Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Гьолче с потенциал за водовъртеж

„Доклад на зелената амеба за химическия молив“, Велина Минкова

 - Гьолче с потенциал за водовъртеж

Най-хубаво измисленото в тази лека книга е заглавието. Обещава толкова много, море от измислици, океан от ирония, водопад от сарказъм. Пък то се оказва гьолче от соцреалистика – ок, подправено с малко абсурди.

Книгата има голям потенциал – историята е чудна: малката Александра заминава на пионерски лагер в Северна Корея, където измежду плаж на Японско море и дискотека с руска музика, се влюбва в соцдругарче с анцуг и се вози в колата на Ким Ир Сен (с него вътре) на стоп в Пхенян.

Но вместо да е лудешки забавно и смешно, тя се оказва в някакъв смисъл мемоар на едно соцдетство и просто потвърждава нещо, което (поне моето поколение) си знае отлично: нищо в нашият живот тогава не изглеждаше особено истинско или логично, но пък и ние не се трудехме много да го обмисляме. Карахме я по течението и то ни довлече до блатото, от което още не сме напълно излезли.

Стилът е лек, идеята чудесна. Всеки момент очакваш the other shoe to drop, т.е. да се случи някакво абсурден обрат, който би направил „Мисия: Лондон“ и „Стогодишният старец, който…“ на Юнасон да скучнеят… Но не би. Пушката никога не гръмва, свършваме преди и без комичния климакс. Никой не отвлича Ким Ир Сен, нито на уж, нито наяве. Паметниците си паметнеят, „Аерофлот“ не струва, в Москва е гмеж и се бутат, а пуберите отбелязва влизането си в живота на софийския „Кравай“.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

„Амебата…“ остава едно симпатично, културно, забавно, възможно, почти елегантно четиво, да. Въпреки голямото си първоначално обещание.


Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди около 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Публикуваме коментарите и пътеписите й от Фейсбук с изричното уточнение, че те отразяват личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и нямат никаква връзка с професията и институцията й.

Още текстове на Виолета Станичич може да прочетете ТУК.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах