Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Гората, засадена на футболен стадион

Кой е нейният истински автор?

„За гората – безкрайната привлекателност на природата”, инсталация на Клаус Литман. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Гората, засадена на футболен стадион

„За гората – безкрайната привлекателност на природата”, инсталация на Клаус Литман. Снимка: ЕПА/БГНЕС

„За гората – безкрайната привлекателност на природата” е озаглавена временната художествена намеса на Клаус Литман в света на футбола, за която се говори много. Художникът превърна стадион „Вьортерзее” в Клагенфурт в най-голямата публична арт инсталация в Австрия, която може да бъде видяна от 8 септември до 27 октомври.

Използвайки 300 дървета, някои от които тежат до шест тона, ландшафтният архитект Енцо Енеа покрива цялото игрище със смесена гора, характерна за Централна Европа.

От трибуните посетителите могат да се възхищават на дърветата ден и нощ (от 10 до 22 часа). Входът е безплатен.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Гледката, която е колкото странна, толкова и завладяваща, и може би още повече притеснителна, трябва да буди не само емоции, но и реакции срещу бездействието пред климатичните промени. Но първоначалната идея за този наистина интересен и скъп проект не е на Клаус Литман.

Рисунката на Макс Пейнтнер

„За гората – безкрайната привлекателност на природата“ се представя като произведение на Литман, но се основава на рисунка с молив на австрийския художник Макс Пейнтнер (роден през 1937-а). В рисунката на Пейнтнер от 1971 г. заплахата за природата е посочена чрез поглед към бъдещето, който може да се окаже пророчески: представете си време, когато горите ще съществуват само като изложбени експонати – така както жителите на по-големите градове могат да видят повечето животински видове само в зоологически градини.

Рисунката на Макс Пейнтнер от 1971 г.

С тази идея авторът се оказа поне десетина години преди времето си – заплахата от изчезването на световното горско наследство започва да привлича общественото внимание през 80-те. С течение на годините рисунката се превръща в предупредителна икона, далеч извън сферата на чистото изкуство и е популяризирана в повече от 20 немскоезични учебници и множество международни публикации. Посланието на изображението е импулс за създаването на философски, социокултурни, екологични, антропологични и литературни трудове. А както виждаме – е и произведение на изкуството.

Посланието от рисунката на Макс Пейнтнер е толкова ясно и силно, че сякаш казва всичко по темата. Някой може да се запита какъв е тук творческият принос на Клаус Литман, за да претендира изобщо за авторство над инсталацията „За гората…”? Не е ли той само изпълнител на идеята на Макс Пейнтнер? Или дори не е и това, защото изпълнителят е ландшафтният архитект Енцо Енеа?

Разликите

Не. Очевидно рисунката на Пейнтнер и инсталацията на Липман си приличат много и едното следва от другото, но са отделни произведения на изкуството – в съвсем различни жанрове. Първото е графика (най-ранната форма в изобразителното изкуство, възникнала още при първите хора), второто е съвременно изкуство, лендарт, появил се през 60-те години на ХХ век.

Рисунката на Макс Пейнтнер, оцветена от Липман

Ако сте гледали подготвителните рисунки на Кристо към „Плаващи кейове” и след това сте посетили езерото Изео, стъпили сте върху оранжевата материя на поклащащите се по вълните понтони, видели сте играта на цветовете с промяната на светлината, усетили сте вятъра върху лицето си… и още много неща – знаете каква е разликата.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Идеята в рисунката на Пейнтер е много добра. Идеята на Литман да реализира идеята на Пейнтнер на живо – също. Така всеки, който отиде на стадиона, ще да усети мириса на мокри листа, когато завали дъжд, да се наслади в пълна степен на шоуто с преобличането в есенни дрехи, с което се слави природата по тези географски ширини или да слуша концерта „Гора зашуми, вятър повее”. Докато седи на стадион сред тишина и предполагаеми съмишленици, съвсем различни от футболните запалянковци.

Авторът на инсталацията Клаус Литман. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Казано накратко: работата на Клаус Литман, вдъхновена от Макс Пейнтнер ви дава възможност да станете част от творбата с всичките си сетива и мисли. Ако си решите, че повечето от тази неща можете за изживеете и с една разходка из някой по-голям парк като Борисовата градина, също ще сте прави – но не съвсем. В гората на стадиона в Клагенфурт няма люлки, скара, сладолед, продавачи на балони и братски могили. Има само дървета*.


* Един въпрос не ми дава мира – ако междувременно някое птиче реши да се засели в арт инсталацията-гора, какво ще стане с него, когато на стадиона се завърнат футболистите?

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90