2016: Човекът е внезапно смъртен

Зловещата година на смъртта, 2016-а, бе рамкирана от две тежки загуби за музикалния свят – в началото си отиде Дейвид Боуи, а на финала Джордж Майкъл. Редица легендарни певци починаха през изминалите дванайсет месеца (от някак презнаменателната смърт на Леми Килмистър в края на 2015-а, през Принс, Морис Уайт, Кийт Емерсън, та до Ленард Коен, творил до последния си миг). Но не само музиканти ни напуснаха завинаги – сред покойните знаменитости са актьори и писатели, драматурзи и режисьори, футболисти и диктатори, световноизвестни и гиганти по нашите географски дължини.

Може би една от най-големите фигури на екрана, които 2016-а ни отне, бе Алън Рикман, през януари. Още преди да сме се окопитили от смъртта на Боуи, научихме, че рак е покосил и актьора.

Киното през годината изгуби многостранния италианец Бъд Спенсър, Джийн Уайлдър от Шоколадовата фабрика, холивудската звезда За За Габор, френската легенда Мишел Морган – смятана някога за една от най-красивите жени на планетата, Клод Жансак, екранната съпруга на Луи дьо Фюнес в десет от класическите му комедии…

Алън Рикман (1946 – 2016)

А краят на 2016-а ни донесе особена мъка – навръх Коледа едва на 60 години издъхна Кари Фишър, вдъхновила поколения млади момичета с ролята си на принцеса Лея Органа и любим персонаж на почитателите на „Междузвездни войни“, от създаването на сагата през 1977-а до днес, четири десетилетия по-късно. Само ден по-късно почина и майката на Фишър – Деби Рейнолдс, изиграла главната женска роля в прочутия мюзикъл „Аз пея под дъжда“ (1952).

Но не само световното кино изгуби свои знакови лица. Една от най-обичаните български артистки, Надя Тодорова, почина през юни, оставяйки ни великолепните си малки роли в над 30 филма, сред които „Войната на таралежите“ (1979), „Двойникът“ (1980), „Дами канят“ (1980), „Куче в чекмедже“ (1982), „Господин за един ден“ (1983), „Опасен чар“ (1984), „Вчера“ (1988) – все филми от златните години на родното кино.

И друг голям български актьор ни напусна през 2016-а. На Никола Анастасов се поклонихме за последно през август. Само няколко месеца по-рано той бе „избягал“ от болницата, където се лекуваше, за да излезе пред публиката в Сатирата и да се усмихне, оказва се, в последното си представление – „Лека форма на тежка депресия“.

Никола Анастасов на сцената на Сатирата приема овации през април. Снимка: bTV

На 19 февруари, денят, в който почитаме Васил Левски, издъхна актьорът Илия Добрев – въплътил образа на Апостола във филма „Демонът на империята“ (1971). Помним го и като Митю от постановката на Хачо Бояджиев „Криворазбраната цивилизация“ (1974) в БНТ по пиесата на Добри Войников. А последната му роля пред камера бе в сериала „Столичани в повече“ (2015).

България изгуби и двама свои големи режисьори – Юлия Огнянова, последната от легендарната „бургаска четворка“ (заедно с Вили Цанков, Леон Даниел и Методи Андонов), и Никола Корабов, представил страната ни на кинофестивала в Кан със своята екранизация на „Тютюн“, редом с автора на романа Димитър Димов.

Отвъд границите на страната ни, почина режисьорът Анджей Вайда, водачът на т.нар. „полска вълна“. Отиде си и знаменитият италиански режисьор и сценарист Еторе Скола, работил с Нино Манфреди, Марчело Мастрояни, Стефания Сандрели…

Юлия Огнянова (1923 – 2016)

Особено тежки загуби понесе литературата. През 2016-а, още в самото ѝ начало и в един и същи ден, разбрахме за смъртта на философа Умберто Еко и на Харпър Ли, издала приживе една-единствена, но превърнала се в класика, книга – „Да убиеш присмехулник“.

Издъхнаха и емблематични драматурзи. Разделихме се с Едуард Олби, запитал ни коя е Силвия, със Сърдития млад човек Арнълд Уескър и с нобеловия лауреат за литература Дарио Фо. Самият Фо почина няколко часа преди да стане ясен тазгодишният носител на наградата, Боб Дилън.

Отиде си и унгарецът Имре Кертес, също с Нобел, Пат Конрой, възпял Юга в Щатите, ирландският майстор на късата проза Уилям Тревър, Мишел Турние – една от най-големите фигури на Франция през втората половина на ХХ век. В самия край на 2016-а пък почина английският писател Ричард Адамс, създал „Хълмът Уотършип“ и „Чумави кучета“.

Дарио Фо (1926 – 2016)

Годината не пощади и българските автори – през юни почина поетът Евтим Евтимов, издал повече от четирийсет книги, предимно с лирика, написал и текстовете на стотици песни от българската естрада. Негова е поезията в „Грешница на любовта“, изпълнена от Лили Иванова, „Високо“ на ФСБ, „Горчиво вино“ и „Ти си любовта“ на Веселин Маринов, „Ако ти си отидеш“ на „Импулс“ и много други.

И други двама творци с особен принос към музиката ни си отидоха през 2016-а – композиторите Александър Бръзицов и Александър Йосифов.

Не само културата се раздели със знакови свои икони през 2016-а – отидоха си и легендарни спортисти като боксьора Мохамед Али и футболистите Трифон Иванов, Йохан Кройф, Карлос Алберто Торес и Чезаре Малдини; журналистите Петко Бочаров и Димитър Цонев, футурологът Алвин Тофлър, врачанският митрополит Калиник – единственият от 12-те в Светия синод, огласени като агент на Държавна сигурност, който поиска прошка.

Трифон Иванов (1965 – 2016)

Изглеждаше безсмъртен, но 2016-а покоси и кубинския диктатор Фидел Кастро, преживял повече от 600 опита за покушение в продължение на пет десетилетия.

А един от отишлите си през годината има особено интересна съдба – бившата стюардеса Весна Вулович. През 1972 г. хърватски терорист сваля с бомба югославски пътнически самолет. Мъртви са 29 от 30-те пасажери на борда. Оцелява единствено 22-годишната Вулович – въпреки взрива, въпреки падането от 10 хиляди метра. Но дори тя не се справи с 2016-а.