Голямата тиха Филиповска

„30 щриха за любовта“ на Ганка Филиповска е разкошна книга с разкази, която изглежда малка, но всъщност е голяма.

За две неща само да я нахваля, пак щеше да е бол.

Ясно е за какво е всеки от текстовете. Но е и за омразата, отмъщението, страданието, прошката, смъртта, убийството (ако не физическото, то поне вътрешното, понякога самоубийство), всичко, което произлиза и започва с любовта. Която се оказва и единственото, което може да обясни и подреди всичко.

Книгата, разбира се, не е еднакво силна навсякъде, тръгва подлъгващо равно. Втората част – „Сграфито“, я прави член на почетното семейство на тихите майстори, написали „Калуня-каля“ и „Трънски разкази“.

Другото е, че за първи път виждам някой така деликатно да е пипнал темата-табу за хомосексуалната любов, която е също толкова романтично красива и отмъстително жестока, колкото всяка друга истинска любов.

Но има и трето. Разказът „Покажи се, Райко“ трябва да бъде изучаван от студентите по съвременна българска литература (а може би и от всички други хуманитаристи, като започнем със социологията, антропологията, най-нова история и пр.). В седем странички и половина е събрана цялата „оптимистична теория“ за сегашния български народ и прехода му, пуст да опустее.

Ако бях фактор – и на кандидат-студентите щях да го пусна. Да четат, да мислят и пишат.

Излишно е да ви казвам, че е задължително четиво – поне този текст.

Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди около 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Публикуваме коментарите и пътеписите й от Фейсбук с изричното уточнение, че те отразяват личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и нямат никаква връзка с професията и институцията й.