Глупак или герой?

Описание на случилото се навръх Нова година в заслона „Черни връх“ от бедстващия пред затворената врата Кирил Радев

„Най-лошото е, че никой не излезе, за да види как съм и да прецени ще ме бъде ли, или не“, казва Кирил Радев. Снимка: Личен архив - Глупак или герой?

„Най-лошото е, че никой не излезе, за да види как съм и да прецени ще ме бъде ли, или не“, казва Кирил Радев. Снимка: Личен архив

Едно изкачване на Черни връх в нощта на 31 декември 2018-а срещу 1 януари 2019 г. на група приятели доведе до редица неприятни изживявания, опасно измръзване за един от туристите и заплаха за прекратяване на договора на наемателите на чайната горе.

Писателят-журналист Димитър Кенаров разказа за случая, в който той и още неколцина други туристи решават да посрещнат Новата година на върха. По пътя срещат своя познат Кирил Радев, тръгнал в оскъдно облекло да катери най-високия връх на Витоша. Когато Радев стига до заслона, наемателите на чайната го оставят отвън и там, според Кенаров, голият до кръста планинар изпада в състояние на хипотермия. След намесата на Планинската спасителна служба, Радев е свален на хижа „Алеко“ и нормализира жизнените си показатели, а наемателите на заслона са заплашени от прекратяване на договора им с Българския туристически съюз.

Вижте още: НОВА ГОДИНА НА ЧЕРНИ ВРЪХ

БТС ОТСТРАНЯВА СТОПАНИТЕ НА ЗАСЛОН „ЧЕРНИ ВРЪХ“

Америка за България

И докато липсата на човечност от стопаните на заслона към бедстващия човек е безспорна, решението на туриста да изкачи Черни връх през нощта полуоблечен и при минусови температури повдигна редица въпроси и предизвика стотици коментари в интернет. Затова ви предлагаме описание на случилото се от самия Кирил Радев, публикувано от него във Фейсбук.

Бях подготвен за студа, но не и за затворената врата
Кирил РАДЕВ

След случката с неприемането ни в заслона на Черни връх при съществена нужда, мисля, че са необходими няколко фактологични изяснения и допълнения, за да имат всички заинтересовани по-пълна картина:

1. Физическа и планинска подготовка

Bookshop 300×250 3

Тренирам дисциплини за издържливост, полумаратони, маратони, високопланински ултрамаратони, триатлон и т.н. В планината съм бил за пръв път на няколко месеца, израснал съм в екскурзионни пътувания и повечето български планини и Витоша над Княжево, където живееха баба ми и дядо ми. Ефективно съм прекарал години там.

2. Екипировка

Във времето съм опознал различни видове екипировка, избрал съм възможно най-качественото за целите ми и съм спортувал целогодишно в минусови температури, включително и в планината многократно. Никога не съм се връщал от спорт поради недостиг на екипировка и почти никога не съм използвал цялата екипировка, която съм взимал (т.е. бил съм презапасен). Никога не съм измръзвал или имал каквито и да е оплаквания от климатичните условия, макар да съм тичал и карал колело в дъжд и през зимата многократно и на ниски минусови температури, защото съм добре екипиран.

През 2017 година на 56 км планински маратон adventure run при леден проливен дъжд бях единственият на пункта на Кобилено бранище, който беше ухилен до уши и се шегуваше с невярващите организатори, докато имаше десетки в хипотермия и повечето други трепереха от измръзване. Около половината се отказаха от състезанието, а аз вероятно съм бил единственият, който си носеше мембрана не само на горната част на тялото, а и друга за краката.

Екипировката ми за въпросната новогодишна вечер, която беше с мен за горната част на тялото беше четирикомпонентна, от което едно много дебело термобельо и дебело термояке с качулка. Никога в активно състояние при каквито и да е условия не съм ползвал повече от трислойна екипировка. Бях се погрижил за сигурността и топлината си и по други начини, повече в това видео:

3. Опит със студа

Тренирам по метода на Вим Хоф с дихателни практики и излагане на студ от половин година всеки ден – студени душове, студени бани, тичане в студа без горно облекло и т.н. Вложил съм стотици часове в четене, учене и прилагане на метода. Мотивацията е предмет на съвсем друга тема, но нека кажа, че досега успях почти изцяло да излекувам много тежа форма на прахова алергия, за която не намирам решение от години, но реално позитивите са много повече и много по-обхватни. Методът на Вим Хоф е отразен например в книгата „What doesn’t kill us“ на Скот Карни. В книгата е описан опита на автора на книгата с метода, който пристига от Калифорния в Полша и след 7-дневно обучение, без да е някакъв атлет, прави 6-часов преход по шорти до връх Снежка на -13 градуса без никакви оплаквания или измръзвания.

Референцията е подбрана, за да покаже пример на човек с по-ограничен атлетизъм и опит с метода как може да реализира безпроблемно аналогично постижение. Кратко видео за възможностите на метода:

4. Тест

Предишната седмица направих тестово качване до последна станция на Бай Кръсто без облечени дрехи (само в раницата) на същата температура, почти същия вятър, същата продължителност и близка височина. Нямах никакви оплаквания, треперения, хипотермии и каквото и да е от сорта. Имам видео, свидетел и тракинг хистори от качването.

5. Планиране

Подготовката ми за качване на върха включваше внимателно следене на прогнозата в дните преди изкачването (едва в последния ден реших окончателно да се кача), неколкоратно повторение на съществена част от маршрута при сравними условия (с оскъдно или без облекло), подготвяне на speed dial на всички други от приятелската група и ПСС, синхронизиране на времето за качването, така че да се засечем близо под върха (което се случи точно така) и други, които може да видите във въпросното видео с подготовката.

6. Физическо състояние

По време на качването на Черни връх имах само два кратки момента на неприятно изстудяване при усилване на вятъра, но с уменията, които съм развил, правилно дишане и концентрацията, ги преодолях за няколко кратки минути. На дълги периоди по време на качването се чувствах съвсем топъл. В нито един момент по време на качването не треперих. Когато влязох в предверието на заслона, минаха 5-10 мин., преди да започна да треперя първоначално леко, впоследствие по-силно.

Смея да твърдя, че познавам физиологическото явление, което преживях, защото съм преминавал през него близо десетина пъти след по-продължителни студени вани у нас – то се нарича afterdrop, случва се след интензивно излагане на студ и е различно от хипотермия, макар че би могло да е свързано по принцип. Цитирам същия случай от книгата на Скот Карни и изкачването на връх Снежка, защото той се припокрива физиологично и ментално до съществена степен:

„Twenty minutes later I reach the summit, not cold but more tired than I can ever remember being before. We take a couple of photos, and then I roll in the snow and marvel at how warm I feel. Then we step into the observatory together. Just like when I walked into the sauna after standing in the snowy field that first day of camp, the warm air of central heating sends a shock through my system. A minute earlier I felt immune to the elements and happily cavorted in the snow, but now that I am out of harm’s way and have begun to relax I feel a new creeping, cold sensation. My mental armor is gone and the ice in my extremities leaks into my bloodstream. Warm environments are supposed to make me feel warm, but that’s not what is happening. Things are backward. At first a small shiver escapes up my spine. A minute or two later it is a full blown shake. My teeth clatter audibly and soon I can’t remember ever being this cold before in my entire life. This, I will learn later, is what paramedics who rescue hypothermic patients call “afterdrop.” During vasoconstriction the limbs get much colder than the core. When the body starts to warm up, it lets blood through the vascular system again. Blood chills as it passes through the cold arms, hands, and feet, and when it eventually circulates back to the heart it lowers the body’s overall core temperature“.

Повече за феномена афтърдроп в контекста на метода на Вим Хоф:

7. Човешкият фактор

Преди 3 години бяхме празнували Нова година на заслона на Черни връх с още една компания и всички бяхме „добре дошли“. Това ни накара да си мислим, че няма проблем отново да реализираме този план. Няколко дни преди тази Нова Година бях попитал нашия организатор два пъти дали ще ни пуснат вътре – и той, след предварителен разговор с домакинката там, ме увери, че това ще се случи. С това аз нямах и частица колебание, че може да не ни пуснат вътре, бих ли имал такова, бих преосмислил цялото начинание и вида на неговата реализация. Затова и объркването ми, когато никой не отвори, беше голямо. Дълго време, след като пристигнах очаквах, че някой ще отвори и всичко ще е наред и се занимавах с това хората да разберат, че има някой и дори не се облякох, мислейки за това, как да влезем вътре. Погълнат от тази мисъл, аз първоначално не облякох дори една дреха, прекъснах си концентрацията и си наруших дишането (при вече спряло движение). Бях подготвен за екипировката, бях подготвен за преодоляването на студа, бях подготвен за времето, но това, за което не бях подготвен, е че някой ще иска да празнува в собствен кръг, вместо да отвори вратата на просторната столова за няколко човека да се сгреят за кратко навръх Новата година.

