Горчив смях над социдеала

Някои книги ме намират по особени пътища. Баща ми тъкмо бил прочел „Сестри Палавееви в бурята на историята” (изд. „Сиела”), когато приятелят му от детство Любен споделил, че от години не вижда добре и не може да чете. Татко веднага го завел на очен лекар и заедно с новите очила му подарил и книгата на Алек Попов. Седмица по-късно Любен се обадил да каже, че я е прочел четири пъти.

Запознах се със сестрите буржоазки, отдадени на комунистическия идеал, повлияна от въодушевлението на родителите си и техните приятели, които не спираха да говорят за книгата и да си преразказват случки от нея. Първата партизанска история, написана след Десети ноември, разгромява още на стилистично ниво сложните конструкции на пропагандната литература, с които спорадично съм се сблъсквала в опитите си да си създам собствено мнение за наследството от онази епоха, за която още не можем да говорим обективно в обществото ни. Вече с по-уверен ентусиазъм придружих сестри Палавееви по пътя им към Новия свят и с намигване мога да заявя, че Новият свят няма представа какво го чака.

След като в края на първия роман се загубват в снежните преспи, пътищата на сестрите се разделят. Кара е намерена от войници, с които се връща в София, но попада в кошмара на бомбардировките в столицата. След като посреща новата власт под самоличността на капитан Таня, единствената ѝ цел е да отмъсти за сестра си, която смята за убита. Когато приключва с това, настоява за дипломатическа кариера: „Знам английски и мога да ям с вилица”. Получава я не без помощта на един ключов за историята субект от Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД) на СССР. Яра е спасена от югославски партизани и се влюбва безпаметно в стройния, смел и решителен командир Пáнтер, който обаче е женен за още по-смелата и решителна картечарка Боя. След шеметна история с джуджета-партизани, които произвеждат боза в щаба си – старите сребърни мини на крал Стефан Урош, и спясяването на един английски летец, тя напуска кашата на Балканите. Следват бесен полет с военен самолет, който завършва над Адриатическо море, романс над немска подводница и един не особено приятен корабен круиз, преди тя да апочне новия си живот като порядъчна съпруга и майка. Когато сестра ѝ се появява обратно в живота ѝ, приключенията започват отново.

Това е схематичен преразказ на сложния сюжет на книгата, който се развива в паралелните реалности на Кара и Яра. Алек Попов е населил книгата с изключителни второстепенни и епизодични герои, всеки от които изиграва своята роля в хода на тази неописуема историята – симпатягите Славко и Мирко, врачката Ганга, първичния бай Ангел, слугинчетата Елица и Мика, производителя на уиски Хорас, който има връзки с ИРА. Без да съди никого от която и да е страна на историческите и пространствените граници, Алек Попов гради образите на героите си, като ги оставя да действат. На моменти те стигат до такива лудости, че изглежда немислима задачата на автора да ги събере в една сюжетна линия. Внимателният читател ще бъде възнаграден с любопитни връзки между герои и събития, както в контекста на фикцията, така и на реалния ход на историята.

Със свежата ирония и цветистия хумор, характерни за Алек Попов, „Сестри Палавееви по пътя към новия свят” е поглед към събитията от лична, човешка перспектива, която, макар и плод на въображението, стъпва върху голяма доза историческа, а и психологическа достоверност. Някои от шегите толкова силно напомнят за съвременни лица и събития, че носят парещия белег на някаква мистична старинна проницателност. Макар да се движи на границата на абсурда, авторът поддържа реализма на сюжета чрез майсторската сплав с обективните исторически събития и личности. Тя е постигната със сериозни проучвания на времената на 40-те и 50-те години на ХХ век, както в България, така и по света. Това е едно от големите достойнства на книгата, което прави хумористичните моменти в нея едновременно по-смешни и по-тъжни. Зад забавните абсурди прозира сянката на историческия провал на всички, вярвали в някакъв идеал или работили за някаква кауза, независимо от коя страна на „палачинката”, която се обръща от сили, неподчинени на техния контрол. Оцеляват само такива като бай Ангел и капитан Базов, които се превръщат в насилници и предатели, за да спасят собствената си кожа.

След като в края на първия роман сестрите научават, че СССР не е само страна, в която на всеки ъгъл се продава сладолед, във втората и двете, по различен начин, се изправят пред действителността, с която трябва да се справят сами, за да оцелеят. Сблъскват се със загубата и самотата, с предатели и алчни хищници, с политически игри и резки исторически обрати. Както Кара разбира, че красотата е оръжие, което може да те убие, ако не се научиш да я използваш в свой интерес, така съм сигурна, че книгата може да има и особен женски прочит – за приспособимостта, решимостта и силата за самосъхранение пред самотата и разочарованието.

„Сестри Палавееви по пътя към новия свят” носи и тъгата на обречения младежки импулс. След като бягат от родителите си и се отказват от наследството си, за да се отдадат на строителството на комунизма, близначките оцеляват първо, благодарение на парите на баща си, а после – благодарение на образованието и възпитанието си, които са и основните причини да намерят своето място в Новия свят. Романът носи и топлото чувство на носталгията към миналото, приютило младостта, но и ясния и категоричен поглед напред към всичко, което предстои.

Тази книга с непредвидим екшън сюжет дълбае в идеологическите тумори и неусетно стига до корените на толкова много съвременни проблеми, че не може да остане в съзнанието само като забавно приключение. На колкото и пластове да се чете обаче, се чете на един дъх.

Забелязах само едно несъответствие в продължението на сюжета. Първият роман започва на софийската улица „Яра Палавеева”, докато във втория Кара твърди: „Има улица, кръстена на нас”. Реших обаче да последвам ценния съвет на една от любимите си учителки по литература: временно да усмиря склонността си към недоверие и просто да оставя текста да работи. В случая не беше трудно – историята вече ме беше направила съучастник.