Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Големите християнски светини на Запада вдъхновени от ислямската архитектура

Нова книга проследява влиянията от Близкия Изток върху някои от най-големите паметници на западната цивилизация

Архитектурата на „Сан Марко“ във Венеция е с първообрази в Близкия Изток, твърди Даяна Дарк в книгата си „Да откраднеш от сарацините: Как ислямската архитектура оформи Европа“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Големите християнски светини на Запада вдъхновени от ислямската архитектура

Архитектурата на „Сан Марко“ във Венеция е с първообрази в Близкия Изток, твърди Даяна Дарк в книгата си „Да откраднеш от сарацините: Как ислямската архитектура оформи Европа“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Десетки хиляди оплакваха един от най-ярките паметници на западната цивилизация – Нотр Дам в Париж, когато църквата бе обхваната от пламъци през април 2019 г. Гореше символът на френската културна идентичност, сърцето на нацията. Даяна Дарк, експерт по архитектура и история на Близкия Изток, приема готическата катедрала по съвсем различен начин – като копие на църква, разположена в сирийската пустиня, в село на запад от Алепо.

Твърденията си тя споделя още на 16 април, сутринта, когато Франция осъмна след огнената стихия предишната вечер.

„Архитектурният дизайн на Нотр Дам, като всички готически катедрали в Европа, идва от сирийската църква от V в. в Калб Лузе – написа тя в Туитър, цитирана от „Гардиън“. – Кръстоносците са донесли концепцията „две кули и розетка“ в Европа през XII век.

Изглед към източната фасада на Нотр Дам, пострадала при пожара от 15 април 2019 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Не само кулите и прозорците с розетки произхождат от Близкия Изток, отбелязва тя, а още и оребрените сводове, заострените арки и дори идеята за витражите. Готическата архитектура, такава, каквато я познаваме в съвремието, дължи много повече на арабското и ислямското наследство, отколкото на готите.

Останките от базиликата в Калб Лузе, Сирия. Снимка: Bertramz/Уикипедия

Това е темата на най-новата ѝ книга „Да откраднеш от сарацините: Как ислямската архитектура оформи Европа“ (Stealing from the Saracens: How Islamic Architecture Shaped Europe), която ще излезе на 20 август във Великобритания.

„Бях изненадана от реакцията – коментира Дарк пред „Гардиън“. – Мислех, че повече хора знаят за това, но изглежда невежеството е голямо, когато става дума за културната апроприация. На фона на нарастваща ислямофобия, реших, че е време някой да разкаже историята правилно.

Книгата ѝ хвърля светлина върху векове на заемки между културите, проследявайки влиянието в архитектурата на сгради емблеми на европейски градове – от парламента на Великобритания и Уестминстърското абатство до базиликата „Сан Марко“ във Венеция и техните първообрази в Изтока. Историята разказва за плячкосващи кръстоносци, политически ежби, епископи, подвластни на модата и търговци, които пренасят открития и иновации от единия край на света до другия.

„Сега имаме идеята за Изток и Запад – казва Дарк. – Но в миналото не е било така. Имало е голям културен обмен и посоката му по-често е била от изток на запад. Малко неща са се движили в обратната посока.

Предвид, че повечето катедрали в Европа имат остри каменни арки, не е трудно да предположим, че те са християнски по произход. Но всъщност острите арки са вдъхновени от ислямски храм в Йерусалим, датиран от VII в., а оребрените сводове може да се проследят до джамия от X в. в Андалусия. Всъщност първият образец с оребрен свод все още може да бъде видян – посетителите на джамията в Кордоба може да се дивят на редица арки, съставляващи геометричен шедьовър, който досега не е подлаган на ремонт.

Джамията в Кордоба с изящния си покрив, неремонтиран от векове насам. В момента сградата служи за катедрала. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Острите прозорци са разпознаваем елемент на катедралата „Сен Дени“ в Париж. Смятана за първата напълно готическа сграда, базиликата е завършена през 1144 г., дело на същия архитект, който създава Нотр Дам. От там нататък е ясно как този дизайн се е превърнал в тенденция, отбелязва Дарк. По онова време това са най-влиятелните християнски храмове в Европа, затова и стилът се разпространява из останалите европейски градове. Произходът им има основи в Изтока, тъй като тези арки първо стават популярни в Кайро и с времето стават все по-остри. Богатите италианци често пътували дотам по търговски дела и малко по малко наблюденията им от африканския град се проектирали върху представите им за облика на базиликата „Сан Марко“ във Венеция.

Списъкът е дълъг – квадратни минарета се извисяват над сгради като Омаядската джамия в Дамаск, само че в западната цивилизация минаретата изтъняват и се покриват с купол. Подобни здания вдъхновяват популярни италиански кули като тази на „Палацо Векио“ във Флоренция и камбанарията на „Сан Марко“.

Позовавайки се на архитектурната историчка Дебора Хауърд и нейните проучвания, авторката на книгата отбелязва, че Венеция всъщност носи повече арабски дух, отколкото европейски – тесните криволичещи улички, къщите с дворове и тераси на покрива, ислямските орнаменти по Двореца на дожите (моделиран спрямо джамията Ал Акса в Йерусалим). Всички те, смятани за истинския дух на Венеция, всъщност са резултат от пътуванията на венециански търговци в Сирия, Египет, Палестина и Персия.

Белезите на арабската култура не са били въведени единствено в архитектурата – венецианските жени са ходели с покрити тела и лица и се обличали в черно от глава до пети.

„Човек не може да им види лицата за нищо на света – гласи източник от XV век, цитиран в книгата на Даяна Дарк. – Толкова са покрити, че не знам как виждат къде стъпват по улицата.“

„Да откраднеш от сарацините: Как ислямската архитектура оформи Европа“ излиза в напрегната международна обстановка, когато западната архитектура е използвана за нуждите на националистически групи, обсъждащи идеята за „чиста“ европейска идентичност. Изследователката развенчава тази пропаганда и разкрива, че монументите, превърнали с в идеал на крайнодесните, всъщност са повлияни от същата онази култура, към която някои са толкова подозрителни, отбелязва Оливър Уейнрайт, автор на статията в „Гардиън“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах