Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Големи романи на сцената на Народния театър

Подготвят се 13 премиерни заглавия за новия сезон на първата трупа

Новият сезон в Народния театър започва на 13 септември. Снимка: Иван Шишиев/Етюдите на София - Големи романи на сцената на Народния театър

Новият сезон в Народния театър започва на 13 септември. Снимка: Иван Шишиев/Етюдите на София

С амбицията за 13 премиерни заглавия и работа на три континента започва новия си сезон Народният театър. На среща с медиите днес ръководството на първата трупа обяви подробности за спектаклите, които се задават и сред тях има впечатляващо много творци от балканските страни.

След кратка лятна почивка Народният се завръща с първо премиерно заглавие на 16 септември – „Последният час на Мерилин Монро“ на Сцена „Апостол Карамитев“. Само дни по-късно, на 19 септември, на Голяма сцена ще се играе за пръв път „Бил Гейтс и Стив Джобс разговарят за бъдещето на информатиката“, авторски спектакъл на режисьора Иван Пантелеев.

Междувременно зад кулисите тече активна подготовка за следващия сезон и през ноември режисьорът Йерней Лоренци ще пристигне в София, за да подбере актьорите за „Физика на тъгата“. Спектакълът е по едноименния роман на Георги Господинов и Лоренци – като почитател на романа, сам е предложил да го разработи за сцена.

„Георги Господинов дава на Йерней Лоренци пълна свобода да направи собствената си адаптация – сподели Мирослава Тодорова, главен драматург на Народния театър. – Той може да му помага, ако Лоренци има нужда, с идеи. Двамата водят диалози. Но Георги Господинов не се намесва с авторски претенции и мисля, че между тях е установена доста чиста, точна работа. Георги Господинов му има пълно доверие в интереса и професионализма на Лоренци, който знае какво иска да направи с този роман.“

Директорът на Народния театър Васил Василев и главният драматург на институцията Мирослава Тодорова. Снимка: Стефан Здравески/Народен театър

За премиерата на „Физика на тъгата“ обаче ще трябва да се почака – планира се спектакълът да излезе на сцена през есенния сезон на 2026 г.

Един от акцентите в актуалния сезон на театъра ще бъде спектакълът на хърватския режисьор Ивица Булян, който ще постави на Голяма сцена класиката „Господа Глембаеви“. Пиесата на известния драматург Мирослав Кърлежа е в нов превод на Русанка Ляпова, направен специално за Народния театър.

Предстои също и проектът на северномакедонския режисьор Слободан Унковски, който вече проведе кастинг с трупата на Народния театър. Той ще постави на Голяма сцена „Скъперникът“ по известната пиеса на Молиер – шеговитото намигване на Народния театър към зрителите, както директорът Васил Василев определи заглавието. Очаква се комедийният спектакъл да бъде най-мащабната продукция следващия сезон, като в него ще участват няколко поколения актьори.

„Скъперникът“ разказва за Арпагон, обсебен от своето богатство. За да не получи никой нищо от него, той заравя парите си в градината зад дома си, а собствените си деца държи във финансова нужда. За да не им предостави наслесдство, той е решил да ги задоми по изгода, но накрая младите сами решава съдбата си.

Прави впечатление, че тази година в Народния театър ще се работи по няколко романа. На камерната сцена Боил Банов ще постави „Конформистът“ по романа на Алберто Моравия. За книгата на Моравия критиката казва, че „писателят си разчиства сметките с фашизма“ и  чрез опорочения си главен герой Марчело той убедително разкрива средствата и механизмите, с които си служи фашизмът, за да принизи и смаже личността, да я тласне към пълна деградация, духовна и морална, до предателство и убийства. „Конформистът“ е адаптиран за големия екран от Бернардо Бертолучи през 1970 г. по негов собствен сценарий.

Вписвайки се в тънката червена линия на литературните адаптации в новия сезон, в началото на 2026 г. режисьорката Диана Добрева ще започне репетиции на „Малката Англия“ – сценична адаптация по едноименния роман на гръцката писателка Йоана Каристиани. По книгата има и екранизация от режисьора Панделис Вулгарис, която става гръцкото предложение за „Оскар“ през 2014 г. За спектакъла си Добрева ще работи с драматурга Александър Секулов, като според Мирослова Тодорова зрителите ще видят режисьорката в нова светлина. Този път фокусът не е толкова върху визуалния мащаб, а върху човешките взаимоотношения, издава главната драматуржка на театъра.

Подготвя се и проект с три „гигантски български актриси“, както отбеляза Тодорова. Специално за него у нас се завръща Жанет Спасова, която напуска страната ни през 90-те, за да работи на театрална сцена в Германия. Спасова сега ще работи с Жорета Николова и Светлана Янчева за „Медеяматериал/Персона“ по Хейнер Мюлер и Ингмар Бергман. Режисьор на спектакъла е Николай Стефанов.

„Правим така, че емблематични наши актьори, които играят извън пределите на България, да се завръщат в родината си и да играят на нашата сцена“, изтъкна Васил Василев.

Международната дейност е друга сфера, която Народният театър очевидно иска да развива. Само до края на календарната година националната ни трупа ще вземе участие в 10 фестивала в България и Европа: „Хага“ ще се играе през ноември на фестивала „Темпорада Алта“ в Жирона, Испания, а в момента текат преговори „Бурята“ на покойния Робърт Уилсън да се играе във Виена, на един от големите фестивали в Германия и дори в Пекин. Спектакълът „Медея“ ще пътува до Скопие и Крайова, а в Мадрид ще се играе цели 6 пъти – първо подобно постижение за български спектакъл, отбеляза Боряна Трифонова, която ръководи фестивалната дейност в театъра.

Гастроли на седем чуждестранни представления предстоят в Народния. Сред тях е „Мами“ на 27-годишния режисьор Марио Бануши. Спектакълът му е посветен „на всички майки, които са го отгледали“ – биологичните майки, бабите и всички жени от всички поколения, участвали във формирането му. През октомври в Народния българската публика ще има рядка възможност да се срещне с уникалното изкуство на японските барабани „Тайко“ – зрелище от музика, движение и театър.

В края на 2026 г. Народният театър ще бъде домакин на престижната есенна конференция на Европейската театрална конвенция – ярко доказателство за ролята му като център на културния обмен в Европа, посочи директорът Васил Василев.

ДС