Летен сезон

Глуховски: Ядрената заплаха е само шантаж

В интервю за „Новая газета” обявеният за национално издирване писател говори за бъдещето на Русия, ядрената война и заразните думи

„Съвършено очевидно е, че тази война не е праведна. Но вие не сте длъжни да им марширувате. Вие трябва да диктувате на тях. Вие сте длъжни да се съхраните и да останете човек в най-трудната ситуация”, казва Дмитрий Глуховски. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Глуховски: Ядрената заплаха е само шантаж

„Съвършено очевидно е, че тази война не е праведна. Но вие не сте длъжни да им марширувате. Вие трябва да диктувате на тях. Вие сте длъжни да се съхраните и да останете човек в най-трудната ситуация”, казва Дмитрий Глуховски. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Писателят Дмитрий Глуховски, автор на поредицата „Метро“ и романите „Текст“ и „Граничен пост“, който зае категорична позиция против войната на Русия в Украйна, преди дни беше обявен за национално издирване и задочно му бе повдигнато обвинение за дискредитиране на руската армия. Глуховски отдавна не е на територията на Русия и не е арестуван, но и не възнамерява да спре да изразява мнението си по темата с войната.

В интервю за „Новая газета“ писателят разказва, че за него ситуацията с издирването е била очаквана.

„Ако казваш на всички, че страната неотменимо се движи към 1937-а година (времето на най-тежките репресии на Сталин – бел. ред.), то трябва сам да помниш уроците от 1937-а година. Трябва да разбираш, че когато обществото се движи от авторитаризъм към тоталитаризъм, не е позволено да има несъгласни. (…) Всички трябва в строен ред да приветстват вожда и да прославят безграничната му мъдрост, без да се съмняват в правилността дори на най-драматичните му решения. А тези, които си позволяват съмнения, трябва да бъдат бити.”

Глуховски разказва това, което знае за ситуацията около неговото издирване. На първо място е озадачен от факта, че срещу него е заведено углавно, а не административно дело, сякаш е истински престъпник. Адвокатите му са установили, че за издирване писателят е бил обявен едва десетина дни след заповедта за арест. Тоест – първо всичко е било добре подготвено без каквито и да е истински следствени действия. Бил му е назначен адвокат от държавата, който съвсем нарочно не се е старал дори да установи контакт.

„Драматичната грешка на властта е, че подлага на преследване като престъпници хората за техните изказвания, с което им придава допълнителна тежест“, казва Глуховски.

Той коментира наличието на две култури в Русия в момента – лоялна и антивоенна. Писателят смята, че лоялната култура изглежда доста грозно.

„Тя се състои от гримираните нафталинови трупове, които радват не най-взискателния зрител всяка година в програми от типа „Голубой огоньок“. У зрителя трябва да се създаде усещане за съвсем спряло време в областта на музиката, изобразителното изкуство, режисурата. (…) Тази група персонажи – полуклоуни-полузверове – се е заклел във вярност към властта, като се е съгласил да оправдае несправедливото и безсмислено управление.”

Той обаче напомня, че още в първите дни на войната над 2000 културни дейци подписаха антивоенно писмо. Изначалният импулс на интелигенцията, според Глуховски, е бил еднозначно антивоенен. Но властта е прибегнала към заплахи и е потушила този устрем.

„Хората, усетили недостига на въздух, започват да привеждат съвестта и убежденията си към това, което ще им помогне да оцелеят в тази страна. Затова дори интелигентни, информирани хора се съгласяват да използват аргументите: „нещата не са еднозначни“, „Зеленски е позьор и наркоман“, „Не воюваме с Украйна, а с НАТО“. Мисля, че скоро дори мълчанието – заради влошеното икономическо положение – няма да бъде достатъчно. От хората ще изискват да вървят в строй и да изпъват ръка в познат поздрав.“

Глуховски споделя убеждението си, че официозната култура, културата на приемане на всичко държавно, на милитаризма, фактически на фашизма, и оправданието на тази безсмислена и жестока война, няма да роди нищо.

„Видяхме какви бездушни и унили пропагандистки филми снимат те дори за толкова важна тема като Великата отечествена война. Не могат нищо тези хора, защото работят за пари, преструват се на патриоти, защото им плащат за това. Това са хора, обслужващи режима срещу сериозно възнаграждение.“

Според Глуховски по телевизията в Русия не показват нито един „патриот“, който да не е силно облагодетелстван от лоялността към властта, но това е мъртва енергия и те не чувстват това, за което се опитват да говорят. Писателят смята, че всичко живо в руската култура се случва в Ютюб, защото не е имало контрол на експериментите и авторите му не са се борили за държавни пари, а са се старали да се харесат на зрителите.

