Големият сфинкс в Гиза е изваян от вятъра?

Големият сфинкс в Гиза често поражда дебати с каква цел и от кого е бил построен; според нова теория той вероятно е дело на природни феномени. Според предположение, публикувано в списание „Physical Review Fluids“, митологичната статуя се е появила в пустинята, вследствие на силни ветрове.

Първообразът на Сфинкса вероятно е бил ярданг – специфично за пустинните региони формирование, което се разкрива вследствие на силен и постоянен вятър. По-меката почва и пясъкът се издухват от вятъра, като на място остават твърди продълговати скали. Ветровете оформят дълбоки прорези в пустинята, понякога създавайки бразди между скалите с дълбочина до десет и повече метра. Ярдангите могат да заемат различни форми и размери, като понякога лесно могат да придобият човешки черти и животински форми.

За да докажат теорията си, Лейф Ристроф и колегите му от Института по математически науки към Нюйоркския университет, провеждат поредица от експерименти, пресъздавайки метеорологичните условия в Египет от преди 4500 години, когато се предполага, че се появява Сфинксът. С компютърни графики и лабораторни изследвания екипът пресъздава могила от мека глина, в чиято сърцевина се крие варовиков материал. Вместо вятър, те правят симулация на постоянен воден поток, вследствие на който меката глина бавно започва да придобива форма на полегнал лъв. По-твърдата скала оформя главата, появяват се и други характеристики като лапи, шия и извит гръб. Въпреки че компютърната симулация предлага описание на цялостната форма на Сфинкса, цялата скулптура не е чисто естествено съвпадение, уточняват учените.

„Нашето изследване изобщо не противоречи на схващането, че по-голямата част от Сфинкса е образувана от едно парче основна скала, местна за това място – обяснява Ристроф пред „Architectural Digest“. – Въпреки че структурата е монолитна, нашето мнение е, че скалата не е еднородна по своя състав, т.е. някои части са по-твърди и ерозират по-трудно от други. Смятаме, че това е ключов фактор за създаването на основа, която прилича на легнал лъв.“

След създаването на основата от естествените процеси, древните египтяни вероятно са довършили по-сложните детайли, включително лицето.