Досега никога не бях изненадван от планината, но бях изненадан от човешката природа, което разфокусира вниманието ми – и вместо да се погрижа за собствените си нужди за сгряване и да не изпадам в такива неприятни ситуации и да въвличам когото и да е, аз се ангажирах съвсем излишно с мисли за влизане в една сграда, наречена „заслон на БТС“. В изумлението от поведението на тези хора, пропуснах да използвам моите warming pads, които бях взел и щяха съществено да облекчат ситуацията пред входа.

8. Добрата развръзка

Когато вече с милото съдействие на групата се облякох, вече бях започнал да треперя силно и беше трудно да си върна дихателната схема и концентрацията, което направи затоплянето ми значително по-трудно и бавно. Видях, че те бяха доста по-обезпокоени от мен и мога да разбера защо е било така, непознавайки цялата специфика на моята практика, опит и състояние. Съжалявам, че те бяха въвлечени в тази ситуация. Един от тях викна ПСС. Все пак след обличането и треперенето, около 25 минути по-късно аз започнах отново да се успокоявам, да се връщам към добро дишане и да преодолявам треперенето. Вероятно щях да се възстановя напълно за още малко време, но в същия момент отвориха вратата и влязох в топлото помещения и трепереното спря почти на момента. След десетина минути ПСС пристигнаха и измериха моите телесни параметри – пулс 101, кръвно налягане 140/80, кръвна захар 3,6, всичко съвсем близо до нормата, предвид ситуацията. Предложиха ми малко чай, за кратко след това ме взеха на моторната шейна и за мое леко учудване на студа навън, учудващо дори за мен, се почувствах още по-добре от вътре – без никакво треперене или сериозно усещане за студ.

9. Проблемът

Състоянието ми по моя преценка не беше критично, нямаше здравословен риск, макар и да беше трудно и доста неприятно за около 20-30 минути. Мога все пак да си представя добре, защо участниците в групата се стреснаха, имайки по-ограничена информация за ситуацията и съжалявам за всичко, през което те минаха. Неколкократните ми повторения, че знам какво се случва и ще бъда добре, не бяха дотам убедителни на фона на интензивното ми треперене. Но дори и това не беше най-лошото. Най-лошото е, че никой не излезе, за да види как съм и да прецени ще ме бъде ли, или не. Питам се, как един човек през една желязна и заключена врата преценява състоянието на някой страдащ. И така възниква генералният въпрос: ами ако на мое място има човек с реална животозастрашаваща нужда? Дали някой ще излезе отвън и ще се поинтересува? Дали има шанс за някого, и този някого може да е всекиго, да замръкне за постоянно пред една заключена врата, докато едни хора вътре празнуват?

Дали да казвам и аз, че за по-удобно ни пратиха да си бедстваме на заслона на Самара…

9. Полезно действие за всички нас

След пристигане в ПСС на Алеко, се запознах с приятния и ангажиран с бъдещето на ПСС неин началник Емил Нешев. Директно преминахме в дълъг и задълбочен разговор за предизвикателствата, които службата среща, и за необходимостта от планинско застраховане на всеки един от нас за финансиране на дейността по спасяване на човешки животи. Той цитира редица числа и бях изумен да разбера от него, че при цени за една моторна шейна от 30 000 лв. и едно яке 500 лв., годишният бюджет на ПСС с 32 екипа в страната е малко над 800 000 лв. По-късно щях да разбера, че например малкото кръгово движение в Драгалевци е на цена от 400 000 лв. Осъзнах още повече нашата отговорност като любители на планината да допринесем финансово към съществуването и развитието на тази високо човеколюбива служба, която бди за нас и бях насочен. Замислих се колко от нас пренебрегват това и че всеки от нас, дори и най-опитните, може да имаме нужда от помощ и тогава ще има значение дали сме помогнали и ние преди това. Научих, че можем да направим застраховката съвсем удобно онлайн – https://www.pss-bg.bg/planinska-zastrahovka/.

Bookshop 728×90