„И веднага стана ясно, че нашето кино и сериалопроизводство могат да процъфтят и да генерират интересно, актуално съдържание. Когато всичко това става по указания отгоре, по специална поръчка от Кремъл, може да бъдете уверени, че ще бъде мъртво и скучно, безжизнено и неправдоподобно. (…) И когато се появи някаква алтернатива, хората, изтрезнели от днешната кампания по зомбиране, ще се опитат да изберат все пак нещо живо.“

Един от най-четените и превеждани руски писатели се опасява, че скоро неговите книги ще бъдат скрити от книжарските рафтове и няма да бъдат поръчвани на издателствата. Но пък напомня, че всички свои книги той пуска и безплатно онлайн.

„Важното е не да купуват хората, а да четат. Аз все някак ще си осигуря прехраната.“

Често споменават пророческите попадения в антиутопичните романи на Глуховски. Той самият има различна представа за реалността и дистопията в книгите.

„Мисля, че сценарият за ядрена война, който всички пророкуваха, когато в Киев и в Харков хората живееха в метрото, много напомняше на моя роман „Метро“. Но по това време аз казвах, че не вярвам в ядрената война. И днес не вярвам в нея, защото и до днес хората не успяват да се разберат дори за изключването на газа. А ядрената война е много по-рязка стъпка от изключването на газа за Европа, нали разбирате? Освен това ни управляват хора, стомашно ненаситени и ненасищаеми, хедонисти, обичащи да живеят красиво и приятно, вероятно в доста нежни отношения с децата, внуците, любовниците си… Цялото това ято от персонажи няма да им позволи просто да вземат и да натиснат копчето. Не вярвам, че ни управляват хора, които заради запазването на личната си чест, ще вземат да изтрият Земята. Но да шантажират с това могат и ще го правят.“

На дневен ред за него е и поколенческият сблъсък:

„Това са опити на властта на 70-годишните да противопостави нещо, изкопано от гроба, на живото, което се случва в обществото с поколението на младите хора между 20 и 40 години. Това са опити на хора, използващи ултраконсервативна религиозно-фундаменталистка риторика, основана на патриархалния ред, която подлага на съмнение всеки жив тренд в западната култура – социален, обществен, религиозен или джендърен.“

Глуховски сравнява „лингвистичното оръжие“ от романа си „Граничен пост“ с руската пропаганда днес и с начина, по който „тя е способна да потиска рационалното мислене и за сметка на емоционални тригери да подчинява ума и разсъдъка на хората, да ги подлудява и да ги превръща от социум и общество в безсловесна тълпа, безсмислено озлобена, агресивна и готова да одобрява и участва във всички действия на властта.“

„Това беше вдъхновено от 8 години промиване на мозъците по обществената телевизия – смята Глуховски. – И в „Граничен пост“ става дума за така наречената „мания“ или „тъмна тема“, разработвана от спецслужбите. Това е технология за военно невролингвистично програмиране, когато един заразен от наратива човек възпроизвежда някаква безсмислена на пръв поглед последователност от думи и заразява друг или много други. Достатъчно е 2-3 пъти това да обиколи хората, за да загубят те изцяло разсъдъка си, да станат вманиачени и да заразяват нататък.”

Според него обаче довеждането на хората до такова истерично състояние, което легализира ненавистта към врага, е много недалновидна история. Защото така хората могат да се обърнат и срещу любимия си „цар“. Глуховски допълва, че романът му „Граничен пост“ е посветен на отговорността на поколенията за злото, което е призовано в света.

„Не мислех, че така бързо ще придобие плът. В книгата поколението, което пуска този невролингвистичен вирус, отмира само по себе си. Но злото не изчезва със смъртта на това поколение. То не се разтваря във въздуха, не се отмива в почвата, а остава и отравя въздуха за тези, които идват след това.“

Глуховски напомня, че така се рушат съдбите на децата и внуците на онези, които са довели злото на света, и че денацификацията на Германия е отнела две поколения.

„Съвършено очевидно е, че тази война не е праведна – казва писателят. – И трябва да си спомним колко трудно тази власт се опитваше да оправдае войната, измисляйки ту едни, ту други причини, ту нацисти, ту лаборатории, ту гълъби, които носят болести. Трябва да помним, че докато стигнат до някаква донякъде приемлива версия за населението, те опитаха 10 хиляди сорта концепции.

Но вие не сте длъжни да им марширувате. Вие трябва да диктувате на тях. Вие сте длъжни да се съхраните и да останете човек в най-трудната ситуация.”

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах