Главните герои си отиват

Това не е „рецензия“, разбира се. Само наброски за последната книга на покойния президент. Не съм чела останалите му книги между „Фашизмът“ и тази, т.е. не мога да преценя и обобщавам всичко написано междувременно.

„Фашизмът“ беше легенда преди 10-и ноември, един опус на огледалния свят, в който вегетирахме. Четяхме и знаехме (или си въобразявахме), че всяка написана дума характеризира комунизма и генезиса на тоталитаризма, при който границата между ръководната партия и държавата са опасно размити.

„Митовете…“ не е фундаментална книга, не може да служи като учебник за прехода, но е един от необходимите документи в най-новата ни история. В тази малка книга президентът Желев категорично се ангажира да затвърди няколко много важни, според него, истини за края на 80-те и случилото се през 90-те:

– България има своите дисиденти, вътрешна опозиция, тихи герои на невидимата съпротива на режима. Д-р Желев не го споменава, но очевидно много страда от тезата, че преходът и неговите герои са изцяло креатури на ДС и комунистическия елит, че са дирижирани и манипулирани от тях. Не е късоглед и признава някои от подобните явления, но желае българският народ да има друго себеусещане за генезиса на промените. Не героизира, но вероятно си дава сметка, че всеки народ има нужда от позитивен мит за миналото, който да му дава надежда за бъдещето и в известен смисъл съзнателно съдейства за затвърждаването му…;

– Не прикрива омерзението се от две от най-противоречивите фигури от зората на СДС: Иван Костов и Петър Берон. За тях няма куртоазности или заобиколни полунамеци. (И повярвайте ми, мнението му за Евгений Бакърджиев и с каква цел се появява на демократичния небосклон също е повече от ясно);

– Не крие, че една от най-големите грешки на проваления преход е неосъждането на БКП. И през 2014 г. д-р Желев продължава да мисли, че България би имала съвсем друго развитие и траектория, ако комунистическата й партия бе недвусмислено осъдена по каналния ред;

– БКП и нейните лидери е трябвало да бъдат осъдени не за коли, апартаменти и други кокошкарски истории, а за добре документираната им концепция, че България трябва да бъде присъединена като 16-та република на СССР – т.е. за национално предателство и измяна. Благият Желю Желев е твърд и категоричен по този въпрос и ако се вярва на спомените му дори го е обсъждал с един неуспешен главен прокурор (Мартин Гунев). За съжаление, никой друг през 90-те не е имал визията или решителността му по този въпрос.

Измежду големите кусури на книгата е, че не обсъжда важните въпроси за съдбата на дясното в България, за разпадането на тази част от политическото пространство, не вдига завесата за много от вътрешните войни и предателства, които доведоха дотам. Има три изречения за един от главните герои на прехода – Ахмед Доган, за който д-р Желев вероятно можеше да говори повече от много други.
Всеки от отиващите си главни герои на прехода ни дължат тъкмо този откровен разказ за скритите му истории, защото ако не го направят те, пионките на службите и източния октопод удобно ще пренапишат историята вместо тях. Правят го отдавна.

Давам си сметка, че дори и без да е фундаментален труд, историите, събитията, героите на тази книга вече са почти неизвестни (и неразбираеми) за поколението след нас, което не ги видя на живо. Тъкмо затова си мисля колко е важно текстовете на най-важните участници като Ж. Желев, Петко Симеонов, Димитър Попов и пр., дори и да не са изчерпателни, да бъдат подредени и да запазят истинската история и контекст, вместо да бъдат подменени.

Книгата все пак е запазила част от усмивката и дори самоироничния хумор на д-р Желев. Малката глава „Кои са създателите на СДС“ започва така: Тук бащите са толкова много и толкова различни, че на човек, като си помисли за майката на СДС, веднага му се натрапват най-невероятни и некрасиви мисли за нейния морал…

Сбогом, д-р Желев. Лек път нагоре.

Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди около 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Публикуваме коментарите и пътеписите й от Фейсбук с изричното уточнение, че те отразяват личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и нямат никаква връзка с професията и институцията й.