Главният диригент на Филхармонията отстранен

Мартин Пантелеев, главният диригент на Софийската филхармония, е свален от поста си, а самият пост е закрит, разкрива самият той в интервю пред „Труд“. Цигуларката Светлина Терзиева, назначена за директор на националния културен институт, влиза в сблъсък с поредния диригент, след като обвинявайки я Любка Биаджони отказа да работи с оркестъра.

„За мое огромно съжаление ситуацията в Софийската филхармония напълно отговаря на културната обстановка в България, а именно – хаос и безумие – казва пред „Труд“ Пантелеев. – Министерството на културата реши да назначи временно съпругата на прокурора Чавдар Ангелов (която принципно свири на пети пулт в цигулките), въпреки че тя не издържа конкурса за директор. Отгоре на всичко от тримата кандидатирали се тя не е с най-висок брой точки. Това решение е скандално! С встъпването си в длъжност Светлина Терзиева реши, че Софийската филхармония няма нужда от главен диригент.“

Пантелеев отбелязва, че договорът му е бил прекратен и миналата година от предишния временен директор Виктор Стоянов, който му заявил, че от юли 2015-а оркестърът няма нужда от главен диригент.

„Три месеца по-късно, по необясними причини, той ми предложи отново този пост – продължава диригентът. – Съжалявам наистина, че приех. През този последен сезон бях подложен на огромни унижения и станах свидетел на неописуеми ситуации, за които ми е неудобно да говоря. Без мое съгласие и дори знание бяха предприемани смени на репертоарния план, прибавяни концерти, поканвани и назначавани в екипа ни нови артисти – отново без да бъда информиран. Кулминация на пълната безотговорност на ръководството настъпи, когато един ден концертмайсторът Павел Златаров започна репетиция без мен. Тази постъпка, и то пред един от главните солисти на Виенската филхармония, е международен прецедент в историята, уронва не само моето име, а най-вече престижа на националната ни институция. Случката бе отразена в австрийската преса и заслужава най-строгото наказание, а именно дисциплинарно уволнение, но директорът направи всичко възможно да ме убеди, че не можем да постъпим така, защото Златаров имал три деца, а и нямало кой да върши тази работа. В крайна сметка, явно заради факта, че двамата са „колеги” в Протестна мрежа, не последва никакво наказание и случаят бе потулен.“

Мартин Пантелеев твърди, че скандалните истории в ежедневието на Филхармонията не са една и две и споделя, че в ръководството на института цари безхаберие. А разказва всичко това, за да „спаси нашата филхармония от определени групировки, които разяждат оркестъра и творческата му дейност. Това са същите групировки, които се гордеят с факта, че преди години са свалили от поста маестро Емил Табаков, който безспорно е един от най-видните ни съвременни диригенти.“

Пантелеев казва, че за него Софийската филхармония през последните 12 години, 5 от които в ролята на главен диригент, е била „свещена мисия“.

„Предишното временно ръководство с голям патос представи на пресконференция „невероятните” си успехи във всеки аспект. Обаче на каква цена? Наложиха се множество промени в репертоарния план – посочва диригентът. – Заради тях и прибавянето на допълнителни концерти (до 9 на месец!) артистите изнемогваха и ръководството започна, без мое знание, да кани музиканти, които са извън нашия оркестър. Резултатът на моменти бе катастрофален.“

Пантелеев разказва удивителен случай – при това със своя братовчед Максим Ешкенази на диригентския пулт:

„Нивото падна до такава степен, че на един концерт оркестърът така се обърка, че музикантите се принудиха да спрат… Софийска филхармония спря! Диригентът Максим Ешкенази, вместо да се извини на публиката, се разсмя и каза, че това е първоаприлска шега. Казвам го, не за да го обидя, а за да подчертая безотговорното отношение на ръководството спрямо историята на Софийската филхармония. Спрямо делата на Константин Илиев, Добрин Петков, Емил Табаков и др. Спирам дотук с надеждата, че някога разумът ще надделее и Националната филхармония на България ще оцелее.“

Отстраненият диригент сравнява ситуацията в българската култура с обсадата на Ленинград:

„През последните 27 години целенасочено се създаде пръстен на пошлостта и простащината. Обградени с него, хората, занимаващи се с култура, са оставени да оцеляват кой както може. Ако искаш да продаваш билети, няма как да правиш вече истинско изкуство, защото 90% от нацията (оптимистично мнение!) не разбира какво е това, съответно не купува билети. Няма как да разбира, защото масово ни облъчват с радиацията на евтиното. Да, на Запад много от театрите и оперите се финансират чрез спонсори, но у нас това няма как да стане, при положение че хората, които по един или друг начин забогатяха и биха могли да помогнат, не знаят, не ги интересува нищо друго освен чалга.“

Мартин Пантелеев твърди, че днес в Софийската филхармония е проблем да се намерят музиканти на нужното ниво за определени позиции – след проведени десетки конкурси, добрите музиканти все още липсват. Според неговото обяснение все по-малко млади хора биха искали да прекарат живота си със заплата от 700 лв. на месец. По думите му проблемът не е само финансов, а и морален:

„Нашето време не търпи премисляне или осмисляне. Всичко трябва да се случи веднага! Ако няма някакви светещи възнаграждения или полуголи жени, вече е безинтересно. Важно е не какво предлагаш или създаваш, важно е то да е гигантско, стадионите да са пълни, ултра, мега и т.н. Само това те прави „добър” и най-вече „световноизвестен” артист. От последните имаме много в България. Гостували са на един или два студентски оркестъра, но в биографията им гордо пише, че отдавна с гениалността си са превзели света. Целта на младото поколение не е да си истински, да се развиваш, да постигаш, да се доближаваш до изкуството, до посланията на автора, да докоснеш същността. Не, най-важното е да се задоволи масата, за да е пълна касата… Тъжно. Много тъжно.“

Цялото интервю на Мартин Пантелеев в „Труд“.