Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Голямата Соня Йончева и хористът с амбиции за солист

Сестрата чува/знае колко братът не става за оперен певец. Но демонстрира, че сме длъжни, заради нея може би, да понесем това лошо пеене

Марин Йончев изпълни три арии в концерта на Соня Йончева в НДК, двамата с нея изпяха три дуета - т.е. куриозното беше, че е „равностоен“ по времетраене участник в събитието на сестра си. Снимки: НДК - Голямата Соня Йончева и хористът с амбиции за солист

Марин Йончев изпълни три арии в концерта на Соня Йончева в НДК, двамата с нея изпяха три дуета - т.е. куриозното беше, че е „равностоен“ по времетраене участник в събитието на сестра си. Снимки: НДК

Само за пет години Соня Йончева изкачи оперния Олимп. Както нерядко се случва в света на това изкуство, шансът идва внезапно и трябва да си много рефлективен, за да го хванеш.

Тя смело яхна белия кон, на който полетя към „Метрополитън опера“. Замествайки титулярката на Мими от „Бохеми“, Соня Йончева се появи на тази голяма сцена, респективно – на страниците на най-авторитетните вестници и списания в САЩ. Музикалната критика я оцени високо и припозна в нея новата звезда на „Мет“. Днес това е равнозначно на международно признание и официално включване в листата на първенците в световния оперен театър. И последваха участия в спектакли на „Отело“ – Дездемона, а този сезон и на Виолета от „Травиата“, които бе излъчвана на живо в много страни по света и у нас. Съответно, популярността на Йончева стана още по-голяма.

В това ескизно описание на настоящия й артистичен сезон не могат да се пропуснат още няколко важни момента. След почти три десетилетия „Ковънт Гардън“ откри новата си Норма – Соня Йончева. Тя пя на премиерата на „Норма“, с която големият театър откри сезона си. Събитие е и вторият й албум „Хендел“, издаден от „Сони Класикъл“ (първият е „Париж, моя любов“), в който са включени арии от опери на великия немски композитор. В презентация на издателството е отбелязано:

„Благодарение на поразителната си вокална изразност, голямата певица вдъхва нов живот и съпричастие към емблематичните героини от шедьоврите на бароковата музика като Клеопатра, Алцина и Агрипина”.

И, прескачайки гастролите в Дойче опер-Берлин („Евгений Онегин“), в „Ковънт Гардън“ („Хофманови разкази“), концерти и други изяви, ще откроя още чудесният й дебют преди броени дни, с Мими от „Бохеми“, в Миланската Скала. Приета и оценена като интерпретатор от висока класа, тя вече е подписала договор и за следващия сезон, когато ще има рецитал и участие в премиерата (и поредица спектакли) на операта „Пиратът“ от Белини.

Концертът на 18 юни в зала 1 на НДК на Соня Йончева и фамилия, бе посветен на Верди. Идея, родена вероятно от факта, че в кариерата й, наред с Пучини, това е много важен композитор. Певицата изпълни четири арии (а на бис ария на Тоска) от четири периода в творчеството му, като най-пълноценно ми прозвучаха Леонора от „Силата на съдбата“ и Елизабет от „Дон Карлос“ – партия, която предстои да пее в Парижката опера през есента на тази година.

Соня Йончева има красив, топъл, перфектно „отгледан“ сопран. Със сигурност уменията, натрупани във времето, когато пее предимно барокова музика, са формирали тази необичайна лекота, естественост с които изпълнява и най-трудни пасажи и тонове. Певицата преминава елегантно от регистър в регистър, а гласът константно запазва силата и звучността си. Музикална и артистична, Йончева е от модерния тип певици, които, овладели „инструмента“ си, го използват многоспектърно – за различна по характер, стил и експресивност музика.

Както споменах, концертът в НДК имаше подчертано фамилен характер. Но вместо да чуем поне още две по-мащабни арии и да се насладим на нейно изпълнение, беше ни наложено участието на брат й Марин Йончев. Хорист, но с амбиции за солист, той бе решил – за начало! – да ни изпее не какво да е, а „La Donna e mobile“, една от най- известните тенорови арии. Проблемът е в това, че очевидно не се притеснява от не-моженето си.

Много куц старт, който предизвика доза неприятни емоции; аз лично усетих горчив вкус още тук, от инак многообещаващата вечер. Не само защото съм сигурна, че сестрата чува/знае колко братът не става за оперен певец. А защото демонстрира, че ние, публиката, сме длъжни, заради нея може би, да понесем това лошо пеене, което в Италия, например, би било освиркано, че и много по-драстично отхвърлено.

Музикална и артистична, Йончева е от модерния тип певици, които, овладели „инструмента“ си, го използват многоспектърно.

Тя знае това. Както знае – със сигурност – че в залата има голям процент хора и с добро, и с високо ниво на познаваемост на това изкуство. Въпреки това допусна Марин Йончев да изпълни три арии и да изпеят три дуета – т.е. куриозното беше, че е „равностоен“ по времетраене участник в събитието.

Диригентът Доминго Хиндоян (Венецуела, съпругът) и Фестивалният оркестър не бяха на нивото на Йончева. Вероятно значение имаше и озвучаването. Принципно, знаем си, че в тази зала то е алтернативно. Но пък неудачите – разклатено, нестройно свирене, вялост и прочие, не могат да се оправдаят с работата на тонрежисьора. И в двете големи увертюри – „Сицилиански вечерни“ и „Силата на съдбата“ – диригентът не постигна изграждането на формата на творбите, нямаше ги контрастите, темпоритъмът и релефността, придаващи блясък на музиката. Но пък беше отличен акомпанятор, много внимателен към солистите.

Мисля, че певица от този ранг не би трябвало да си позволява това именно в родината си, известна с толкова много и прочути оперни певци, включително тенори.


Всичко от проф. Боянка Арнаудова в „Площад Славейков“

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg