Гледаме Вазов, мислим за днес

Най-после, проврял се през пандемични забрани и отлагания, спектакълът „Нова земя“ събира на сцената на Народния театър 20 актьори и с психологическата ценност на всеки образ в атмосфера на масовки от българския живот в края на XIX век измества нашия спомен за „Хъшове“ на Морфов на същата тази сцена.

„Нова земя“ по сценичния вариант на Юрий Дачев върху романа на Вазов и в режисурата на Бина Харалампиева е новият модерен поглед на Народния театър върху типажите и конфликтите в българското общество, родили се под натиска на най-различни вярвания и житейски практики чак до наши дни.

Над сцената в началото на представлението виси табела „Русе 1879“. Организира се посрещането на княз Дондуков, императорски комисар и шеф на руското управление в България след войната. Всичките бъдещи фигури от текста на Дачев се мяркат по различни поводи на сцената. Все още не знаем, че спектакълът ще нападне днешната ялова политическа ситуация у нас. Дотогава гледаме житейската съдба на възрожденеца Найден Стремски, учител и политик, в централното изпълнение на Иван Юруков. Красив и естествен, Юруков показва превратностите в живота на Стремски под влияние на променящата се история.

Иван Юруков като Найден Стремски (отпред) и Николай Урумов като Хаджи Смион. Снимка: Стефан Н. Щерев

Спектакълът избира стила на документализма, като разчита на полемиките между хора с чувство за справедливост и социална отговорност, като Стремски, и хора с морален непукизъм, готови да превърнат политиката в гешефтарска сделка, като Догански на Христо Петков. Петков използва аурата на двуличен, хитър и задкулисен човек. Добра роля за актьора, който се опира на трансформацията на личните чувства под влияние на социалните промени. Догански ще действа в обичайна схема на началния капитализъм – откупуване на чужд дълг и поставяне на длъжника в зависимост.

Христо Петков като д-р Догански. Снимка: Стефан Н. Щерев

Бина Харалампиева потвърждава способността си да интимизира епичното време в емоционални сцени, идеологически диспути и любовни срещи, където пък е силата на Радина Боршош. Така е представен този ритъм, че не доскучава нито за миг и ние очакваме с несекващо любопитство какво ще се случи.

Радина Боршош и Иван Юруков. Снимка: Стефан Н. Щерев

„Отпушването“ на напрежението пък се осигурява от комичните образи на чичовците, селяни в Бяла черква, където от време на време се премества действието. В групата блестят Николай Урумов (Хаджи Смион) и Валентин Танев (Хаджи Ахил), много забавни в жанровите си превъплъщения.

Има и други прекрасно изпълнени роли. Герасим Георгиев – Геро е в сладкото разпределение на култовия Боримечката, медиатор между патриархалното село и кипящия в противоречия и страсти град. Александра Василева, както винаги гейзер от емоции, е шеф на актьорска група, без чието патетично присъствие не може да мине нито едно честване или официално посрещане. Мария Стефанова показва, че се чувства комфортно в ролята на майката на Стремски, сантиментално сбогуване на старите морални принципи с безжалостното ново време.

„Нова земя“ на Дачев-Харалампиева е майсторски изпълнен спектакъл, който доказва, че и досаден заради ученическите спомени автор като Иван Вазов може да бъде представен на театралната сцена така, че да го заобичаш искрено, а не по задължение.

Нямам обяснение за причината, поради която постановката не се препоръчва за зрители под 12 г. Именно учениците трябва да гледат театър по текст на Вазов, обрасъл с подозрения и истински или лъжливи обвинения.

Дисциплиниран и точен в сценичен аспект, „Нова земя“ в Народния театър може да се тълкува и като критика към политиците, които поставят егоизма и личните си интереси над народното благо.