Вместо това те са създали удивителна колекция от европейски картини с шедьоври от Леонардо, Ботичели, Веласкес, Караваджо, Дега, Сезан… и няколко подбрани британци.

Когато е основана галерията „Виктория и Албърт“, тя отдава дори още по-голяма почит на изкуството на континента. Две огромни галерии са пълни и до днес с гипсови отливки на европейски шедьоври, включително на всичко от Микеланджело.

Посещението на „Виктория и Албърт“ съживява спомена за времена, когато пътуването до Европа е било екзотично и необикновена среща със света отвъд бреговете на нашия остров. Преди да гласувате през юни, идете до музея. Галерията е пропита с духа на европейското културно величие и британската обсесия по него. Всеки глас за оставането ни в Европейския съюз е глас за запазването на това културно величие – и за това да приемем как то е оформило нас.

* В класическа за Камарата на общините парламентарна битка Лорд-мерът на Лондон и втори човек в Консервативната партия Борис Джонсън (автор на „Факторът Чърчил“) се изправи срещу умерената позиция на партийния лидер на торите, министър-председателя Дейвид Камерън относно оставането на Обединеното кралство в Европейския съюз.

Джонсън защити мнението, че Великобритания може да бъде европейска страна и без да се подчинява на брюкселските директиви; членството в Обединена Европа той вижда като нарушение на британската неписана Конституция, властта на Парламента и националния суверенитет. Това доближава Джонсън до позицията на британския националист Найджъл Фарадж и може би предизвестява сблъсък за лидерския пост в Консервативната партия.

Министър-председателят запазва умереното си отношение: каквото и да реши британският народ на 23 юни, привилегированите условия за европейско членство на Великобритания вече са факт.

Междувременно лейбъристите и Шотландската национална партия застават твърдо зад оставането на Острова в Обединена Европа. Един от външните фактори, които може и да повлияят на британския референдум в полза на ЕС, е обявеното от Белия дом изненадващо условие, че в случай на BREXIT (British Exit, британско напускане) САЩ ще трябва да водят с Обединеното кралство отделни преговори за сключване на Трансатлантическото споразумение за свободна търговия.