Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Гняв след наградите „Христо Г. Данов“: Класацията да не е отзад напред?

Големите книгоразпространители скандализирани, планират алтернативни отличия догодина

Новата реколта статуетки „Христо Г. Данов“ предизвика възмущението на големите книгоразпространители у нас. - Гняв след наградите „Христо Г. Данов“: Класацията да не е отзад напред?

Новата реколта статуетки „Христо Г. Данов“ предизвика възмущението на големите книгоразпространители у нас.

Класацията да не е отзад напред? Думите са на Константин Йорданов, изпълнителен директор на издателство и книжарници „Сиела“, предизвикани от призьорите на националните награди „Христо Г. Данов“.

Йорданов е представител на големите книжарници у нас, пренебрегнати отново сред отличията – за книгоразпространение е предпочетена малката антикварна пловдивска книжарница „София – Т“ пред столичния Книжен център „Гринуич“. Гняв сред големите подценени предизвика и изказването на проф. Светлозар Игов на церемонията, че големите книжарници в моловете трябва да чакат награда от Министерство на търговията (не Министерството на икономиката – бел. ред.), а не на културата, които награждавали само бутикови книжарници.

Стойо Вартоломеев, „Хермес“: Да премахнем
паричното измерение на наградата

S_Vartolomeev

„За пореден път оставам възмутен от наградите „Христо Г. Данов! – заяви пред „Площад Славейков“ собственикът на издателство и книжарници „Хермес“ Стойо Вартоломеев. – Чиновническото нахалство и некомпетентност стават все по-големи. За мен е необяснимо как може да се пренебрегне книжарница като „Гринуич“, която е от най-добрите в България и всяка седмица има по 3-4 културни събития. Вместо нея да се предпочете една малка антикварна книжарница, чийто собственик от доста време избягва да се появява в София, защото има доста неуредени сметки. Ние, търговците, се шегуваме, че явно трябва да спрем да плащаме на книгоиздателите, за да получим награда от Министерството на културата за добро търговско поведение.“

Вартоломеев се пита и кое е журито, определило наградите „Христо Г. Данов“. Неясно е и какви са критериите за избора на анонимната комисия:

„Харчат се публични пари и би трябвало да се знае кой стои зад наградите, нека всичко да бъде публично. Освен това анонимното жури буквално скри номинацията на Георги Мишев за „Мир на страха ни“ – една от най-добрите книги на 2014 г. – сериозно неглижиране на това, което този писател е направил за България. В случая дори не говоря за това дали той трябва, или не трябва да получи награда – неговата номинация не беше огласена! Кои са тези хора, които го направиха?!“

Стойо Вартоломеев твърди, че в Пловдив повдигат въпроса защо наградите „Христо Г. Данов“ се дават в София – ако в журито има 10 души, само един глас от тях е на пловдивчанин. Издателят смята, че пловдивчани трябва да си вземат тази награда от Министерството на културата:

„Дядо Данов е една от иконите не само на книгоиздаването, а и на Пловдив. Затова наградите, наречени в негова памет трябва да се решават в този град. Ако той можеше да узнае какво се случва в негово име днес – вероятно би се обърнал в гроба. Искаме наградата за бъде журирана в Пловдив, а не в министерските кабинети.

Имам предложение – да бъде премахнато паричното измерение на отличието, нека да остане само обществения му смисъл. Когато отпаднат финансови апетити към него – включително и от журито, всичко ще си дойде на мястото.“

Константин Йорданов, „Сиела“: Обемът също има значение

K_Jordanov2

Константин Йорданов от „Сиела“ нарича наградите „Христо Г. Данов“ „Да обичаш на инат“. Той твърди, че престанал да ги следи – след като отворили книжарница в един от големите молове в България, за нея получили номинация заедно със сергии от „Площад Славейков“, а призът бил присъден на малка книжарница от Казанлък. Според него няма обективни критерии за оценяването, номинациите са странни, отличията също.

„В Асоциация „Българска книга“ също не ни е ясно как точно се присъждат наградите „Христо Г. Данов“ и нищо чудно да инициираме нова годишна награда за книжарница, която да замести тази. Защото тя не е обективна. В спорта има олимпиада и параолимпиада, а в случая ги смесват – това не е сериозно. Не искам да обиждам никого, но в бизнеса обемът също има значение“, казва Йорданов.

Директорът на „Сиела“ коментира също твърдението за големите и малките книжарници на Светлозар Игов:

„Собствениците на големите книжарници в моловете са сериозни данъкоплатци. С техните пари могат да съществуват некомерсиални  литературни проекти, в които Игов може би иска да участва. В България очевидно има сиромахомилство и явна ненавист към хората, които успяват. Аз не искам българската литература да остане на нивото, каквото беше през 90-та година – не знам дали Светлозар Игов познава книжния пазар, за да каже колко български автори излизаха по онова време.“

Йордан Антов, „Бард“, „Гринуич“: Книгоиздаването е
черната овца в очите на властта

J_Antov6

Йордан Антов, собственик на издателство „Бард“ и Книжен център „Гринуич“, заяви, че не е очаквал да вземат наградата „Христо Г. Данов“ за книгоразпространение, макар да получават поредна номинация. Според него това е въпрос на политика на хората, които присъждат отличията – не дават на големите, за да поощряват малките.

„Не бях на връчването на наградите – те са важни за културата на България, но с радост установих, че не съм отишъл – казва Йордан Антов. – Ако бях там и бяхме спечелили наградата – щях да я върна. Защото не може за култура да се говори само около 24 май, евентуално около 1 ноември, Деня на будителите, и когато се дават някакви награди. За култура трябва да се говори непрекъснато. 

Друг е въпросът отличията защо се казват „Христо Г. Данов“, след като журито е от София, а пловдивчани имат само един глас. Трябва или да я преименуваме, или пловдивчани да си я вземат, защото Христо Данов е техен съгражданин.“

За Антов най-голямата награда е това колко хора четат книгите му:

„В „Гринуич“ годишно минават над 70 000 души – това е колкото населението на град с размерите на Габрово. Това за нас е много по-голяма награда. А грамотата показва как държавата оценява труда ти. Нас очевидно тя никак не ни оценява. Предпочетена е малка книжарничка от Пловдив на София Танева – познавам я, тя е много работлив човек. Впрочем миналогодишният носител на тази награда – книжарница „Алтера“ – фалира след три месеца, по-миналогодишният – май че и той, така че София да внимава. Шегувам се, разбира се. Да те наградят от Министерството на културата не е лоша поличба, но наградите все пак трябва да се дават по-справедливо, а не да се гледат частни или други интереси.“

Твърдението на Светлозар Игов за големите книжарници Антов не отхвърля, защото няма нищо против да вземе и награда от „Министерство на търговията“. Проблемът за него е в отношението на Министерството на културата:

„Паричното измерение на тази награда е 2500 лв., вземат я седем човека – значи общо към 20 хил. лв. А културата иска много милиони инвестиции, за да може да се развива правилно. Не говоря само за книгата, а и за театър, кино, за всички изкуства. Книгоиздаването обаче винаги е било черната овца в очите на управляващите, тъй като сме единствените в културата, които носим приходи и не чакаме на парите на държавата. Независими сме.“

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90