Гняв в Италия след омаловажаване на Данте в сравнение с Шекспир

Политическите и културни лидери на Италия се обединиха в защита на флорентинския поет Данте Алигиери 700 г. след смъртта му, след като германска медия омаловажи неговия принос за италианския език. В коментар за вестник „Frankfurter Rundschau“ Арно Видман твърди, че Данте е „извисил националния език“, но италианските ученици се затрудняват да вникнат в смисъла на архаичните стихове на неговата „Божествена комедия“, пише „Гардиън“.

Епичната поема, разделена на три части, проследява пътуването на поета през ада, чистилището и рая, е писана на диалекта на Тоскана, а не на латински, с идеята да бъде достъпна за обикновените хора, негови съвременници. Тосканският диалект е подет от писателите и с времето става основа на съвременния италиански език, откъдето идва и схващането, че поетът е „баща на италианския език“.

В коментара си Видман казва още, че поетът дължи успеха си на френските средновековни трубадури, поетите музиканти, най-популярни със стиховете си за любов.

„Една основна разлика, изглежда, се пренебрегва – пише Видман. – Трубадурите са поппевци, от чиито шедьоври са останали само думите. Данте се опитва да постигне същия ефект, но без музиката. Винаги е бил в конкуренция.“

Но частта от неговия коментар, която най-силно възмути италианците, бе сравнението на Данте с Шекспир.

„Шекспир, в своята безсмъртност, е светлинни години по-модерен от опита на Данте да има мнение по всичко, който изправя всичко пред съдилището на собствената си моралност“, пише Видман.

Коментарът в германския вестник се появява на 25 март, считан за деня, в който поетът в „Божествена комедия“ се спуска в отвъдното и е празнуван в Италия като Ден на Данте. През 2021 г. Италия и светът ще отбелазват 700-годишнината от смъртта на поета.

Мнението на Видман предизвика и германците – в интервю по радиото Айке Шмид, германски арт историк и директор на „Уфици“, определи журналиста като „невеж“.

„Видман твърди, че приносът на Данте за италианския език не е толкова голям, защото децата в училище се затрудняват да разбират текста му – казва Шмид. – Но това съвсем не е така. С изключение на няколко думи и няколко теологически концепции, езикът на Данте е напълно разбираем днес, за разлика то това, което се случва с английски и немския в XIV век.“

Дарио Франческини, културният министър на Италия, реагира в Туитър и сподели част от Песен трета на „Ад“:

„Но стига сме за тях ний говорили: погледай и мини*“.

Лука Сериани, езиковед и вицепрезидент на „Общество на Данте Алигиери“, заяви пред новинарската агенция „Adnkronos“, че коментарната статия е проява на „детинско поведение“.

Данте е роден през 1265 г. във Флоренция, умира и е погребан като изгнаник в Равена през 1321 г.

В изявление за 700-годишнината папа Франциск написа в изявление, че Данте остава „пророк на надеждата и свидетел на човешкия стремеж към щастие“, особено в този „исторически момент“ като настоящето.

По случая се изказа и италианският президент Серхио Матарела пред „Кориере дела Сера“:

„Божествена комедия“ продължава да ни привлича, омагьосва и предизвиква възхитата ни, защото говори за нас днес, за най-дълбоката природа на човека, съставена от слабост, провали, но и щедрост и благородство“.

* Превод: Константин Величков, 1906 г.