Урокът ми по свобода започна, живеейки първо като тийнейджър във Франция, а после в другата най-свободолюбива държава в света, която стана мой втори или пък първи, според периода в който съм, дом.
Америка е мой дом, както България. Франция също. Те са част от дългото ми и понякога мъчително израстване като човешко същество. Те са ми университет и катедрала, и огромна любов, на която никога не бих могла да изневеря. Училище по достойнство. Защото стремежът към свобода е стремеж към достойнство.
Америка и Франция са ми ужасно важни държави. Освен на света, те са изключително важни лично на мен, по един много личен начин. Те са ми отворили сърцето, душата, ума, цялото същество към света със страшно красива категоричност. Тази понякога неразумна категоричност никога няма да спре да живее в мен като поклон към техния дух.
Те са символ на вярата във възможността за свобода и еволюция завинаги.
Страшно ми е мъчно за загиналите. Преживяла съм тази болка и ужас преди години в Америка, сред сърдечните, гостоприемни, силни и непреклонни американци.
Много ни беше страх след 11.9.2001. Колко пъти сме били в състояние на изключително висока терористична опасност, следящи цвета на предупреждението по телевизорите със свити сърца в домовете ни на тихите и привидно, понякога заплашително спокойни улици.
Беше ни страх да ходим на работа, да се разхождаме по любимите ни места, да посещаваме големи зали и стадиони, където се събира тълпа. Оглеждахме се, вглеждахме се в по-мургавите ни сънародници, търсехме знаци, отправяхме несправедливи обвинения срещу невинни хора.
Беше ни страх да не се заразим с антракс от пощата. Опитаха се да разпространят ужасяваща, смъртоносна болест чрез кореспонденцията ни. При всяко взимане на писмата от пощенската кутия треперехме да не е тръгнала заразата. Страхът беше толкова парализиращ понякога, че ставахме негови затворници. Не искахме да излизаме от домовете си.
С годините той намаля и постепенно започнахме да живеем нормално. Бяха взети и мерки, които изглеждаха като посегателство върху правата и свободите ни. Това никак не ни харесваше, но го приехме. И все пак, за съжаление, новото специално законодателство, следенето и разузнаването, не можаха да предотвратят бостънския атентат, а и други. Но безброй трагедии бяха и са успешно предотвратени, благодарение на службите за сигурност. Защитата е явно и категорично висока.
Америка се страхуваше, но показа на терористите, че няма да могат да я пречупят. Постави достатъчно непреодолими прегради, за да ги държи на дистанция. Народът беше единен не само в скръбта си към загиналите 3000 души, но и в отпора си към злия дух на страха.
Франция ще мине и през това и ще оцелее още по-силна, както и вероятно припомнила си някои свои качества и типично френски черти от характера. Така, както американците го направиха.
За съжаление, Европа не е една държава, а много различни бюрокрации. За да може да има единна сигурност, тя трябва първо да е възможно най-добре организирана на национално ниво.
И последно – лицемерното отношение на Америка към Саудитска Арабия трябва да бъде променено. Светът е в състояние на бавно растяща експлозия до голяма степен и благодарение на 25-те милиарда, вложени от Саудитска Арабия в уахибизацията на арабския свят.
В момента обаче скърбя за Франция. И като една българо-американка, преживяла времето на атентатите в Ню Йорк, вярвам, че Европа ще се пребори със злото не само със силата на интелекта си, но и с бойния си дух. Налага се да си припомни Втората световна война и коалицията срещу Хитлер. Тя победи, не той.
Гняв да, страх – не.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение